Привет!И тук е мрачно .Днес няма разходки ,ще се гушкаме вкъщи.Явче спи ,пък аз да направя един тур из нет-а.
Муун-че страхотна снимка ,направо ми взе окото.
Иве,дано имаш успехи в работата.Трябва да има положителен заряд от някъде.
Днес сте много скромни ,дайте някоя тема за разговор.
Аз да си пльосна и тук тирамисуто ,ама не мога да не се изфукам ,че стана чудесно.

Езра да ти е жив и здрав таткото И всички вие покрай него

Свекърва, моля те каже ми тази ли е книгата (че май никой друг няма да ми отговори!)
http://liternet.bg/publish17/ev_lambreva/t_dimova.htm

Благодаря ти предварително

Ето ме пак тук в обедната почивка! Не се притеснявайте, писах, че днес не се сяда, само защото има рима
casky, да, това е книгата.
Alleksia , за мен книгата е много натоварваща емоционално. Не мога да кажа защо, но аз я четох, оставях, пак започвах....Макар да не попадам в нито една група от децата, имащи тези майки, историите им застават като буца в гърлото.
Пак ви предлагам да я изпратя на този, който я иска. Аз няма да я чета втори път, не искам да седи по разни шкафове из къщи. Бях решила да я дам на някоя библиотека.
Езра, да ти е жив и здрав таткото!
Еми, най- готино е октоподчето под текста с танцувални обувки. Стана ми смешно за стъпките "мили без тоалетна". Това лято го изживях по магистралата към Бургас, че имаше задръстване и пътувахме почти 4 часа. Е нема такъв ужас!

Привет и от мен и аз се присъединявам към поривите ви за слънце
Фийбс страхотно изглежда тирамисуто, като от каталог излезнало
Езра да ти е жив и здрав таткото
Иве стискам палци за твоя татко, всичко ще се оправи, а за хубавите неща нали знаеш...позитивизъм и всичко става.
С тия ягоди ще ме убиете, през ден ям ягоди вече...то пък едните ягоди, ама като ги видя и после ги мисля, минава ден, минават два и карам мъжа да купува.

Свекърва, благодаря отново! Както винаги много отзивчива

Иве дано сънищата покажат Пожелавам ти го от все сърце

Фийби тирамисуто е супер Още вчера видях рецептата, но ми се стори, че ще ми излезе по-скъпо да го направя, отколкото да го купя

Днес смятах да подхващам една тема, ама се отказах. Лек ви ден!

Ауууу Фийбс, съжалих, че поисках снимка на тирамисуто! Сега искам тирамису - само снимката не ми е достатъчна
Скай, завършека на поста ти прозвуча малко като теглене на майна Хайде, не се обиждай, кажи каква тема искаше да подхванеш Че без тема сме доста заспали май в унисон с времето

Ами не точно
Не ми се занимава сега, друг път
Муунче, я влез в темата с Фотоепилацията и ми отговори, ако може

Лек ден  

Аз се опитах да подхвана една тема (за носталгията към детството), ама никой не я отрази 
С всеки ден ми става все по-мъчно за простичкия, но щастлив живот, който водех в детството и тийнейджърството - беше ми толкова уютно да хайманосвам улиците и да клюкарствам по женски с приятелки Водехме си дневници, пишехме си в лексиконите, пращахме си любовни писма ...ходехме по хижи, екскурзии и зелени училища Очаквахме с трепет Милион и едно желания, за да гледаме любимо филмче... Затова обожавам да се видя с най-добрата ми приятелка (тя живее в София) и да говорим с часове за онези дни 

Аз забравих, къде се загуби Влюбеното момиче? Нямам време да гледам сватбената и тема, ама тя не правили едни бонбони, набучени на пръчка за десертна маса? Миналата седмица споменах, че моя приятелка ще жени син и снахата искала да има такава маса на тържеството. Младите живеят в чужбина и ще се върнат седмица преди сватбата. В темата за украса на ресторанта получих много снимки, като идеи, но ми се иска да зная и за практическото изпълнение на българска почва- къде какви подходящи сладки и други вкусотийки има?

Ивелка, аз често мисля за този период. за мен е най -красивият дотук. чиста радост и наслада от дребните нещица- зрънчо, писане по разни тетрадки, слушане на музика на касетофон в двора на вилата и дефилета с роклите на бабите ни (смятай що за гледка сме били )
И съм щастлива че не съм от поколение на тъч скрийна и компютрите, ползвани от 3 годишни деца. Просто си харесвам поколението и неговите малки забавления-табла,шах, игри навън, печене на ябълки зад блока или песни във входа ни ( горките съседи на 1вия етаж)
понякога намирам стари касетки на които сме се записвали как пеем на два гласа.а, имахме и някакво банково монополи, спечелено от мен от Радио игра , брояхме хартиени пари и се карахме хахаха.
Никви телефони- ако ни скимнеше да се разхождаме, здраво да им е сърце на родителите ни, особено ако е без да предупредим. Имахме един общ лак за коса и един оцветяващ в блондинско. на вилата ми го изпръскаха по косата, като ме видяха после в София, щяха да паднат децата пред блока. 

Цитат на: svekarva в 27.02.2013 14:09

Аз забравих, къде се загуби Влюбеното момиче? Нямам време да гледам сватбената и тема, ама тя не правили едни бонбони, набучени на пръчка за десертна маса? Миналата седмица споменах, че моя приятелка ще жени син и снахата искала да има такава маса на тържеството. Младите живеят в чужбина и ще се върнат седмица преди сватбата. В темата за украса на ресторанта получих много снимки, като идеи, но ми се иска да зная и за практическото изпълнение на българска почва- къде какви подходящи сладки и други вкусотийки има?

Свекърва, погледни тук, ползвала съм услугите им и съм много доволна! Имат голямо разнообразие и работят с качествени продукти:
http://charmybride.com/index.php?cPath=3_12&sort=4a&filter_id=
http://charmybride.com/index.php?cPath=3_10
http://charmybride.com/index.php?cPath=154

Иве ,на мен темата за детството ми е болна,защото наистина бяхме много щастливи.С моя съпруг едно от любимите ни занимания е да се разхождаме някъде и да си разказваме случки от детството или на чаша вино пък.Не,че сега не съм щастлива ,но друго беше ,някак си много мило ми става.Хм,сетих се .Може всеки да разкаже по една две бели ,които е правил като малък.
Когато бях на 5 бях решила да подстрижа съседското момче.Е,така го бях остригала ,че майка му не можа да го познае.Веднага го заведох на тогавашния бръснар и му удариха нула номер.То друго не можеше да се направи .Съседката само крещеше в двора ;Ваня,Ваня ,пък аз се бях скрила и не смеех да се покажа докато нашите не се прибраха от работа.

Муун-че като минаваш по нашия край свиркай ще пием по едно кафе с тирамису.

Casky по скъпо излиза да си го направиш,но пък удоволствието е по пълно,Аз тирамису не ям ,но много ми е приятно да кулинарствам и после да си снимам произведенията,а съпруга се занимава с унищожаването им.

Свекърва сещам се за едни домашно правени бонбони ,които Магито прави .Разкошни са.

Внимание - 2 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше.

Ем и аз така .Най хубаво беше ,че нямахме телефони.Не могат да ни намерят къде скитаме .

Иве на мен темата от детството ми навява тъга за баща ми, така че ни ми е приятна. Нека другите отговорят. Предпочитам да мисля за детството на детето ми, отколкото за моето

Свекърва за Пловдив ли става въпрос? Имам една бегла позната, която прави страхотни неща и миналата година "избяга" натам до колкото помня - сега погледнах, там е

https://www.facebook.com/pages/Cakes-and-Handmade-by-Nadia/217753458295750?fref=ts


Фийби и аз така реших, при положение че само виното е 14-15лв, но пък звучеше доста добре И аз бих се пробвала А относно мъжа ти - голям е късметлия, че само той унищожава Ей такъв късмет искам и аз За мое съжаление винаги всички в нас са били сладко-унищожители

П.П. От моето детство ще споделя нещо, което винаги ме е кара да се смея с глас. Понеже си бях доста палава, винаги наравно с момчетата, колелета, скейтове и каквото дойде. Та бях на около 4, не мисля че имах 5. Спускам се по един голям баир със Зайката - такива бяха колелетата по моето време (точно където е къщата на мъжа ми), но в края на улицата е дере и трябва да се завие или наляво или надясно. Аз така се бях засилила, че не можах да взема завоя и направо се хвърлих в дерето Дърпам си аз колелото нагоре и по едно време едни дядовци над мен се чуват - мале, това дали оживя В тоя ред на мисли майка ми винаги казваше -аз исках момиче, то ми се паднаха три момчета

Ем, това за пеенето във входа и роклите на баба ми звучи мнооого познато!
Фийбс, много забавна случка! Представям си реакцията на майка му  
И аз да разкажа една историйка - бяхме в 3-4 клас и все се катерехме на една череша пред блока да хапваме черешки. Един път бяхме аз, комшийката/съученичка и едно момче с година по-голямо от нас. Аз по принцип си бях много пъргава, но тогава какво направих, не знам, ама се подхлъзнах и се сгромолясах от един метър височина по очи на голата пръст Моята приятелка стоеше и ме гледаше супер уплашено - бях си разбила носа и цялото ми лице - в кръв. А момчето почна да се смее с глас и да ме сочи с пръст, чак се просълзи от смях и каза, че съм се разбила като самолет на земята. Аз както бях бясна, разревана и окървавена, откърших от близкия храст една от онези жилави пръчки и почнах да го налагам по д-то Той се разрева и се оплака на дядо си, който после дойде да ми се накара едно хубаво
Casky, разбирам те и се надявам нашите истории да не те натъжат, а разсмеят 

Разсмяха ме Щом чак споделих и една моя... (влязох да я допиша )