В последствие се оказа ,че има два маркуча , единият за отичане на басейна , другият за пълнене. Явно мъжа ми ги объркал и решил да пълни басейна с този за отичане. Няма нужда да споменавам, че водата беше червеникаво кафява и топлата вода беше свършила, така че трябваше да чакаме да се стопли. През това време Кристин пристигна, а малко след нея и другата акушерка, която и асистира. Към 1:30 вече имахме топла вода и почнахме да пълни басейна отново. През това време , контракциите доста се бяха засилили и времето между тях се бе скъсило. Кристин периодично проверяваше тоновете на бебето , които за момент не се промениха през цялото раждане. Най-накрая към 2ч влязох в басейна и почувствах страхотно облекчение. През това време, майка ми се събудила , отошла до тоалетната и на връщане в хола видяла две непознати , жени , учудила се , какви са тези хора по това време и си легнала. Но Крис я видял и я извика. И така тя дойде , точно когато влязох в басейна. Топлата вода облекчи болката и разреди малко контракциите , т.е. даде ми време да събера сили. Малко след това започнах да чувствам напъни. Кристин пак провери тоновете на бебето и ми каза , просто да следвам тялото си . С първия напън се чу едно избълбукване и разбрах, че това са водите , с втория се показа главичката на бебка. И тук идва комичния момент.... аз малко се паникьосах и извиках: "Кристин, тя ще се удави "
, Кристин: "спокойно, няма да се удави, можеш да помеш главичката й ", аз: не знам какво да правя, ти я хвани! тя: не , ти можеш . И така , аз и хаванах главичката и с още един напън телцето излезе. Пъпната връв беше леко съвсем леко около шията й. И така аз я взех и тя веднага порозовя. Ние се притеснихме , че не изплака , а изглеждаше , все едно спи. Кристин ни обясни, че бебта родени във вода , рядко плачат. Излязох от басейна и на леглото , изкарах плацентата в една купа. Крис пое бебка, а акушерките ми помогнаха да се измия , облека . Патрисия , засука без проблем . Изчакахме може би около час и нещо, докато пъпната връв спре да пулсира и тогава Крис и аз я изгорихме с две свещи. Този метод , моята акушерка е научила от акушерките в Гватемала, ако не се лъжа. По този начин пъпната връв се калцира и няма опасност от инфекции. Освен това пъпчето и падна на 5-я ден. И така , най-накрая към 4ч. акушерките си тръгнаха , ние легнахме да спим . Плацентата я съхранихме в хладилника и на другия ден , я дадохме за капсулиране. Като подарък ми дадох принт и част от пъпната връв.
като обобщение бих искала да кажа, че за едно успешно нормално раждане се изисква спокойствие и никакъв стрес или притеснения. Това е най-естественот нещо на света. Болката от контракциите може да се контролира с правилното дишане. Контракциите без окситоцин са нищо в сравнение с тези с окситоцин. Този път нямах никакви разкъсвания и се възстанових за 4 седмици. , след 4 седмици бях подновила и съпружеските си задължения
. където при първото раждане ми отне 2-3 месеца , да се възстановя напълно. Патрисия след като се роди , така и не проплака и до днес си е много спокойно дете. Е плаче от време на време, ако брат й и седне на главата, или много и се спи.
24 часа след като родих, си получих капсулираната плацента и започнах да я взимам. Кърмата ми дойде след 48 часа ( с Крис на 4-я ден) , имах лека следродилна депресия, за не повече от 10 дни, нищо в сравнение с предишното раждане. Преди няколко месеца си изледвах щитовидната жлеза и всичко е в норма. О, забравих да кажа, че ми дадоха и тинктура от плацентата , която си я взимам редовно. По няколко капки на ден. Това от мен за раждането , ако има нещо което съм пропуснала с удоволствие бих отговорила на въпросите ви. Мога да кажа ,че това е едно от най-прекрасните ми изживявания и един ден ако решим да имаме трето дете (съпругът ми много иска) и всичко е ок, ще родя по същия начин.
. 
. Към 22 ч за първи път усетих , че контракциите се засилват. Обадих се на Кристин и тя реши да тръгне ( отне и два часа да дойде. Много съм и благодарна, защото метеорологичните условия и кондицията на пътищата въобще не бяха добри) . Към 23 ч. вече бях сигурна , че съм в процес на раждане, тъй като контракциите почнаха да стават болезнени. Поради някаква причина Крисчо не искаше да спи, а майка ми си легна още към 21ч. Обадихме се на нашите приятели, които трябваше да гледат Крис и те веднага тръгнаха. Живеят на 20 мин от нас, но им отне около час. И така в полунощ Чък , дойде да вземе Крис. Двамата с мъжа ми останахме сами , той нагласи една радиостанция с кънтри музика. Странно , но не ми се слушаше, любимия ми метал, а нещо леко и мелодично. Кристин ми каза по телефона да не бързане с басейна, защото топлата вода , може леко да забави контракциите. И така, Крис ми приготви двойна доза с витамини и лека храна. Кристин ми каза, че трябва да се храня, за да имам сили - противно на това което лекарите изискват. Трябва д акажа, че съпругът ми изграя ролята на дула доста успешно. Двамата танцувахме под звуците на кънтри музика, масажираше ми кръста и ме окуражаваше. Беше много интимен момент и за двама ни. Междувремнно решихме да напълним басейна, който бяхме сложили във нашата баня. Голямата баня е свързана със спалнята , изглежда като едно цяло помещение, но не. Просто няма врата между баня и стая. И така вързахме маркуча за тръбите на перланата машина и почнахме да пълним басейна.
Например , научила се е да дразни батко си с ръмжене. Това ръмжене , страшно го дразни и тя го знае , но продължава още по-усилено , когато той й казва да спре. Въпреки това двамата се обичат много. 
