Мили момичета, много ви благодаря за милите пожелания, няма да ви изброявам всичките поименно, но наистина съм трогната.
Както Гучи ви писа, малкият ни Ники се роди на 11 Декември в 10 и 15ч. с планово секцио по медицински причини. Вероятно много от вас знаят, че аз исках да родя естествено, но така се получи. Затова и избрах спинална упойка, препоръчвам я на всеки. Сигурно съм единствената, но самата операция за мен беше страхотно преживяване, все едно естествено раждане, защото си там през цялото време в съзнание и виждаш и чуваш всичко, видях веднага ,малкия ни син, чух го как изплака, гледах как го къпят и ми го показаха. не можах да го пипна, но той ми помаха, точно както на един от първите ми ехографи, когато пак ми помаха с ръка и сега в деня на раждането си той ми махаше с малките си нежни пръстчета като ги протягаше към мен. След това операцията си продължи, но аз знаех, че всичко е наред.
по тежки бяха следващите няколко дни на възстановяване, защото все пак е операция, не можеш да ставаш и си далече от детето си. Но от Неделя сме в къщи и вече съм забравила, че съм била оперирана. Малкият е кротанчо, спи си, плаче от време на време, защото го боли коремчето, но като цяло нещата са наред. Изкара лека жълтеница и затова е толкова поспалив, но мисля, че се пооправя.
За съжаление нямам много кърма и го дохранвам с адаптирано мляко. Той изсуква по около 10 грама от двете гърди по 10 мин на всяка, което е много малко. Аз, ако се цедя по 25 гр. най- много да изкарам. Не знам какво да правя. Казаха ми че трябва да се изцеждам след всяко кърмене, но не го правя, не знам дали трябва?проблемът е че всяйко хранене продължава по един час и пак не си изяжда всичко. Ако почна да се цедя тепърва и се цедя по половин час, не знам после дали ще има кърма въобще за него.Тъпото е че родилни ядом никой нищо не ти обяснява, просто ми дадаха бебето на третия ден, и минаваха на всеки 3 часа да дават АМ. Аз го кърмих преди това, но не съм се цедяла .Найрая една лекарка ми се развика, че трябвало да се цедя, че трябвало да го тегля преди всяко кърмене и след това и куп други неща, това в деня, в който трябваше да ни изпишат и не ни изписаха, най -лошото беше, че нищо не ми обясни, каза, че било недохранено детето, а то си наддаваше по 30 гр. всеки ден. Много се разтроих, не знаех, какво става, струваше ми се че всичко е супер сложно и неясно и че аз правя всичко грешно.  Надявам се да ми дойде повече кърма, но гърдите ми са супер меки и и ненапрегнати. в крайна сметка се успокоявам, че е важно да наддава детето, без значение какво яде.а и малкото кърма, която имам се надявам да му е от полза.
ами това е за сега от нас. Ще ви държа в течение, как се развиват нещата с малкия ми син.

Руми, съжалявам за отрицателните емоции, които са ти създали в болницата, но за жалост е абсолютно нормално за нашата страна  Просто не трябва да им се впечатлява човек, колкото и да е трудно в такъв момент. За кърменето - най-добре потърси консултант по кърмене от националната асоциация или Ла Лече Лига. Дори и по телефона могат да ти бъдат много полезни.
Ако се цедиш след кърмене, стимулираш гърдите. При всички положения по-добра стимулация от бебето не съществува. Ако искаш, можеш да опиташ често кърмене - дори на всеки час. За около три дни ще имаш увеличение на лактацията със сигурност. Не бива да пропускаш нощните кърмения - между 3 и 6 сутринта. Много са важни. И в цялата тази лудница, използвай всяка свободна минута да спиш и почиваш. Това е изключително важно и според мен дори влияе повече от храненето.
Имам въпрос - защо по 10 минути на всяка гърда? Той ли пуска или ти решаваш да я смениш. Би трябвало да го държиш на гърдата докато пусне сам и тогава да му предложиш другата.
Последно - не е края на света, ако детето израсне на АМ, няма да е първото или последното, но ако искаш да кърмиш има начини и неща, които да опиташ преди да се откажеш. Не е лесно, изморително е и въобще е далеч от приятното преживяване, което много майки описват, но в много от случаите трябва да се мине през всичко това, за да се стигне до приятната и удобна част! Успех ти пожелавам и да знаеш, че ако искаш, значи можеш! Изцяло от теб зависи! 

Руми, да ти е жива и здрава първородната рожба!!!

За кърменето - както Светли ти е казала, просто слагай малкия. Кърменето с часове означава, че той заспива, което предвид изкараната жълтеница е нормално (той сигурно е и по-сънлив).
Първият един месец, че и повече, при мен денят беше кърмене, цедене (след една криза и запушване ми спряха дневното цедене), кърмене.
Свържи се с консултант.

Но каквото и да правиш помни, че най-важното е да си уверена и спокойна, а не изнервена, трепереща и вместо да се наслаждаваш на майчинството, да робуваш на притеснения.

Благодаря ви момичета.Справяме се някак.все още нямам много кърма,той изяжда по 10-15 гр.после изцеждам максимум 20.така че се дохранваме.няма как само на кърма,защото сме малки и не мога да си позволя спад в теглото.
имам чувството,че ме е хванала лека следродилна депресия, но се боря.Не знам дали и при мъжете го има това нещо,но и мъжът ми също се е сдухал,кара ме всеки ден да излизаме,явно му липсва предишния живот.На мен също ми липсва,но и не ми се вижда редно да излизаме всеки ден.

Руми, ще ти "дам и аз един съвет" за кърменето...Скоро даже гледах и предаване по тв с консултант по кърмене...та когато бебчето е малко (под 3 кг.) то няма много сили да суче (така беше и при нас) и често заспива, така че е нормално да суче около 1 час, през който той ще заспива, ти го изчакваш около 1-2 минути и го будиш. За да си сигурна, че суче си слагай пръста под брадичката...При такива бебчета няма режими, няма минути и сменяне на гърдата, за да може да достига до задното (по-хранително) мляко. Това ми го обясни и педиатърката, когато дойде за първата консултация. И цеденето го правиш единствено за да стимулираш лактацията (бебчо е най-добрият 'стимулатор") и не гледаш колко цедиш. Никога не можеш да изцедиш количеството, което бебето ще изсуче, поради една много проста причина...в алвеолите се събира мляко, но то не е много и не е показател поради една проста причина: самият процес на произвеждане на мляко е свързан с хормоните, които се отделят при самото сукане на бебето, а помпата НЕ МОЖЕ да предизвика тези хормони. Тя просто издърпва онова, което се е натрупало в гърдите. Така, че няма как да издърпаш млякото и да не остане за бебчо. В момента в който той започне да суче ще започне и производството. На мен ми се е случвало да заспя докато малката суче и съм се събуждала след 3 часа и тя все още си сучеше и си преглъщаше, защото се чуваше...Аз никога не съм можела да изцедя повече от 40 грама...веднъж ми се наложи да отсъствам и успях едва да събера 50 грама, а малката вече беше на около 160...и въпреки това си бяхме само на кърма и ми наддаваше повече от нормално.  Както и да се стекат обстоятелствата, не се тормози. И лягай да спиш, когато той спи, за да имаш сили...

Руми,добре дошла удома!
Радвам се,че си запазила хубави емоции от раждането си.Много вълнуваща е била първата ви среща 

За кърменето и кърмата можем много да ти говорим.В темата постоянно се задават въпросите,които се въртят и в твоята глава.
Ще си позволя да ти предложа и аз няколко съвета.
Не се надявай,че ще ти се увеличи кърмата.Бъди сигурна!Количеството кърма,което е нужно на бебчо,е въпрос на време(както Светли ти е написала,достатъчни са 3 дни) и на малко усилия от твоя страна.
Потърси консултант и следвай нейните съвети-ние тук говорим само от собствен опит,а консултантите са специално обучени.
Може сега всичко да ти се струва сложно,но скоро ще си спец и всичко ще ти се струва елементарно и логично.

Поздрави и целувки на малкия чаровник 

Руми, честита рожба. Да расте жив и здрав малкия Никола

За проблема с кърмата. Аз също дохранвам с АМ. Цедя се през 2-3 часа но изцеждам около 60-70 макс за това време а те са крайно недостатъчни вече и дохранвам с АМ.
И аз се чувствах по същия начин след секциото- че рпавя нещо нередно щом бебка не иска да суче и нямам мляко и т.н. А като засуче плачеше след това - явно от недояждане аз не знаех че не се е наяла след като сама се е отказала от гърдата. Когато се оказа че не наддава се предадох пред кърменето и започнах да изцеждам в бутилки понеже така виждам колко реално е изяла и честно си казвам чувстам се много по-спокойна по този начин а бебка си наддава много добре. В крайна сметка за мен е важно да е нахранена  а не дале я кърмя или я храня с бутилка.

Руми, твоето малко съкровище е почти вече на месец, а аз сега разбирам за вашата радост, защото много рядко влизам във форума. Честита ви първородна рожба. Нека Никола расте здрав, щастлив и много обичан.Сигурна съм, че няма друго такова щастие за една жена. Съжалявам, че няма как да ти помогна със съвети, но искрено ще се радвам да следя вашата темичка.

Вале, много ти благодаря мила, сигурна съм, че и на вас скоро ще ви се случат хубави неща, казавам го от личен опит.
Не съм писала отдавна в темичката, честно казано преминах през нещо като депресия, надявам се че вече се пооправям, не съмн вярвала, че може да ми се случи, защото това е едно много чакано бебе и когато една приятелка ме предупреждаваше за депресията, бях сигурна, че няма начин на мен да ми се случи, но явно не зависи само от нашата нагласа и желания. Чета редовно почти всички бебешки теми и никъде не видях друг да споменава такова нещо и това още повече ме накара едва ли не да се осъмня дали съм добра майка или не.
Не бях се настроила и за коледните и новогодишни празници, взех че изкарах и стомашен вирус точно на коледа, бях доста зле, но хубавото е че не се разболя Никинцето, моята болест обаче спомогна за сближаването на Ники и тати.
Иначе ние се развиваме добре, наддаваме и растем, във вторник сме на консултация и се надявам да не ни се кара лекарката, но май сме наддали повече от килограм.
с кърменето нямам напредък, все още нямам почти никаква кърма, но не се предавам, колкото и малко да имам винаги се кърмим, когато мога се изцеждам и се дохранваме с АМ.Не знам докога ще издържа така, защото всяко хранене продължава по 1 час, горедолу за 20 минути Ники успява да изсуче 25гр, дохранвам с АМ и кърма , ако има, после ако се изцеждам, успявам да изцедя още 30-40гр., които ми давам на следващото хранене, ако съм сама и той плаче не мога да се изцедя и така се получава един омагьосан кръг. знам, че е важно да получава макар и минимални доза кърма и затова ще се старая докато мога. Ясно е, че едва ли ще ми се учвеличи кърмата, но все някаква надежда имам.
Според мен Ники е кротанчо, има моменти, когато плаче, но го боли коремчето и затова, иначе заспива дълбок сън кум 4 следобед и обикновено през нощта поне 1 час реве, но, какво да се прави.
Това е в общи линии от нас, надявам се да се поопрви времето и да можем да излизаме, педиатърката каза първия месец да не го извеждаме, а после ако е хубаво времето да почнем с 5 мин, 10 и така, максимум до 1 час, ако е хубаво и топло времето. Доста ми тежи това неизлизане, но какво да се прави, всички приятели от чужбина ми казаха, че не е така при тях и че в Англия и Германия се извеждат веднага децата, но все пак мисля да се доверя на лекарката.

roumyana, постродилната депресия е много често срещана, не се притеснявай! Просто по мои впечатления (не тук от форума, а по принцип) някои майки се срамуват да си я признаят, като че ли нейното съществуване би ги направило лоши майки. Не си лоша майка, не се страхувай, това е просто период. При едни минава по-леко и бързо, при други по-тежко и продължително. Зависи си от много неща. Ако ще ти стане по-спокойно, ще ти споделя, че аз бях от втората група и доста време се борех с това си състояние. От крайност в крайност на настроенията бях, един ден добре, друг ден зле. Липсваше ми предишният живот, липсваше ми старото аз, защото както казваше мъжът ми, когато се роди детето, спряхме да съществуваме ние, но най-вече моята личност. И ако бебчето е по-трудно за гледане, каквото е моето, ставаш класика в жанра. Много още мога да пиша, но само исках да кажа, че независимо от възрастта на майката или колко на теория е подготвена за майчинството не значи, че няма да срещне трудности, не значи, че в някои моменти няма да се чувства зле, изолирана или лишена от себе си. Но има и много страхотни и неповторими моменти и самата мисъл, че си дала живот, че отглеждаш живот е достатъчна да компенсира всичко. А и може би някои от нещата, които те тормозят сега ще се нормализират.

Руми, една депресия се изразява при всеки различно, някои изобщо не разбират че са били!
Ето аз например си мислех че ме е пропуснала, но като помисля реално колко нервнича, че ми се иска да пропуша пак, да излезна да се вихря някъде цяла нощ, без да мисля Изабел яла ли е, пък оригна ли се, заспа ли и т.н.
Отдавна бях спряла нощните излизания и не ми липсваха, а откакто родих и не мога да мръдна, а то все ми се излиза.
И на мен ми е гузно, но май ще остава малката на половинката и ще начеша крастата, та и ти, виж какво те тормози и му обърни внимание, ако не друго, то поне ще се почувстваш по добре

Руми, румиииииииииии как съм ви изпуснала темичката досега....срам ме да знаеш 

честито мила! 

чета тук за някаква деприсия, нормално е да знаеш, но всичко отминава...то сега в тия сиви дни и нас ни стяга шапката, но гледай напред - пролета идва! кокиченца, минзухарки ...

целувки от нас мамче!

Toni ти няма защо да се притесняваш, срамно е че аз не съм писала толкова отдавна в нашата темичка, а има толкова неща, които искам да споделя. Както по-рано бях писала ползвам един таблет, който е много неудобен и в общи линии само чета другите теми.
Ние сме добре, вече сме почти изцяло на АМ и понеже връщаме храна сега сме на Фризовом.Първият месец бяхме качили 1.300кг и пораснали с 4,5 см, но сега нещо изоставаме и по мои мерки за втория месец сме качили само около 500гр. Притеснява ме това връщане на храна, то е съвсем малко като  кличество, но се чува едно хъркане и на моменти го боли когато връща, става ми толкова мъчно като го гледам как плаче и се извива. Дано да не е ГЕР, а да е самоо рефлукс. Не знам дали има други мами с подобни симптоми. Имам чувството че заради това връщане е неспокоен и през деня почти не спим. Затова пък вече махнахме храненето в 12 и споим от 10 до 6, че и до 7. Много ми е мил, понякога си стои буден през нощта и си смуче ръцете, но не плаче. Имаме и обрив вече почти месец, появи се първо по челото, после по цялото лице  малки ситни пъпчици, има и по врата, мазах с лайка, леко се прегориха, но му стана като шкурка кожата, гп му изписа биодерма сенсибио ДС, водих го и на кожен, тя му изписа лекарство с кортикостероиди и аз не му га давах.
Не знам дали сте имали подобни оплаквания и какво са ви казали лекарите, според нашото педи е себореен дерматит, но според мен не е, защото то беше 2 седмици пъпки и после се залющи кожата, след като мазах с лайка. Може ли да е алергия в комбинация с рефлукса. Въобще все го мисля и се чуда, чувствам се едва ли не лоша майка и не знам да предприемам ли други действия, на кой да се доверя, то на 100 лекаря да идеш 100 мнения ще чуеш. Бях решила само на нашото педи да се доверявам, за да не полудея, но се чудя и се опасявам дали това е правилно.
Иначе се чувстваме добре, такава любов изпитвам към това малко същество, чувството е невероятно, но вие го знаете. Само като го гледам как спинка или особено от както ме гледа и се усмихва, еее няма такава радост и ще става още по-добре. Излизам на разходки, което е добре за мен , а и за него, така сладко спи навън, аз живея до Царсимеоновата градина и поне това е добре, че има къде да се разхождам и по главната улица обикалям и виждам свят, че само в къщи е доста депресиращо, особено за човек като мен, свикнал да излиза всяка вечер. Но вече съм ОК нямам депресии, наслаждавам се на времето и на малкото ми Никинце.
иии така , ако някой може да помогне с инфо за рефлукс или обриви , да се включи, аз чета редовно и обещавам и да пиша, като имам време.

Руми, миличка, радвам се че си преборила депресията (и аз имах лекичка такава) и че си се радвате пълноценно един на друг.
За рефлукса не мога да ти помогна, но мога да ти споделя опит с обрива. Ема се изрина като навърши един месец като започна от челото, точно както ти описваш, след това обхвана цялото лице и вратлето. Първоначално педиатърката и неонаточложката казаха, че обрива е от претопляне, но той не изчезна, а се влоши. Аз я мажех с кремче за лице на Хип, но в крайна сметка ни помогна Бепантен. Кожата и близо месец беше грапава (за мой ужас, нали бебетата имат най-гладка кожа), чак в последните 2 седмици започна да омеква и сега е почти идеална. Продължавам да я мажа с кремчето на Хип.
Дано съм ти била поне малко полезна и стискам палци да се оправи бързо малкия мъж

Много е хубаво, че излизате на разходки и на моята мома и действат много добре

Същата работа и при нас като Сноу - едната каза претопляне ,другата дерматит.Мазах с Бепантен и Стелактив на Мустела и се оправи ,но продължи около 3-4 седмици.Пъпчиците и при нас се белеха накрая .За повръщането и Явор повръща понякога не е никак малко.Откакто кърменето съществено намаля давам Фризовом и Аптамил.И двете ги приема много добре.А кога повръща?По всяко време или само след оригване?