Миличка малкия Крис е прекрасен!
Да ви е жив и здрав и да има едно незбравимо детство изпълнено с много приключения!

Мамче нека това малко създание бъде твоята гордост ... както и гордостта и на тати разбира се

Цитат на: Ivonbufon в 26.11.2012 13:53

Благодаря Fibi, Princess
Давам му Infacol, мисля, че има ефект и се надявам, защото направо ми се къса сърцето като го гледам как се гърчи от болка милото. Понякога както си суче и изведнъж се изтласква назад с писък, а аз се чудя как да му помогна на малкото съкровище  В такива моменти се чувствам адски безполезна и безпомощна, и се моля по-бързо да мине този период.

Инфакола може да го запече - да не се учудиш
За коликите бих те посъветвала да му затопляш кърпички с ютията и да му ги слагаш на коремчето - успокояват се малко и заспиват (поне моя Крис )

Целувки и силно гуш от нас с адаша 

Ивно малкия Крис е страхотен, за съжаление както казва моята колежка борбата с коликите е безмилостно жестока, каквото и да му даваш те все ще се там, докато не дойде време да отшумят. За колики помага и това да загрееш коремчето със сешоар за малко, но ефекта е пак малотраен.За племенниците ми поръчвахме от Германия http://www.lefax.de/scripts/pages/de/lefax_pump-liquid/index.php ето тези капки, в интерес на истината помогнаха, но...нали знаеш,  всеки е различен.

Здравейте от нас, след дъъълго отсъствие. Имахме си гости от България, нетърпеливи баби, лели, ,абе въобще......
Благодаря за съветите, коликите вече май отшумяват 
Бързам да ви почерпя макар и с малко закъснение, но миналата седмица празнувахме един месец 
От доста време се опитвам да завърша разказчето за раждането и днес най-накрая успях. Пускам го с надеждата, че няма да уплаши много бъдещи мами, а по-скоро да им напомни, че е добре да са готови за всякакви ситуации и най-важното да имат кураж, защото това е малка цена, която всяка майка трябва да плати, за да се срещне с най-голямото богатсво на света, нейното детенце 

РАЖДАНЕТО
Ден 1: 31.10.2012
Всичко започна на 31.10 сутринта. Събудих се от съвсем лека болка в корема, подобна на предменструалната. Отидох до тоалетната и разбрах, че тапата е паднала. Не усещах бебо да мърда и се притесних. Тъй като в Англия не правят скенер след  24 седмица, освен ако няма някакви усложнения се стреснах, защото през главата ми минаваха какви ли не мисли за увита пъпна връв и т.н. С таткото веднага отидохме в болницата, където ми направиха няколко изследвания и ме закачиха на апаратче, за да следят сърдечния ритъм на бебо. Всичко изглеждаше наред, явно малчо си е поспивал като за последно вътре, а и както после се оказа май хич не му се е излизало. За всеки случай решиха да ме видят на видеозон. Слава богу всичко беше наред, но тогава ми казаха, че бебчо е доста голям, около 4 кг. Бях решила да раждам в басейн без обезболяващи само с Ентонокс и тогава реших да си променя плана и да раждам с упойка.
Прибрахме се вкъщи и всичко беше нормално до 2:30 през нощта когато започнаха контракциите.

Ден 2: 01.11.2012
Обадих се в болницата да предупредя, но ми казаха да не тръгвам, а да стоя вкъщи и да засичам контракциите. Трябвало да бъдат 3-4 в рамките на 10 минути. До 12 вечерта целия ден премина в засичане на контракции, които се увеличаваха и ставаха все по-чести и по-болезнени, кореспонденция с болницата и когато накрая станаха адски болезнени, на всеки 3 минути, не издържах на болката и отидохме в болницата с милото. Толкова ме болеше, че си спомням как се троснах на акушерката „Не знам какво ще правите, обаче аз оставам тука. Няма да си тръгна!”   Приеха ме с разкритие 3 см, направиха ми обезболяваща  инжекция и ме оставиха под наблюдение.
Ден 3: 02.11.2012
В 11 часа сутринта дойде една акушерка и каза, че ме пускат да си ходя, защото съм все още с 3 см разкритие и няма признаци за скорошно раждане. Посъветваха ме да вземам парацетамол, ако контракциите станат прекалено болезнени и когато зачестят да се обадя пак в болницата. Тръгнах си неохотно, защото се притеснявах от болката. Имам много нисък праг и знаех, че няма да издържа дълго. Успокояваше ме факта, че болницата е близо до нас и можех да се върна по всяко време. Едва няколко часа след това контракциите започнаха отново, още по-силни, чести и болезнени. При мен болката се усещаше в таза отзад, по-малко в корема отпред и направо не можех да мръдна. Беше ужасно! И проклетия парацетамол, който тук дават за абсолютно всичко, естествено въобще не помогна. Мъчих се така до 9 вечерта и накрая отидохме в болницата. Приеха ме с 4 см разкритие и ме настаниха в стая за оборудвана за раждане. Сложиха ми епидурална упойка и започнаха да следят разкритието на всеки два часа. И така до 4 следобяда на следващия ден!
Ден 4: 03.11.2012
Поставянето на епидуралната е болезнено, но нищо в сравнение с болката от контракциите. Направо се чудя на мамите, които раждат без упойка. Шапка им свалям на тия жени!!!
След цяла нощ доливане на упойка, следене на разкритието и повече от час напъване се оказа, че главата е много високо и се налага асистиране. Дадоха ми много силна упойка. Не усещах абсолютно нищо от гърдите надолу. Дори напъните не усещах, имах чувството, че мозъка ми върши цялата работа, а тялото ми е напълно безчувствено. След 4-5 напъна го чух като проплака и просто всичко друго загуби смисъл. Около мен се суетяха лекари, акушери, стажанти, обясняваха ми, че се е наложила епизиотомия, че сум загубила 1,300 г кръв и след като ме зашият ще ми го дадат бла бла бла…..обаче аз не издържах и си го поисках веднага. Докато правеха шевовете аз си го гушках,  а щастливия татко даже се разплака от умиление. Три дъъълги и болезнени дни и 20 часа раждане вече бяха в миналото. Добре, че си водех записки в болницата, защото наистина в момента, в който гушнеш бебчо всичко се забравя.
Знам, че не съм първата, нито последната мама с дълго и трудно раждане. Но двамата с Крис преживяхме много, наистина много. Един месец след раждането той все още има ранички по главата от форцепса, а аз тепърва имам още много да възстановявам от загубената кръв. Но толкова много го обичам!!!! Не мога да откъсна поглед от него и всеки път като го погледна си спомням за раждането, сякаш беше вчера. Страх ме е, че ще забравя някоя подробност  от общия ни път към началото на НАШИЯ общ живот. А не искам, защото това е толкова специално и красиво нещо, което обезсмисля абсолютно всичко, което съм направила в живота си до сега. Слава богу и двамата сме живи и здрави, а връзката между нас е адски силна, което ме прави много щастлива, но и много уязвима. Уви, такава е съдбата на всяка майка 

Честита първа месечинка.
Да расте здрав, щастлив и игрив.

Трудно се възтановява човек от раждането мила, особено ако си изгубил кръв, аз вече 5-ти месец не мога да се възстановя (еее, загубих двойно),аз също съм с нисък праг на болка и вярвай ми дори това което си преживяла е геройство.

Геройство е, да си майка в днешно време,
отсега нататък започват истинските тревоги 

Честита първа месечинка на малкия Крис! Да ви е жив и здрав и много да радва щастливите мама и тате! 
Страхотен сладур е на снимката и колко много е порастнал само. 

Наистина трудно раждане си имала, мила, браво на теб, че така добре си се справила. 

Иначе гостите ви тръгнаха ли си, на разходка излизате ли по-малко или още не смееш заради студа, имате ли вече някакъв режим? 

Ние живеем в SE20. Не сме много далече от вас, но не и прекалено близко (впредвид разстоянията в Лондон). 

И от мен честито месече!Много нежен и прекрасен е Крис!Разкажи ни как се справяте с храненето с, коликите ,как минават дните ви ?Крис и Явор са родени през два дни ,така че ще се радвам да обменяме опит

Иве, прекрасен разказ за раждането! Разчувствах се!
Не ти е било никак лесно. Моето раждане в сравнение с твоето изглежда като спа почивка Ако беше в България, още при първото ти ходене в болницата щяха да са те приели, сложили на система и предизвикали раждането. По принцип смятам това за кофти практика, но в твоя случай чак се замислям дали е така
Иначе напълно те разбирам за по-различния спомен за раждането като нещо специално и красиво. Някак си, като е минало вече, помниш само вълнението и началото на най-голямата любов
Крис изглежда променен и пораснал за един месец. Хубаво е, че бързо сте се отървали от коликите. Кърменето върви ли? Какво стана с юздичката?
Предствям си какво вълнение е имало сред баби и лели. На теб и Крис отразиха ли ви се тези гостувания?

Здравейте милички, много ви благодаря за хубавите думи.
Фиби, права си, че тепърва започват тревогите. Напоследък не мога да се откъсна от Крис. Имам един финален проект да довърша към университета, а въобще не мога да стигна до него, камо ли до тук  По цял ден съм залепена за него, макар и да не трябва, просто ми е хубаво да си го гушкам и гледам. Миналата седмица и уикенда при нас времето беше хубаво и използвахме максимално слънцето през деня, за да се разхождаме. В неделя даже отидохме на Winter Wonderland /препоръчвам за мамите в Лондон да го посетят през седмицата/. Крис го проспа целия, но това не попречи на нас да се насладим на греяното винце, което беше страхотно 
Принцес, за сега единствения режим е със спането вечер, заспива към 11-12 и се буди към 6 сутринта. През останалото време всичко е много хаотично все още и различно всеки ден. Ние сме в SW19, но ще се радвам някой ден, когато времето е хубаво да се видим някъде. Вече е студено и сигурно не излизате много. А календара ти е станал страхотен, браво. Аз също получих по имейл оферта от Вистапринт и ще поръчам тези дни, сега си подгтвям снимчиците.
Фийби, много ще се радвам да споделяме опит с теб. Аз съм голщма паника. За най-малкото звъня на здравен работник в моя район, на познати и роднини 
Светле, благодаря ти, и аз забелязвам, че е порастнал. Толкова много, че разтегнах сухожилие от натоварване на лявата ръка /където Крис прекарва поне половин ден  Луда работа. Коликите отшумяха, от време на време го мъчи коремчето, но го отдавам на храната, която съм приела и се опитвам максимално да избягвам храни, които може да предизвикат раздразнение у него. Юздичката я срязахме още на следващия ден. Тече много кръв. Той много плака, защото се дразнеше от постоянния натиск на пръст в устата му докато спре кръвта. Естествено аз се разревах още преди да му бръкнат в устата  Но вече всичко е наред, заздравя добре и без проблеми. А иначе гостито не му се отрази кой знае колко. Още на 8 ден "видя" някои от Лондонските атракции милото, но ги проспа, така, че само снимките ще са му спомен някой ден 
Събуди се, спирам за сега, ще продължа скоро пак. Целувки от нас на всички и благодаря за интереса 

Ivonbufon, гушкай си го колкото искаш, че докато се обърнеш и Крис вече станал малко момченце.  

Радвам се, че сте добре, и че вече сте направили няколко големи разходки.   Иначе ние излизаме всеки ден на разходка, за около час, независимо от времето. Много рядко пропускам.   И да, като се постопли можем да се разберем за разходка някъде на удобно място. Аз от сума време обещавам и на другите английски мами във форума, но сега покрай времето, не ми се излиза на по-далечни разстояния. А ако не, доколкото разбрах и ти си от Варна, лятото ще се видим в Морската.  

Пусни още някоя снимчица на Крис като имаш време.  

Цитат на: Ivonbufon в 20.12.2012 12:08

По цял ден съм залепена за него, макар и да не трябва, просто ми е хубаво да си го гушкам и гледам.

Трябва, трябва! Бебчетата са с все още незряла нервна система, раждането е било огромен стрес, все още се адаптират към непознатия свят. Единственото познато и уютно нещо за тях е мама. СПоред мен е от изключително голямо значение да се осигурява нужния контакт с детето. И е твърде рано за разни "разглезвания" и т.н. Гушкай си детето, за да порасне щастлив и уверен човек! А и да не говорим колко е важно това и за нас, майките

Кофти, че при вас е имало кръв при юздичката. При нас нямаше, но и аз като теб се разплаках (за разлика от детето) 
Хубаво е, че на Крис не са му се отразили гоститата. Децата много лесно се превъзбуждат и изнервят от суетенето на повече хора около тях. Но той е бил твърде малък тогава, за да разбере.
Добре е и, че излизате на разходки. Моето раждане съвпадна с огромни студове, снегове и бури и разходките започнаха доста по-късно. Гледах снимките на една позната от Winter Wonderland и много ми хареса. Супер, че сте успели да го посетите!

Честита Нова Година на всички мами, които четат темичката ми! Да сте живи и здрави и много щастливи с вашите сладки бебчета, така както аз съм адски щастлива с моето 
Преди няколко дни бяхме на консултация, първата ни до сега, придружена с първата имунизация.
Кристиан е наддал много. Утре ще празнуваме втора месечинка, а е наддал с над 2 кг. И освен това сме герои. Ваксините ги преживя много добре, само малко изплака и след като го облякох си заспа. Слава богу не вдигна нито температура, нито пък се подуха крачетата където поставиха ваксините. Абе като по учебник  . След един месец пак, и дано всичко пак мине добре.
Иначе малкият е много активен. През деня има доста големи интервали, в които е буден и се заиграва с играчките над кошарката/кошницата. Маха с ръчички и нещо си гука; много се усмихва. Той още в болницата започна да се усмихва, но сега разпоснава усмивка насреща и започва да ти се хили в отговор.
Ето ни и нас

с любимото му Тигьрче

в прегръдките на мама (която не може да спре да си го целува  )

Страхотни сте, Честита Нова Година и на вас, бъдете много здрави и щастливи. Много е пораснал малкия, какви бузки има само, пу пу да е жив и здрав