Фийби, аз забравих да пиша най-важното: според това, което чета за Явор и виждам на снимките мисля, че е даже по-развит за възрастта си. Все пак ти доста го занимаваш с активни упражнения и със сигурност  резултатът е на лице. Аз не бях слагала Вероника в активна гимнастика даже до 3-тия месец и както ти писах не стоеше на корем, но на ортопедичния преглед по средата на 2-рия месец ми казаха, че се развива отлично и даже, че няма нужда от допълнителни упражнения. Също като си стои в люлката обича да си кръстосва краката от време на време, даже се бъзикаме с мъжът ми, че е взела този навик от него. Ако беше знак за притеснение, щях да знам, вярвай ми. Но иначе те разбирам защо си по-притеснена, факт е, че много български лекари просто си измислят разни възможни болести, за да вземат пари от здравната каса, и на мен ми се е случвало. Помня и в бременната ни тема, една майка я държаха няколко пъти в болницата за нищо, но само да я притеснят. Иначе съм сигурна, че прегледа ще мине добре, а ти се успокой, вземи се в ръце, майката трябва да е силна. Знам, че този израз звучи малко в повече, но поне на мен ми действа много отрезняващо и се радвам когато се притеснявам излишно или за неща, извън моя контрол, мъжът ми да каже: Я се дръж малко.   Хем ме е яд, че така ми говори, хем знам че е прав.

Fibi, много от момичетата са ти писали преди мен,но още един за малко кураж никога не е в излишък.
От собствен опит знам,че колкото и да се казва това или онова,да си освободиш мислите ,да се стегнеш и т.н -щом ти е влезнало в мозъка,няма да стане,НО моля те успокой твоето вътрешно Аз,приеми че Яворчо макар и недоносен е едно прекрасно и будно бебе,което така прекрасно изглежда и се развива,че ти няма защо да се притесняваш. Не гледай на него,като отворена книга на еди кои си,как трябва да се развива детето,остави себе си и Яворчо да се развива със собственото си темпо.
Нали знаеш старата приказка-"Не викай зло, че по-зло ще дойде".Не си мисли лоши неща,не мисли за болести,мисли само за прекрасните моменти.Честно да си призная за повечето неща които си казала,че ги прави или не,даже и не съм се вглеждала,Алекс започна да ги прави в крак с растежа си. Спрях да чета каквито и да е било книги,защото там пише,това на еди кои си месец става,онова трябва да прави детето в този месец...е да ама те в нас ли са та да знаят кое трябва,може или не може ( това не изключва всичко полезно написано,но не трябва човек да става" жертва " на тези писания).
Аз бях в следродилна депресия близо месец,цялото ми семейство ми се чудеше какво става с мен,но се взех в ръце -повтарях си,егати лиглата си ревеш за това и онова ,а не се радваш че детето ти е прекрасно,здраво,усмихнато и щастливо.Ревях и за кърмата-че спря на 3тия месец и до там,глупава работа( поне за мен от сегашните ми мисли)-с нея или без нея имаме прекрасни деца,на които потепътва ще се радваме,трием нааканите дупета и мием раните от падане. Пробвай да стимулираш усилено лактацията,дано има ефект.
Вземи си някоя от книжките на Вили Брахнхолс-те са супер позитивни и смешни и са замайчинството,развитието на детето,ще те разведрят много.
А за обувките-прецени от кое имаш повече нужда за следващият сезон и него си го вземи.

Толкова много момичета са ти написали прекрасни неща и силно се надявам, че си по-спокойна. От това, което пишеш за Явчето мога да кажа, че в много отношения се развива много по-бързо от Михаил. По-рано започна да се усмихва и гука, държи си главата по-дълго. И моето бебе мразеше по корем. Чак от 6-ти месец, започна да му е приятно и то вероятно, защото може да се обърне само по гръб.
Но, те разбирам. Не си сама. Повечето майки сме така и често близките не могат да ни успокоят много ефикасно. Много си го искала това бебче, чакала си го и сега си твърде начетена и информирана. Ще ти споделя част от моите страхове, които благодаря на Господ не са се случили. Михаил не се усмихва почти на 2 месеца, както пише в книгите....аз си мисля, че е болен от аутизъм. Това го споделих само с майка ми, тя щеше да падне от къде ми е хрумнало. Сега не спира да се смее с глас.
Михаил на 20 дена...очите му са странно извити нагоре и кутретата му се леко криви...според това, което четох признаци на синдром на Даун. Питах си джипито...смя ми се. Каза да не чета неща, които не разбирам. Това за извитите очи било някаква гънка...забравих каква и за кутретата беше нещо сложно.
Като масажирам Михаил и му правя гимнастика ми се струва, че левият му крак се стяга повече и е по надолу. Чета...майки деснячки, които не си носят бебетата, както трябва притискат лявото краче и може да се получи луксация. Айде, на ортопед...за щастие нищо. Има и и още и още...много стана дълго.
Мисълта ми е мила, майчице, знам, че сега докато не минете този преглед, че няма да се успокоиш, но ще видиш, че всичко ще е наред. Помогни си сама, като спреш да четеш занапред. Явор  е прекрасен! Целувам ви!

Ваня, ти знаеш за моето по-специално отношение към теб, тъй че те моля да се посъвземеш!
Майчинството размеква мозъка и на най-трезво мислещите жени, но не забравяи, че и ти си човек.
Колкото и да сме полезни ние във форума според мен си потърси психоаналитик. Знам, че в България се гледа малко странно на тези неща, но е страхотно за 1 час някои да послуша за твоите проблеми без да те съди и да ти покаже как да се справиш с тях.
Нормално е да си изтощена психически, Явор е едно много чакано бебе. След всичкото чакане и тежката бременност е нормално да не можеш да се отпуснеш и да не ти се вярва, че всичко е наред.
Що се отнася до обувчиците и аксесоарите виж ако исаш този сайт, отговарят си на номера и са разкошни, аз съм горд собственик на един чифт от тази разпродажба и едва се спрях
http://www.kurtgeiger.com/women.html?shop_by=sort_by|Sale
И най-важното не забраваи, че ти не си само майка, ти си ЖЕНАТА и ЧОВЕКА Ваня, който има нужда от време и внимание за себе си 

Ваня, не можах в момента да изчета всичко и може би се изказвам малко неадекватно, но се почувствах дьлжна да ти кажа няколко неща:

1. Кьрма така не спира. Ти кьрмиш вече 3 месеца, лактацията е почти напьлно установена. Най-вероятно Явор е в криза на растеж. Всяка кьрмачка е преживявала този стрес по няколко пьти. Слагай максимално на гьрда, ако трябва псотоянно го дрьж там. Той е гладен, защото трябва да суче повече, за да се увеличи производството и да посрещне новите му нужди. Сьжалявам, че Светли не е тук, за да ти пише, тя обяснява много добре. Ако даваш АМ няма да започнеш да произвеждаш повече.

2. Леко Офф - това, че кьрма спира при стрес е малко градска легенда. Специално сьм питала. При много силен шок спира за момент (до 48 часа) рефлекса за изхвьрляне на млякото, но ако даваш гьрда и пстоянстваш се вьзстановява.

3. Дори и да минеш изцяло на АМ това няма никакво значение. Никой няма да те сьди (ако те сьди е идиот). От това не ставаш по-малко всеотдайна майка и детето ти няма да страда. Ще порасне голям и хубав и това, че е бил на АМ след 2 години няма да има никакво значение.

4. На мен сьщо ми се струва, че Явор е даже по-развит за вьзрастта си спрямо други деца. И не го казвам, за да те успокоя, а защото так го виждам. Иначе просто щях да си замьлча.

5. За сьжаление близките не ни разбират терзанията и за сьжаление ако сьдя по това, колко често се случва да е така, това е нещо нормално. Аз (и много други майки тук) те разбираме, защото го преживяваме/сме го преживели, ако не сьщото, подобно. Преждевременно или преносено родено, майката винаги се притеснява за детето си.

Ние сме тук за теб. Всичко, което преживяваш е нормално. Имаш право да споделяш мисли и чувства. Имаш право да изкукваш и да си на рьба. Ти си човек и не ти е малко на главата. Позволи си някой момент на слабост, това не те прави по-малко силна. Енергията ти е ограничена. Сьсредоточи я там, кьдето е наистина нужна и прави това, което смяташ за най-добро. Всичко ще бьде наред !!!

И аз искам да се включа като споделя, че и според мен Явчето се развива много добре. Мони, също не обича да стои по корем, а и всички деца са различни - няма как да ги напъхаме в един калъп. Майките за съжаление обаче много си приличат - особено в своите притеснения. И аз забелязвам, че детето ми понякога е по активно с лявата ръчичка, друг път с дясната. Нормално е, не се вкарвай във филми. Всичко ще е наред! Умората определено си казва думата, така че ако можеш почивай или поне се разтоварвай повече. Споделянето тук, предполагам ти носи повече спокойствие, защото винаги ще намериш подкрепа и споделен опит от който да разбереш, че всичко и при вас е ок. Опитвай се да си спокойна, бебчо усеща това. За кърмата доколкото знам при всички има такива периоди. Опитай с по-често слагане на гърда, изцеждане, повече течности и определено повече спокойствие и почивка! Мисли си преди всичко за хубавите неща, които ви очакват и ви предстоят с Явчето! Мисли и си спомняй всички прекрасни и щастливи моменти до сега! Знам, че това ще ти подейства положително! Топли прегръдки летят от нас към вас!

Благодаря на всички за подкрепата.Прегледа е на 07.02 от 13 часа.Вече остана по малко от седмица.Ще стискам зъби няма как.Мен най-много ме притеснява ,че като го сложа по корем и не заема симетрична лакътна опора.Опитва се да си измъкне ръчичките ,защото се дразни ли незнам.И все още не посяга към играчки.Иначе започна да плете пръсти пред гърдичките и вдига крачетата все по високо като ритка - почти се опитва да прави колело,но движенията му са все още насечени .И другото ,което ме тревожи е ,че от лег по гръб като го изтеглиш за ръчичките главичката му все още увисва леко назад.Като го сложа прав натиска с крачетата и главата е вече по стабилна,но незнам това достатъчно ли е?
госпожица за мен не е срамно да се посещава психотерапевт ,даже вече го правя ,но съм ходила само един път .В неделя предстои вторият.
inaxastra опитвам да кърмя ,не се отказвам ,но не се получава много .Старая се обаче постоянно да го слагам на гърда.
Roxanne_ успокоявам се като виждам,че не съм само аз супер наблюдателна,защото близките най-вече в това ме обвиняват.
ellimink старая се да мисля позитивно и постоянно търся нещо да ме успокои ,но пустата му лакътна опора - тя ме тревожи най-много.
dorina79 умората незнам дали ме скапва ,по-скоро еднообразието.Аз съм много динамичен човек и това стоене между четири стени ме влудява.А перпективата да се срещам с майки ,които тук в провинцията ми говорят за захранване от третия месец ,мазане със свинска мас и други подобни не ме привлича.Кръга ми се затваря и хората с които мога да споделям май са само по телефона .

Ваня, понеже не сьм в твоето положение, не сьм се интересувала от двигателните способности на децата в определена вьзраст и за сьжаление не мога да дам мнение дали е в норма или не. По снимките и видеото ми изглежда напьлно нормално.

Обаче полудяването и рьба на бездната сьм ги преживяла. Знам колко е гадно да си сам, да имаш чувството, че не те разбират т.е то не е само чувство, а да знаеш, че е така.

Затварянето между четири стени е част от ежедневието на много майки, които са дльжни да се борят с това и много тежьк момент, който след няколко месеца ще е само мьтен спомен. Не е нужно да си герой. А някак си ще оцелееш.

Хубаво, че правиш всичко вьзможно за кьрменето. Не разбрах защо казваш, че не се получва много. Но не се фиксирай вьрху това. Кьрменето е хубаво нещо, но не бива да бьде самоцел. Ако мога с нещо да помогна сьм на линия.

Давам ти и аз един сайт, който ми се струва вдьхновяващ и утешителен:

http://rachelmariemartin.blogspot.fr/2012/06/dear-moms-with-little-babies.html

На нея детенцето й е болно от непоносимост кьм глутен и за малко да го изпуснат като новородено. Вьобще не е сьщия случай като твоя, но мисля, че всяка майка (макар и с различни) притеснения изпитва сьщите емоции

http://rachelmariemartin.blogspot.fr/2011/12/dear-mom-of-little-boy-with-celiac.html

Ами не се получава всмисъл ,че го слагам на гърда ,но той след 5 мин почва да плаче ,да върти глава и да не яде.Като се пробвам да изцедя изкарвам около 10 мл.Това е .От снощи съм кърмила в 4 сутринта ,в 7 ,в 9 ,в 12 - АМ,в 15 - АМ .Надявам се за 18 часа да сме на кърма пак .
Намерих един курс за Монтесори .Живот и здраве ,ако нямам други ангажименти смятам да се запиша.Еднодневен е и ще се провежда три пъти.

http://karindom.org/bulgarian/novini-i-sabitiya/seminar-po-metoda-montesori-v-montesori-sreda/

От три дни поне се опитвам да стигна до вашата тема с Явор, но тази вечер най-после успях! И аз като всички останали ще кажа, че по моето непрофесионално мнение бебчо се развива съвсем нормално. За задържането на главичката не мога да правя сравнения с Павел, защото той се роди доста едро и жилаво същество и още от началото го правеше по-стабилно от връстниците си. Но! За сметка на това първото му самостоятелно обръщане, без моя помощ, с лекота, от гръб по корем беше точно на 4 месеца! Преди това само се опитваше и стигаше донякъде, но точно в деня, когато направи 4 месеца си спомням как се бях зазяпала нанякъде и когато погледнах към него той се беше обърнал тихомълком, навирил глава като костенурче и ми се смееше! Въпреки това и до ден-днешен не обича да стои по корем. Както и сама можеш да прецениш от всички разказани истории - разни деца със собственото им развитие. Всичките рамки и показатели според мен са само ориентировъчни и не могат да бъдат еквивалентни във всеки случай, за всяко дете. Много често повече пораждат опасения, отколкото успокоение. (аз сега например се притеснявам, че Павел не иска да се изправя кой знае колко, докато по-малки деца го правят, а и така пише в дебелите книги, че вече трябва да го прави, но не би!) Въпреки това и да ти кажа да не се притесняваш, не мисля, че съвсем ще те облекчи, докато не мине прегледът. Всяка майка има страховете си, но не бива да позволяваш страхът да управлява ежедневието ти, живота ти, отношенията ти с малкото човече. И аз се страхувах ужасно, когато оперираха Павел, а беше само на месец! Изплаших се, когато падна лошо от спалнята! Притеснявам се след всяка ваксина! Колкото и клиширано да звучи, нали казват, че да си родител е като да оставиш сърцето ти да живее извън теб завинаги. Но и в същото време нищо не те прави по-безстрашен от това да имаш дете! Така, че трябва да си безстрашна. Защото малкият мъж ще се учи и от теб да бъде силен. Надявам се всичко да бъде наред, ще стискам палци! Концентрирай се наистина върху хубавите неща. Не те познавам лично, но просто и аз минах и продължавам да минавам през същите неща - знам какво е да заживееш в малкия град, след като си бил дълги години в големия, знам какво е да нямаш други близки майки около себе си (по една или друга причина), знам какво е да си затворен между четири стени, когато си свикнал на съвсем друг ритъм, знам какво е дълга и нелека следродилна депресия, знам какво е да се чувстваш неразбран често и т.н. Но въпреки всичко трябва да намерим нашия начин, да си създадем нашите си малки нещица, чрез които да бъдем щастливи и силни жени, защото щастливата жена е най-добрата майка. Тъй, че още веднъж ви пожелавам и на двамата с Явор да сте по-ведри и усмихнати и съвсем скоро да прочетем страхотни новини! Сигурна съм, че на майка и син им предстоят в скоро време много запомнящи се моменти!

La_Fleur благодаря.Много точно казано.

Явор днес

Аз и друг път съм си признавала че и аз нямам приятели тук и аз бях доскоро като в дупка, но мъжа ми много ми помага (има нещо в поповския въздух и само на него разчитам за успокоение и разбиране. Като се замислиш за какво ти е чуждото одобрение, като имаш най-важното-неговото.
Това дето го пишеш са някакви детайли дето наистина май никой не е гледал, но факт че доста момичета ти писаха че Явор им се струва буден за възрастта си.
Не че няма да порасне ако пие АМ, но при положение че имаш кърма защо трябва да си усложняваш ежедневието. Тези 10мл не означават нищо. Много е важно ти да си вярваш че имаш, помислиш ли си че нямаш -нямаш. Затова и при кърмене и цедене трябва да си в удобна поза,  да мислиш за хубави неща.


PS тази La Fleur чак мен надъха
Много хубави гащи, Яв!

Може и да ти прави кьрмаческа стачка.  Аз на два пьти преживявах такива периоди от по седмица и беше ужасно. Гладна, иска да цока, хване ли гьрдата пищи и се дьрпа, реве, ужас беше 

Цеденето не е показател, защото колко кьрма изтича в момента зависи от хормоните, а помпата не ти предизвиква прилив на хормони и не дьрпа толкова качествено колкото детето.

Всичко ще се оправи. Прегрьщам те силно и сьжалявам, че тази седмица няма да сьм на линия, за да те подкрепя, но мисля постоянно за вас и те поддьржам в мислите си 

ех, че сладур е Явката и как само е стиснал юмручетата, борбено детенце е той. 

Фийби, както Ина писа, възможно е да е кърмаческа стачка, а и е възможно да те усеща, че си неспокойна също така. Гледай да си много спокойна преди кърмене и да не мислиш за нищо друго. И е вярно, че това, което изцеждаш като количество, не значи, че толкова кърма имаш. Освен това сега около 3-ти месец Явор ще е в период на усилен растеж и най-вероятно изсуква всичко, така че едва ли ще имаш и за цедене.

La Fleur    Охх и аз имах нужда да прочета нещо такова, благодаря! 


Я го гледай малкия мъж, колко стабилно си стои на крачетата 


За кърменето, май Скарлет (дано не греша) беше писала, че всички проблеми с кърменето се оправят с.... още повече кърмене - ще го преодолеете, ще видиш  Гуш!