⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Сватбата на cv - 11.11.2012г

мерси ;)
Момичета, вече не остана време :)
Днес ходих да доуточнявам за последно в ресторанта. Почнах малко да подреждам в нас, че да е чистичко за младоженеца ;)
Утре трябва да ходя до борсата за цветя, да направя букетчетата за масите и да доизчистя в нас. В събота съм на маникюр, после трябва да занесем алкохола до ресторанта, да вземем питките и букетите. И в неделя.....
Стискайте палци всичко да е мине добре :)
разбира се, че всичко ще бъде наред  @}->-- не остана  :bravo:
Честита сватба!!!Бъдете живи,здрави и винаги се обичайте!!!Дано семейния ви живот да бъде така  :sunshine: като днешния!!!Наздраве :nazdrave:
cv,честита сватба и от мен @}->-- Вече си госпожа и затова ти пожелавам дълъг семеен живот,изпълнен с много радости ,любов и хубави моменти ;)
ЧЕСТИТО!
честито , желая ви много радост както в сватбения ден и мн мн обич
Честитоооо @}->-- @}->-- @}->-- ! Пожелавам ви дълъг и щастлив семеен живот с много любов и разбирателство! Чакаме те с разказче и снимки ;)
Благодаря Ви момичета :)
Тъкмо изпратихме и последните гости и мога да си отдъхна и помързелувам.
Сватбата беше невероятна, като приказка. По-хубава отколкото си я представях :)
Всичко мина по-добре от очакваното, нямаше никакво напрежение, нямаше забравени неща, даже и първия сватбен танц се получи чудесен.
Малко ще поотпочинем със съпружето и като се върнем от медените дни обещавам разказче :)
Целувки и до скоро!
Честито *YAHOO*!!! Радвам се, че всичко е минало добре. Нямаме търпение за разказа :danceg:
Весело прекарване на медената почивка @}->--
Честита сватба  :bravo:

Пожелавам ви много здраве, много любов, много топлина и семейно щастие! Запазете магията помежду си  @}->--
Честито на младоженците, много семейно щастие. Ще чакам с нетърпение разказчето, как е минало всичко. Наслаждавайте се на меденият ви "месец".  @}->--
Честито!!! Бъдете щастливи, влюбени и винаги опора един на друг  @}->-- @}->-- @}->--
Привет мили дами! Не знам откъде да започна..... нека да е 2 дни преди сватбата
И така в петък станах в 6, отидох до Цветната борса, купих цветя за ресторанта и за вкъщи. Прибрах се, направих букетчетата, след това тръгнах да търся балони, конфети, прибрах се следобед, поизчистих малко. На другия ден станах в 7, до 8 бях направила вазичките за в ресторанта(без панделките) на маникюр от 9-11, след това ходих до църквата да доплатя и да покажа кръщелните, минах да ми изчистят годежния пръстен. Като се прибрах у нас лудницата беще пълна, майка ми, редителите на младоженеца, истински кокошарник... Понеже бях безпомощна с новите си нокти, помогнаха ми да залепя розичките на вазите с цветята. Аз заших по една дълга бяла пандела за украсите на чаши и свещи. Бях толкова уморена, адски ми се спеше ама....но нямаше как. Ходихме да вземем питките и да купим колан за младоженеца, понеже бяхме забравили. И ето че станало 8 часа. През това време нашите добри кумове бяха взели букетите от цветаря. Събрах малко багаж за вечерта в хотела. Отделно направих 2 торби с всички нужни неща за ритуална зала и църква и ги занесохме до кумовете. Не исках да остава нищо което можем да забравим на другия ден.
Взех душ и решихме да потренираме малко сватбения танц с младоженеца. Всички гости бяха при първия ми братовчед, който живее на същата етажна площадка. Както си танцуваме и се звъни на вратата - майка ми и баба. Младоженеца(Жоро) се показва на вратата, казва им - "Не може сега" и им затваря вратата под носовете :D. След 5 мин пак се звъни - този път свекървата, този път отварям аз и отново същата сценка :D, сякаш се бяхме наговорили аз да изгоня свекървата, а той- тъщата.
И така към 10.30 Жоро ме закара при шаферката, понеже трябваше да ме вземат от там. Пъвоначалната идея беше от да ме вземат от кака, но тя се разболя от хепатит А и влезе в болница 4 дни преди сватбата, заедно с племенницата ми. Беше ми адски гадно, първо че е болничка, второ че няма да може да е до мен (татко почина преди 4 години и така се оказа че само мама ще е с мен :( )
Та, отидохме до най-готината шаферка, надувахме балони, аз направих списък и разпределение на гостите и легнахме към 1ч.
Интересно, че почти веднага заспах и съм спала непробудно до към 6.40. Събудих се самичка, гледах да не вдигам много шум, шаферката и годеника и се събудиха към 8 без 15. Пратихме годеника и за палачинки за закуска, но в 8 дойде фризьора и не успях да хапна. Реших, че ще е преди грима, да ама не. Гримьорката дойде преди да е приключил фризьора и си останах гладна :( Роднините и приятелките ми пристигнаха към 9 и се започна лудницата. Разнасяха се балони, лепиха се закачливи табелки, обличаха фалшива булка. Фотографката дойде към 10ч. и почнаха да ме обличат, развързаха всички връзки, за да ме облекат отдолу, ама не стана. И в един момент си ме представете, клекнала на пода, 3 приятелки + фотографката се опитват да ми облекат роклята отгоре като внимават да не развалят грим и прическа. Е, справиха се перфектно! Сложих си бижутата и направихме малка фотосесия (добре че не мога да позирам  :girl_wink:)  
В един момент чухме, че младоженеца пристига.... ауууу, ще ме крадат ли, ще ме купуват ли,.. не знам .(Да вметна че предната вечер свекъра си казваше наздраве с братовчед ми, който трябваше да ме продава и се уговаряха за колко ше ме предават, ... изменници)
Чуваше се истинска олелия. В последствие разбрах, че първо са напълни обувката на шаферката. И след: "Благодаря Ви за високата оценка на шаферката. А сега ето и обувката на булката" свекъра ми му се стъжнило на човека  *YAHOO* ама продължили да пълнят новата обувка, имат ли избор  :danceg:
По едно време чухме страшен грохот..... входната врата беше разбита
Жоро го насочили към кухнята, където го чакала фалшивата булка, ама той не се вързал, ама и нещо не бързаше да идва при мен. Бяхме се разбрали да пуснат първо кумата. Най-красивата кума дойде, даде ми букета и ме забули с думите "Таз година булка, догодина - люлка. Ние с Плане ще помагаме като дойдем да кръщаваме". Сега беше ред на младоженеца...
Обаче шаферката реши, че не може да го пусне толкова лесно. Трябваше да обещае: "Всяка събота закуска в леглото, всяка неделя- масаж". Пуснаха го, той тръгна към мен да ме разбули, но аз го спрях - "Не може още, трябва да ме обуеш"
Обу ми той обувката, а аз от там : "Ама мило, как така само с една обувка! Моля те, намери ми и другата, не мога само с една" Започна се едно търсене, но бързо я намери, сложи ми обувката, разбули ме и прочетох в очите му - "много си красива"  :girlhide:
И така- айде "Наздраве!" - на мен ми бутнаха някаква чаша с уиски, отпих глътка и ми казаха на екс, отпих още една и не продължих. Както не бях яла нищо и както не пия по принцип, не ми се щеше да продължавам. Закичих цветенцата и се ориентирахме към излизане. Видеооператорът ни строи, даде инструктаж кое как се прави. Аз застанах с дядо(милия ми дядо много плака), зад мен Жоро и кумата. Всички други бяха тръгнали и ни чакаха долу. Докато заключвахме се появи кума: "Чакайте, забравих нещо" Влезе вътре и излезе с бутилка уиски в ръка. И така излязохме, мама ливна вода от менчето, дядо ме предаде на кума и се качихме в колата. След няколко метра, поглеждам аз към задната седалка. Кумата в средата, Жоро и кума от двете и страни и си прехвърлят шишето с уиски  O_O
Поглеждам аз любимия и очите му вече се размътили, ужас. в този момент си се представих на дансинга в ресторанта по очи на земята. :girl_impossible:
И така, продължиха да си подават бутилката почти до ритуалната зала, малко преди това успях да я взема и я скрих при мен.
Пристигнахме в ритуалната зала. Свалихме нещата от колите и тръгнахме към сградата и аз видях булка... Но лелките от ритуалната зала ме успокоиха, било католическа традиция, да не се притеснявам. Ритуала много ми хареса, аз преди винаги се смеех, че са все едни и същи, но определено ми хареса. На излизане от ритулната зала, Жоро ме вдигна и в момента , в който прекрачихме прага, приятелите ни се бяха събрали и ни обсипаха с конфети. Беше невероятно изживяване.
качихме се в колата и се отправихме към Южен Парк. Хората много ми се радваха. децата ме спираха и ми казваха колко съм красива и че като пораснат исйкат да са красиви като мен. Даже едно детенце каза на майка си: "мамо, мао, виж - булка!" а майката: "Не, мамо, булка. Това е принцеса". Беше много мило.
Почнаха снимките, по едно време поглеждам към кумата , шаферката и шофьорката - трите хванали по един хот-дог и хапват сладко, сладко. Ужас... и аз искам.

Продулжихме със снимките, а наоколо хората се събрали, някои ни снимат, други ни правят клипчета. Голяма атракция бяхме.
Стана 14:15(а трябваше вече да сме в църквата), айде бързо към колите, през това време кумата ми беше купила един хот-дог без сосове, че да не стане инфекция, предредила всички на опашката и казала че булката е много гладна и ще яде чак след 3-4 часа :D
Първо - честито ви събитие! Бъдете много щастливи и всеки ден все по-влюбени от предишния! *INLOVE*
Разказът ти е много интересен, емоционален и забавен - чакам продължението с нетърпение! А снимки кога ще имаааа? ;)