Привет мили дами! Не знам откъде да започна..... нека да е 2 дни преди сватбата
И така в петък станах в 6, отидох до Цветната борса, купих цветя за ресторанта и за вкъщи. Прибрах се, направих букетчетата, след това тръгнах да търся балони, конфети, прибрах се следобед, поизчистих малко. На другия ден станах в 7, до 8 бях направила вазичките за в ресторанта(без панделките) на маникюр от 9-11, след това ходих до църквата да доплатя и да покажа кръщелните, минах да ми изчистят годежния пръстен. Като се прибрах у нас лудницата беще пълна, майка ми, редителите на младоженеца, истински кокошарник... Понеже бях безпомощна с новите си нокти, помогнаха ми да залепя розичките на вазите с цветята. Аз заших по една дълга бяла пандела за украсите на чаши и свещи. Бях толкова уморена, адски ми се спеше ама....но нямаше как. Ходихме да вземем питките и да купим колан за младоженеца, понеже бяхме забравили. И ето че станало 8 часа. През това време нашите добри кумове бяха взели букетите от цветаря. Събрах малко багаж за вечерта в хотела. Отделно направих 2 торби с всички нужни неща за ритуална зала и църква и ги занесохме до кумовете. Не исках да остава нищо което можем да забравим на другия ден.
Взех душ и решихме да потренираме малко сватбения танц с младоженеца. Всички гости бяха при първия ми братовчед, който живее на същата етажна площадка. Както си танцуваме и се звъни на вратата - майка ми и баба. Младоженеца(Жоро) се показва на вратата, казва им - "Не може сега" и им затваря вратата под носовете

. След 5 мин пак се звъни - този път свекървата, този път отварям аз и отново същата сценка

, сякаш се бяхме наговорили аз да изгоня свекървата, а той- тъщата.
И така към 10.30 Жоро ме закара при шаферката, понеже трябваше да ме вземат от там. Пъвоначалната идея беше от да ме вземат от кака, но тя се разболя от хепатит А и влезе в болница 4 дни преди сватбата, заедно с племенницата ми. Беше ми адски гадно, първо че е болничка, второ че няма да може да е до мен (татко почина преди 4 години и така се оказа че само мама ще е с мен

)
Та, отидохме до най-готината шаферка, надувахме балони, аз направих списък и разпределение на гостите и легнахме към 1ч.
Интересно, че почти веднага заспах и съм спала непробудно до към 6.40. Събудих се самичка, гледах да не вдигам много шум, шаферката и годеника и се събудиха към 8 без 15. Пратихме годеника и за палачинки за закуска, но в 8 дойде фризьора и не успях да хапна. Реших, че ще е преди грима, да ама не. Гримьорката дойде преди да е приключил фризьора и си останах гладна

Роднините и приятелките ми пристигнаха към 9 и се започна лудницата. Разнасяха се балони, лепиха се закачливи табелки, обличаха фалшива булка. Фотографката дойде към 10ч. и почнаха да ме обличат, развързаха всички връзки, за да ме облекат отдолу, ама не стана. И в един момент си ме представете, клекнала на пода, 3 приятелки + фотографката се опитват да ми облекат роклята отгоре като внимават да не развалят грим и прическа. Е, справиха се перфектно! Сложих си бижутата и направихме малка фотосесия (добре че не мога да позирам

)
В един момент чухме, че младоженеца пристига.... ауууу, ще ме крадат ли, ще ме купуват ли,.. не знам .(Да вметна че предната вечер свекъра си казваше наздраве с братовчед ми, който трябваше да ме продава и се уговаряха за колко ше ме предават, ... изменници)
Чуваше се истинска олелия. В последствие разбрах, че първо са напълни обувката на шаферката. И след: "Благодаря Ви за високата оценка на шаферката. А сега ето и обувката на булката" свекъра ми му се стъжнило на човека

ама продължили да пълнят новата обувка, имат ли избор

По едно време чухме страшен грохот..... входната врата беше разбита
Жоро го насочили към кухнята, където го чакала фалшивата булка, ама той не се вързал, ама и нещо не бързаше да идва при мен. Бяхме се разбрали да пуснат първо кумата. Най-красивата кума дойде, даде ми букета и ме забули с думите "Таз година булка, догодина - люлка. Ние с Плане ще помагаме като дойдем да кръщаваме". Сега беше ред на младоженеца...
Обаче шаферката реши, че не може да го пусне толкова лесно. Трябваше да обещае: "Всяка събота закуска в леглото, всяка неделя- масаж". Пуснаха го, той тръгна към мен да ме разбули, но аз го спрях - "Не може още, трябва да ме обуеш"