Цитат на: Pachoran в 28.09.2012 11:44

В стремежа си да сме оригинални допускаме много грешки и позволяваме да ни въвлечат в толкова много глупости и забравяме, че сватбената фотография на първо място е репортажна фотография.

Да, в по-голямата си част в сватбения ден сватбената фотография е репортажна, но когато става дума за художествената част (така усилено рекламирана от повечето фотографи като "артистична фотосесия" - като видя снимките се чудя изобщо дали е фотосесия, камо ли артистична) там много фактори влияят.
Истината е, че почти всички булки избират сватбения си фотограф според уменията му да покаже любовта на младоженците чрез сватбените портрети на фотосесията (било в сватбения ден или отделен ден след сватбата), изразявайки това чрез собствен стил. Не казвам, че не се взимат предвид уменията на фотографа да "лови" моменти, но според моето наблюдение и разговори със стотици двойки, повече младоженци не гледат толкова снимки на фотографа си от ресторантите, където е снимал.
А за фотосесията и сватбените портрети, за да се получат художествени снимки, влияят много фактори, които вече са коментирани на друго място в този форум.

Цитат на: Pachoran в 28.09.2012 11:44

Тази шльокавица, която някой е откраднал от някого и най-грозно е направил своя творба е отново грозно нещо си. Снимката е пример за фотограф, който не трябва да наемаме. Тази снимка е изключително глупав експеримент на човек, който се учи как да работи във фотошопа. Това не е фотография, колкото и да ни се иска. Какво ще ни покаже тази снимка примерно след 10 или 20 години ? И защо единия младоженец е с гръб към другия, и защо толкова дим и пушеци , може би повлияни от популярна песен...... Моята баба или майка, ако види това творение ще им навее спомени единствено за Бастилията от един роман....

"на вкус и цвет... " хора няма еднакви.
Отново се си позволя да изразя несъгласие с Пачоран, който налага като меродавно своето мнение и не допуска нещо различно от своя вкус да бъде практикуван от колеги и  харесван от младоженци.
Да критикуваш пракиткуващи фотографи, когато ти не снимаш от години - това е като да твърдиш, че си добър режисьор, но всъщност си оставаш само един кинокритик.
Тесногръдието няма точно определени граници, както изкуството не може да бъде поставено в рамки.
Има класически портрети, има по-артистични портрети... а и самият "арт" (както и от джаз до джаз в музиката) има толкова много разлика, че едва ли всички фотографи (или музиканти) биха могли да твърдят, че има универсален стил, който да се приеме за "клише" и всичко друго да бъде отхвърлено.