Цитат на: Josephine® в 28.09.2012 09:29

Днес, първата снимка, която очите ми съзряха беше дело на наши фотографи, едни от най-добрите, казват, в Пловдив. И аз ги харесвам! Тук постоянно говорим за креативност, за нови идеи и фотографията като изкуство. Снимката е добре обработена, красива, интересна, но... цялата идея е открадната от Сергей Иванов. Онзи Сергей, на който така сладко му се възхищавах в началото на тази тема. От една страна е добре, че някой у нас е направил такава красота, безспорно. Но съм объркана... Не ме разбирайте погрешно - не съм против фотографите, които са направили тази снимка, дори напротив - радвам се, че са успели да постигнат "Сергей".
Питам се -  Защо никой български сватбен фотограф досега не се е изявил с толкова внушаващ стил, на който другите така умело да подражават? Къде е креативността, къде е уникалността, къде е идеята?

Нямам идея кой е Сергей, но познавам автора на снимката и е един страхотен фотограф - от най-добрите (както сама отбелязвате), но не само в Пловдив, а и в България. Лошо няма, ако колегата черпи вдъхновение от чужди автори. Самият аз също го правя, а наскоро като бях на сватба в Добрич ме срещна колежка, която призна, че преди сватби разглежда (и) мои снимки, за да се вдъхновява преди работа. И в това няма нищо лошо, разбира се.
Опитваме се да екпериментираме, да бъдем различни. Трудно е, когато за година имаме над 50-60 сватбени събития и всеки иска да е уникален и различен, неповторим (особено ако се снима на едни и същи места - да дава за пример стената до църквата в Стария Пловдив). И когато се занимаваме по 5-10 или 15 години с това, местата за това време не са се променили, освен очакванията на булките, както самите наши към работата ни.
Страхотно е, че все повече колеги се стремят да имат собствен стил в България, да експериментират. Аз също през последните години се опитвам да го правя, не само да наложа фотосесията в отделен ден, когато може по-креативни идеи на различни места да бъдат реализирани, но и да имам стил в снимките, който да ме отличава от останалите "клиширани" (за които стана въпрос в друга тема - напр. младоженците правят сърце, подават си главите (надничат) зад дърво; теглят се младоженци и кумове... и пр.

Тази година, например, експериментирах с булка по воал и бельо (по нейно желание), което бе прието със смесени чувства; с друга булка "резнахме" главата на младоженецът, а с друга двойка (отново с тяхно съгласие) опитахме да реализираме една идея с питон, която може би не бе разбрана ясно, но заради отвращението на жените към змиите някак си не се погледна добре от всеки на кадъра. Не държим да се харесаме на всеки (няма да е нормално), но ако не опитваме и не сме склонни на критика в стремежа си да търсим различното и собствения си облик едва ли ще надскочим посредственото ниво, което повечето фотографи у нас все още предлагат.