Определено всеки има определен вкус и не трябва да налага мнение, но всичко трябва да бъде в определени граници и норми, да се спазват поне някакви правила, да се търси поне парченце естетика . Експериментът с подобни творби има своята стойност и е двигател на някакви процеси и явления, но ясно трябва да разграничим успешния от неуспешния експеримент. Лично аз нямам против подобно творчество, но то не трябва да определя стила на снимане, човека и т.н. Искам да каже, че подобна фотография може да намери място в сватбения албум, но някъде най-отзад, в експерименталната част. Считам, че когато мои близки отворят албума точно подобни фотографии няма да искат да видят.
И отново се повтарям, за да бъде всеки фотограф различен се правят творби, които са страшно изкривени и трудно се разбират от околните. Оставам с впечатлението, че подобни фотографии са определящи при наемането на фотограф, а това не трябва да бъде така. Сватбата като събитие е доста сериозно и официално и често не търпи подобни опити на велики само за себе си творци. Подобна фотография до фотография от църковния брак ще бъде нещо като миш-маш.
Имам чувството, че се забравя основното предназначение на сватбената фотография, а именно да отговори на 3 въпроса - какво, къде, кога ? Подобна експериментална фотография не може да отговори на тези въпроси. И след време в бъдещето няма да се разглежда, защото не носи ИНФОРМАЦИЯ за нищо.
От ден на ден оставам с впечатлението, че фотографията в момента е в един ренесанс, както беше видеото между 1998-2004 г. Непрекъснато се търсят форми и начини да се покаже или създаде творба върху която зрителите да разсъждават. В годините съм се нагледал на страшно много видеоинсталации /нещо подобно е спорната фотография/ и днес 12 години след това нищо от този арт не се помни и не се РАЗГЛЕЖДА. Просто есперименталните филмчета отстъпиха място на по-сериозните филмови или тв творби. Та нека си зададем въпроса кое трябва да е водещо в избора на добрата сватбена снимак.