Мисля, че е подходящо да съм от последните писали в тазседмичната тема.

Много ви благодаря за милите думи! Без да ми се сърдите или смеете много, но като четях, какво сте ми написали за сбогом, имах чувството, че слушам посмъртните слова за мен на погребението си, което всъщност много ме развесели!

Тези, с които се запознах на форумската среща днес, бяхте прави, че скоро ще ни се засекат пътищата (думите на Цветето имам предвид), а истината е, че ставайки сутринта и осъзнавайки, че днес имам нужда просто от добра компания, с най-голяма радост установих, че е число 16 на месеца. Нямате си на представа, колко приятно ме разнообразихте с компанията си! Много ви благодаря!

И пак в дупката на Цар Мидас може би ви дължа едно извинение за "фалшивия некролог". Преживявайки една от най-големите загуби в сърцето си, енергията на раздялата ме тласна към такова действие. Трансформациите във външния и вътрешния ми свят водят до освобождаване на големи празни пространства и на двете места. Навън е приятно, но навътре... просто се опитвам да свикна. Положението се подобрява, раните вече са добре облизани и се надявам, че бързо ще зараснат. Излизам от ситуацията по максимално добрия начин, бих казала, че се гордея със себе си, макар чувството да няма нищо общо с гордостта. И понеже все ми идва от сърцето нещо да ви кажа, тази вечер мога да ви кажа "грижете се за себе си, обичайте се и се подкрепяйте така, както никой не може да го направи за вас, и нищо няма да ви пречупи в живота". Доколкото познавам женския отбор тука, последните думи са леко излишни, но пък са от сърце! (Нали знаете, че винаги казваме на другите това, което имаме нужда на кажем на себе си.

) Целувам ви всичките една по една!