И така бях облечена, готова, с една обувка... и чаках моите хора да откраднат фотографката от кумовете и да ми прави една бърза фотосесия преди цялата колона от коли.
Първо нахлуха няколко човека, които са с професионални наклонности и апарати. След това се появи и официалната ни фотографка. Успяхме да направим една от малкото ни, а може би единствена, нормална снимка с нашите - подредени като по конец и ухилени до уши. Останалите ни снимки от всякакви поводи са подобие на творчески хаос - всеки гледа в различна посока, всеки зает с нещото си, някой тича в една посока, друг в друга...
Клаксони вече не знам дали чух, чух обаче викове все едно гонеха глигани в гората  Чуваше се музиката, чуха се и пукане (мислех, че някой стреля вън, а те пукали балоните по стълбите). Оказа се, че пред блока комшиите са запречили входа с пейка и минаване нямало. Мъжът ми развял една пачка с пари и докато зяпал някъде му я измъкнали от ръката. В този си вид се появили пред вратата. А моите приятелки си казали - Леле, тия са големи, дано само не ни убият  До убийство не се стигна - мъжът ми и кумът са им дали пари и са ги вдигнали и преместили настрани.
Борба е имало  - от вътре затискаха 6 човека, подпрени на стената. Баща ми има снимка с ръце в джобовете седи отстрани, гледа сеир и само как се хили  Деверът ми (не знам от къде е дошла идеята му) седнал на дръжката на вратата. Така заедно с него са успели да избутат вратата навътре 
Майка и татко ги посрещнаха с питка и бъклица с вино. В момента, в който мъжът ми влезе, ми стана едно мило, толкова прекрасно чувство. Вече не ми беше притеснено, спряха горещите вълни, появи се една огромна усмивка и исках да се гушна в него и да чакам целувка. Това беше докато не го видях колко е потен, изплезил език, пръхтеше и викаше "Няма да те целувам"  Хем ми беше смешно, хем ми идваше да го удуша какво е намислил. Оказа се, че са му казали, че булката до църквата не се целувала, а той решил да спази  традициите  Докато той ми казваше "Хайде да тръгваме" (не по сценарий), аз го контрирах с обувката.
Бяхме скрили едната ми резервна обувка зад една от възглавниците на дивана и мъжът ми много лесно я намери. Баща му обаче, седнал, взел си чинийка и чашка, хапвайки мезенца и пийвайки ракия му вика - Абе, виж къв си! Тва е фалшива обувка! Започна се с едно топло и студено. А точно над главата на младоженеца виси един голям балон с панделки, вътре пълен с малки балончета и между тях, без да се вижда, си седи кротко обувката ми. Кумът си е кум и надуши измамата. Последва едно тъпчене с пари. Закичих си аз гостите с бутониерите и гривите. Получих си букета от кумата. Лелееее, не съм очаквала, че ще се получи толкова хубав. Време беше татко да ме извежда надолу.

Продължавам с разказът малко по-късно, че ме чака още една пералня зае пускане 

Хванах татко под ръка и тръгнахме надолу по стълбите. Вървя и гледам аз здрав балон не е останал. Стана ми жал, че се мъчих да изглежда по-добре това стълбище, че мъчих приятелките ми да надуват, а после като взех да се хиля - висят тия конци и спукани балони, а аз с корона, шлейф, татко тържествено ме води надолу, кумата помага с роклята...  Долу татко ме предаде на младоженеца под арката от рози - нашата гордост в квартала. Изви се голямо хоро и тъй като имахме време поиграхме добре. Направихме малко снимки и трябваше да тръгваме с кумовете за фотосесията. Влизането в колата си беше приключение... Забелязах, че букетът за колата е отпред, бях купувала едни рози с панделки - и те си бяха по местата (на огледалата). Майка ни лисна менче, за да ни върви по вода. Следва първият завой - на дясно (не знам от къде идва това суеверие). 
Вече беше взело доста да препича, та пътуването до Стария град ми дойде като свежа глътка. Там имахме доста възможности за снимки. Интересно ми е как са се получили снимките от галерията, където се снимахме. Вече толкова силно печеше слънцето, че букетът ми започна да се изпича, аз също.

Аличка, много забавно разказваш! Моментът как баща ти стои с ръце в джобовете и гледа сеир, докато останалите подпират вратата и как свекъра ти дава акъл на сина си докато хапва и пийва направо ме разби! Страшен екшън - глигани в гората, стрелба Чакам да прочета продължението

Мерси, Муунче!!!
Аз нали съм една многословна, няма да мога да довърша днес разказът, но минавам набързо да покажа балонът със скритата обувка

А ето така си висеше моята обувка, след като младоженецът спука големият балон с иглата за вратовръзка

Дойде ред да направя опит да си довърша разказът! 

След фотосесията се отправихме към църквата. Там вече се бяха събрали много хора. Дворът на църквата е много красив, с много зеленина - идеално за снимки. Венчавката ни мина много тържествено - освен свещеникът имаше и хор, имахме размяна на халки, поставянето на короните, захранване с питка и бонбони, пихме червено вино... Всички ритуали си бяха, както трябва! Определено сме много доволни, че избрахме тази църква. Скоро ще носим и иконата (подарък от кумовете) там за да ни я осветят.
На излизане кумата започна да хвърля късметите над главите ни и в последствие се смяхме, че те са си тежички, а тя се стараеше качествено да ни ги ръси 
Имахме време до гражданския брак и се възползвахме от хубавото време за снимки. На венчавката бяхме поканили хора, които по една или друга причина не можеха да дойдат в ресторанта. Получи се хубаво, че поне малко успяхме да споделим с тях нашия празник. 

Когато отидохме в ресторанта, не очаквах, че служителката от общината ще е вече там. Всичко беше подготвено много бързо - чаши, питки, шампанско... Ритуалът даже започна по-рано. Изключително съм благодарна за начина, по който протече той!
По принцип много се дразня на служители, които претупват нещата или пък говорят наизустените думички с фалшива тържественост. Виктор Калев много добре ги имитира!

Служителката от общината беше тази, при която си подавахме документите. Умишлено искам да кажа името й тук - Гергана Димова! Тази жена ни накара да се просълзят както родителите ни, така и ние!

Преди да приемем поздравленията, имахме гълъбчета, които ги пуснаха пред нас. Последваха поздравленията от гостите и влизането им в ресторанта. Получих толкова много букети, че и до днес продължавам да се радвам на по-голямата част от тях. Тоталът беше 8-9 кофи с букети вкъщи 
Ние влязохме последни. Ритуалът вътре го бях гледала вече, но много от гостите ми не очакваха такова посрещане. Беше в рими, казано по народен обичай.
Първи беше нашият танц, после - този за кумовете, след това и за родителите. Имаше си голямо първо сватбено хоро. Шокът в ресторанта ми беше след това - на първата песен от типа "комерсиалки", както им викам, народът се беше нахвърлил върху водата и яденето! Всички толкова се бяха сгорещили, че имаха нужда от малко енергия.
След това обаче много бързо нещата си влязоха в ред и като се започнаха едни танци, едно чудо... Хората се виеха на три реда и хоро под 100 човека може би нямаше! Пускаше се всякаква музика - комерсиалките бързо отстъпиха ред. Имаше много хора, много рок, блусове, гръцко, чалга (изключително премерена).
При хвърлянето на букета беше голяма излагация от моя страна  Гледам аз висят едни воали от тавана и си викам ако го засиля, ще го оплета там. Затова измислих да го метна с лявата ръка под дясната. Хубаво, обаче не прецених колко е тежък и мятам аз, букетът чакам да се дели на 3, отзад наредени над 10 моми и изведнъж чувам едно "Ееееее!!!!" Обръщам се и какво да видя! Аз съм го забучила в земята  Айде пак наново  хвърляне! Едната част взе, че падна в чинията на братовчед ми  А той все едно съм му метнала горещ картоф - мята, мята и айде в ръцете на кумата  Пълен смях, как братовчед ми хвана букета! По-скоро букетът го намери него!

При жартиера бях накарах ди джеят да пусне AC/DC - The Jack. Мъжът ми голям танц направи, а аз си денся, седнала на стола, мятам едни крака, а на снимките се вижда как ергените (и те над 10 човека) гледат съсредоточено какво ще се появи изпод роклята 

Мъжът ми не хвърля жартиера в истинският смисъл на думата, а го отлепи и го изстреля направо! 

После имаше кумова ръченица. Кумът наскоро се научи да играе, обаче никой не разбра, че е видял зор! Кумата беше много ловка и уж първа да открадне тортата и бам - тортата на земята. Кумът си открадна пилето и засили кумата да й навира лицето в размазаната торта. Тя такъв залък откърти, че му запуши устата в пряк и преносен смисъл! 

При рязането на нашата торта нямаше голямо мазане. Тортата беше отвън под един чадър, който се върти и пръска вода. Беше с осветлението, с музиката... Все пак успяхме да се олижем като котараци  Най-голямата изненада за мен - имахме заря!!! 

Танците продължиха! Последните гости се раздигаха към 4 
Вкъщи бях подготвила изненада на мъжа ми - подарих му табелка за вратата с новата ни фамилия 

Получихме страхотни подаръци, един от които и самото сватбено пътешествие. Получавам отзиви, че е било весело на гостие, но най-хубавото е, че ние си го усетихме като красив празник с много весели моменти! Единствено като младоженци малко ни дойдоха танците. Поне на мен  Аз съм от хората, които много не се заседяват, ама все пак, когато гостите си тръгваха, трябваше да ги изпратим.

Айде, да събудя отдавна заспалата ми сватбена тема. На днешния ден ще разкажа как дойдоха официално да ме искат и как си организирахме ние годежа
ММ ми предложи брак септември месец. Започнахме да обмисляме дата за годеж, понеже самото предложение беше в родителите на ММ. Нашите бяха категорични, че така не можело и трябвало сватовете да дойдат на тяхна територия. Замисляхме датата, така че всички да почиваме, а и трябваше да минат 40 дни, откакто прабаба ми почина. Тепърва предстоеше сватбата на девера и етървата. В крайна сметка мина точно един месец.
Вечерта преди да направим годежа с ММ бяхме поканени да ядем жабешки бутчета в едни негови познати. Отидохме, хапнахме, пийнахме... Въпреки че вече живеехме заедно, бяхме решили да спазим все пак някакви традиции и ме изпрати до нашите, а той се прибра в тях.
На сутринта установих, че зверски ме боли глава. Не бях единствена Купешките алкохоли си бяха казали думата. Все пак се мобилизирах, изкъпах се, оправих се и помогнах на майка и на татко да нагласим масите. За годежа имах и подходяща рокля, която скоро не я бях обличала. Все ми се струваше, че е прекалено официална и все чакаше подходящия повод.
Към обяд започнаха да пристигат мъжката страна. ММ беше толкова хубав Всички бяха много нагласени, пременени, носеха цветя. беше едно много приповдигнато настроение. Събрахме се от моята страна родителите ми и баба ми. От страна на ММ дойдоха да ме искат родителите му, брат му с жена си и бабата на ММ. Хапвахме, пийвахме и само подпитваха ММ за какво сме дошли. Той нещо се притесни, зачерви, започна да запецва и само повтаряше "Чакай, рано е още!".
В един момент се престраши и каза, че идвал да ми иска ръката. Това, че вече живеем заедно било наше решение, но той все пак искал благославията на родители ми. Татко много се просълзи. Майка дръпна една реч, като не ни пожела, а ни закле силно и страстно да се обичаме. Всичко това го имаме на запис и толкова много плача, когато гледам видеото
В един момент майка извади подаръка, който бяха подготвили - бяха взели на зетя пижама и чехли, за да се чувства уютно в тях. ММ се "премени" и в един момент след продължителния обяд полегна в спалнята, че даже се беше и унесъл Стана време да се преместим в свекърите. Започнахме да викаме таксита и един по един гостите се разотидоха. За последната кола се оказа, че сме ние с ММ и моите родители. Получи се, че вместо булка да дадат, са си откраднали младоженеца
Защо тръгнаха моите родители с нас?! Идеята беше, че те само ще ни изпратят. Така се бяхме разбрали предварително. Обаче свекърва ми изръси голям лаф. Тя има сестра и брат. Та сестра й казала "Е, как? Няма ли нейните родители да дойдат вечерта тук? Трябва да се запознаем с тези хора". И така свекърва ми заяви "Кака каза..." Е, щом кака казва, майка и татко тръгнаха с мен.
Отидохме в свекърите и какво да видя - приготвили едни софри, украси, пити... Започнаха да идват гостите - най-близките роднини от страна на мъжа ми (лели, чичовци, братовчеди). Сумарно станахме към 20 човека. В един момент свекърва ми извади питка и мед. Захрани ни, нареди едни сълзливи пожелания, пак плакахме, пак се смяхме Беше приготвила подаръци, които да са по традицията - нощница, чехли, халат за баня...
За гостите какво да кажа - бяха се приготвили като за сватба. Всички официални, с букетите, с подаръците... Бях очарована! Не очаквах чак толкова сериозно отношение. Че кой днес прави официални годежи?! Ние дори не бяхме на заведение, защото ММ беше категоричен, че иска домашна обстановка и уют. Брат му бяха правили годеж на ресторант и не му харесало.
Имаше много танци, а хората се виеха по всички стаи. Получи се неочаквано тържествен празник Имам прекрасни спомени от този ден!

АЛи, много ми харесва този разказ.. Толкова ме е яд, че ние такова нещо като годеж нямахме.. Няколко пъти се събирахме с моите и родители на Илиян, но все сестра му ставаше център на вниманието и въобще не искам да обвързвам такова ценно и важно преживяване с нея.. Много ми се искаше да ме поиска истински, както си го описала.. Поздравления, че сте имали този сантиментален и важен момент.. 

Много мил спомен. И малко ме върна 1г назад, когато беше и нашият официален годеж.
"кака каза.."

Тони, какво да ти кажа... Има винаги непредсказуеми неща. При нас етърва ми направи някакви криви усмивки и предяви някакви претенции. Тогава още не бях свикнала, че се опитва да привлича по този начин внимание. После имаше камара празници, на които се опита да ни помрачи настроението. Камара простотии и коментари. На годежа обаче бях в неописуема еуфория, та не успях да обърна много внимание. Сега го отчитам като факт, като гледам записа.
Единствено за тогава ми тежи на съвестта, че не поканихме леля. То вярно са и много километрите. Просто не очаквахме да се получи (как да се изразя) толкова тържествено.
Хахаха, да, кака е авторитет Дори и сега нашите й имат уважението.

Али, аз днес си направих коледен подарък без да искам- започнах да виждам скритите теми.Сега ще имам какво да чета до НГ,ама почнах от твойта,че с коледния подарък и милото отношение си ми стана слабост. Интересното е, че в деня на твойта сватба и аз бях на сватба и помня колко хубав и топъл беше денят. Много красиви емоции и много красив резултат-дъщеричката ви.След 3те години от сватбата ви ти звучиш все така обичаща и обичана и ти го желая и занапред!

Олеее, че съм смотана Едва сега виждам този пост!
Адиктед, да ти кажа - покрай сватбата нямах никакво време. Тук писах пет за четири и почти по никакъв начин не съм изразила емоциите си. Така де - на човек му трябва време, за да се научи "да води" тема.
Сега като гледам какви неща вече правят хората, чак ми става носталгично, че няма как и аз да ги направя. Но пък хубавото е, че този ден го помниш именно с уникалността си и с невъзможността да се върнеш назад и да го променяш. Важното е, човек да отвори сърцето си и да се наслади на организацията, на тържеството, на всяка усмивка, на всеки поглед и на всяка хубава дума в този ден!

Али, ние сме набори с тебе, ама аз до Октомври така бях предозирала със сватби, а и работата бях сменила тъкмо, та тогава съм те пропуснала. Честито стс закъснение и да си сбъднете заедно всичките мечти!

Наскоро ми беше станала интересна и темата ви с Мария. Не знам дали е така, ама излиза от темите, че с майка ти сте шопинг кралици!