05.09.2012 23:11
Езра, взимам си. Това изглежда невероятно! Аз днес такова ядене му ударих, че много ме е срам.
И още веднъж "Честито!"
Алекс, а ти като разбираш от шиене, искам да те питам, как се научи? Имам шевна машина, но... какво от това! Искам да се науча да шия и знам, че ще го направя. Абе истината е, че в четвърти клас можех да шия (не да кроя). Но оттогава много вода изтече. Че и вино! Ти измисляш ли си моделите или ги намираш? А гледала ли си видео клипове как се шие пачуърк? Винаги ми е било чудно, като го обърнеш от лице, как се прави последния шев да не се личи и да изглежда вътрешен? С колко въпроси те заринах, ако си заета, не ми отговаряй на всичко.
Ивелче, приятна почивка!
Аз влязох всъщност да ви пусна утрешния хороскоп, който вече започна, защото ме вдъхнови много и исках и вие да се вдъхновите!
5 септември (сряда) точно в 22:08 часа до 6 септември в 22:45 часа настъпва 20 ден от лунният месец. Символ - орелът. Камък - червен яспис.
Един от най-силните дни на месеца, в който всичките ни тревоги, съмнения и опасения постепенно започват да се стопяват и изчезват, защото ще усетим как духът ни се изпълва с жизнена енергия и ни провокира да застанем очи в очи срещу проблемите си и да ги разрешим. Този ден ще ни позволи отново да се свържем с истинските си корени, да почувстваме радостта и удовлетвореността от това, че можем сами да се справим с всяко препятствие. Денят е много силен и конструктивен, особено ако сме с позитивна нагласа към света. Трудностите изведнъж се превръщат в предизвикателство, на което ще откликнем с любопитство, блокажите ще се превърнат в наши съветници и учители, които ще ни помогнат да проявим разум там, където сме склонни да бъдем безразсъдни.
Каквото и да предприемем на този ден, то е в нашите ръце и осъществ
яването му зависи единствено от нашата воля и упоритост. На този ден получаваме много силни прозрения за това, кои сме и коя е нашата предопределеност. Но трябва да сме изпълнени с воля и стремеж към постигането на истинското "себе си". Това е ден на освобождаване от различи нездравословни изисквания, които средата има към нас. Можем сами да решим кога и по кой път да тръгнем и ако някой осуети желанията и действията ни трябва да защитим убежденията и правотата си, защото ние имаме свой собствен път, другите имат избора да тръгнат по други пътеки. Колкото повече са препятствията - било то от хора или обстоятелства, толкова повече сме били потискани и репресирани от околните, за това и ще изисква повече воля и кураж за да отстоим себе си. Нужни са вяра и кураж в собствените ни сили и способности.
Източник: "Астростудио"
И още веднъж "Честито!" Алекс, а ти като разбираш от шиене, искам да те питам, как се научи? Имам шевна машина, но... какво от това! Искам да се науча да шия и знам, че ще го направя. Абе истината е, че в четвърти клас можех да шия (не да кроя). Но оттогава много вода изтече. Че и вино! Ти измисляш ли си моделите или ги намираш? А гледала ли си видео клипове как се шие пачуърк? Винаги ми е било чудно, като го обърнеш от лице, как се прави последния шев да не се личи и да изглежда вътрешен? С колко въпроси те заринах, ако си заета, не ми отговаряй на всичко.
Ивелче, приятна почивка!
Аз влязох всъщност да ви пусна утрешния хороскоп, който вече започна, защото ме вдъхнови много и исках и вие да се вдъхновите!
5 септември (сряда) точно в 22:08 часа до 6 септември в 22:45 часа настъпва 20 ден от лунният месец. Символ - орелът. Камък - червен яспис.
Един от най-силните дни на месеца, в който всичките ни тревоги, съмнения и опасения постепенно започват да се стопяват и изчезват, защото ще усетим как духът ни се изпълва с жизнена енергия и ни провокира да застанем очи в очи срещу проблемите си и да ги разрешим. Този ден ще ни позволи отново да се свържем с истинските си корени, да почувстваме радостта и удовлетвореността от това, че можем сами да се справим с всяко препятствие. Денят е много силен и конструктивен, особено ако сме с позитивна нагласа към света. Трудностите изведнъж се превръщат в предизвикателство, на което ще откликнем с любопитство, блокажите ще се превърнат в наши съветници и учители, които ще ни помогнат да проявим разум там, където сме склонни да бъдем безразсъдни.
Каквото и да предприемем на този ден, то е в нашите ръце и осъществ
яването му зависи единствено от нашата воля и упоритост. На този ден получаваме много силни прозрения за това, кои сме и коя е нашата предопределеност. Но трябва да сме изпълнени с воля и стремеж към постигането на истинското "себе си". Това е ден на освобождаване от различи нездравословни изисквания, които средата има към нас. Можем сами да решим кога и по кой път да тръгнем и ако някой осуети желанията и действията ни трябва да защитим убежденията и правотата си, защото ние имаме свой собствен път, другите имат избора да тръгнат по други пътеки. Колкото повече са препятствията - било то от хора или обстоятелства, толкова повече сме били потискани и репресирани от околните, за това и ще изисква повече воля и кураж за да отстоим себе си. Нужни са вяра и кураж в собствените ни сили и способности.
Източник: "Астростудио"
да ви проверя.
.На повечето стрещи,на които ходихме/за оговаряне на услуги/нарочно не споменавахме,че живеем в чужбина .Другото нещо е че ни се искаше да си свършим всичко сами,за да не ангажираме родители да обикалят напред-назад пък и да се месят/не че сега не се опиват,но../Оставихме някои дребни неща на моята майка да отметне
.Тортата е неустоима и ще си мушна мъничко
. Гледам,че напредвате с ремонта 

всичко да се нареди.
. Тупвам го тайничко по македонската главица с пожелание "далече да стигнеш, хора да управляваш", ама нещо съм се попрестарала или съм криворазбрана та стигна чак зад океана. Ако на РД на малкия нищо не писах, то е защото имам отметки в темата за Как протече раждането. Пък и първият син си е първи /психолозите да кажат
)

![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)





Не помага нищо, крият се като звъним със съседката, а понякога в тъпата панелка, не може и да се разбере от кой апартамент идва шума. Таа един вид- поздравиха ме с добре дошла в София! 

.Предишната ни квартира беше пълна лудница.Комшийката над нас си ходеше с токчета ежедневно - целодневно
,всички деца от блока/около 10-ина броя/ се събираха на нашия етаж и си караха колелета играеха футбол и разни други забавни неща, съпроводени с безумни викове и ритане на топки по вратата ни.Направо бях изпаднала в нервен срив
Слава богу година след това се "спасих" - преместихме се.Стискам палци да се разберете по някакъв начин с комшиите и дано изолацията ви помогне 
