Това е горещото столче на една много мила, с нестандартно мислене и духовита булка - DaBulka Меко и есенно нашарено. Надявам се и да бъде удобно, защото очаквам включвания с най-различни въпроси 
     

Мишелче, много красив стол! Прекрасен! Съвпада с есенното ми настроение! Аз се настанявам удобно на него. Наистина рядко обичам да съм център на внимание и това е един от тези редки случаи. Заради неустоимо приятната компания предполагам.

Айдеее аз като най-нахална да те потормозя малко с въпросчета....надявам се да си се настанила удобнооооо, защото аз съм много бъбрива

1. Как се запознахте със съпруга ти?

2. Любов от пръв поглед ли беше?

3. Има ли нещо, което ако можеше би променила или според теб за всяко нещо си има причина?

4. Как си представяш един перфектно прекаран ден за теб?

5. Имаш ли си град-мечта в който искаш да живееш /ако Да сподели кой е той/?

6. Обичаш ли животните и ако да - какви?

7. Опиши ми най-невероятната ти и луда мечта.

8. Какво ще кажеш по твърдението, че любовта не е вечна?

9. Какво е мнението ти за изневярата?

10. Имаш ли любим цитат или мото - сподели го


Уххх ама ти си толкова интересен човек и бих ти задала още много много въпроси, но мисля за сега да приключвам. Искренно се надявам, че не съм те затруднила много 

Цвети, въпросчетата ти са много приятни, а дали ще ме затруднят сега ще видим.

1. Как се запознахте със съпруга ти?

Запознаването със съпруга ми е много дълга тема, която избягвам именно заради дължината. Но сега като съм на електрическия стол се предполага, че няма накъде вече и ще трябва да я разкажа. Но пак ще се опитам да съм кратка.

Бяхме колеги в университета и на времето системата беше много свободна, всеки си избираше какви курсове да учи, задължителни бяха бройката по модули. И така по всеки предмет учех с различни хора от първи до четвърти курс. С него ми се засякоха към половината предмети. Един ден ме хвана за опитно зайче за един курсов проект и си тръгнахме заедно към спирката. Точно преди да се разделим, той каза "ще се видим другата седмица", а аз му казах, че няма, защото заминавам за чужбина. Беше единственият ми колега, който реагира разочаровано, а не ентусиазирано (най-добрият му приятел току-що беше емигрирал и той скърбеше силно). Тогава чак му обърнах внимание като личност и си помислих, че ако оставам в България, ще си го хвана за гадже. Но или гадже, или нищо, защото около него имаше един рояк колежки, които искаха да се сближат, а той държеше на дистанция и те му ставаха "много добри приятелки". И аз реших, че няма да му ставам "добра приятелка". Мина ми през акъла да му взема имейла, но си казах "какво ли ще си помисли". По-късно и той ми каза, че си е мислил за моя имейл, но си е казал "какво ли ще си помисли". След което аз изпитах силна носталгия и ми мина мисълта "гледай какво нещо е животът, срещаш някакви хора, обменяш някакви неща, после се разделяте, сигурно този човек никога повече няма да го видя!" И така се разделихме всеки по пътя си, без за си вземем координатите и без да си знаем имената. Преди да замина едно момче така ми завъртя главата... бурна и кратка любов като живота на винарка! Заминавайки се разделихме и си дадохме свобода. Тежко го изживях в чужбина това. Но ако не се бяхме разделили, щяхме да останем заедно две години, след което безславно да се разделим, защото той по-късно реши, че иска да е свободен и да забива момиченцата по дискотеките и си напусна гаджето... Ако бях останала, настоящият ми мъж, с неговите чест и достойнство, нямаше да ме погледне, защото си имам гадже. Нито пък аз щях да го погледна.
Половин година по-късно се завръщам безславно в университета и първият познат, на когото попадам, познайте кой е! Той ме "изпрати", той ме "посрещна". Той ме видя, позна ме и ми обърна гръб. Но в този момент егото ми се беше прегънало о две и аз отидох при него. "Как си? Какво правиш?" дрън-дрън, общи приказки, дистанцирано поведение... и както съм си директна "ти не помниш ли, че заминах?" - "ааа, да бе, верно!" - "wtf?!?"
По-късно си призна, че се е направил на интересен. Виждахме се няколко пъти из коридорите и кафетата. Беше затворен, различен... един ден видях толкова болка в очите му, както се беше загледал, че сякаш изпаднах в безсъзнание за секунда, потънах в небитието, така ме засмука мъката му! Като се опомних, само си помислих "Боже, какво му се е случило на това момче?" Един ден се чакахме и спонтанно ми се прииска да го прегърна, той ми отвърна с много топлина. После ми предложи да станем гаджета, но аз му отказах. Направо му заявих, че е твърде добър, за да излиза с мен, и не искам да му разбия сърцето, когато го зарежа след два месеца. Но той ми каза, че ще рискува. "Я го виж този, ще рискувал! Ми добре тогава!" Но "ставайки гаджета" нищо не се промени. Нямахме интимна близост. Не бях влюбена в него. Един ден се събудих и в главата ми беше само той. И изведнъж ми предложи да се омъжа за него в ай си кю. Казах "да" и си помислих "как отговаряш така на непознат, поне няма ли да помислиш?" Мислих пет секунди и пак си отговорих с "да". Това се случи около две седмици, след като бяхме станали "гаджета" и няколко целувки. След което той ми каза, че майка му току-що е починала. С неговата лъвска гордост дори най-добрите му приятели никога не разбраха. После стана много трудно за нас. В следващите години ни чакаха големи изпитания, но наистина няма друг човек, който да ми е бил толкова близък. И това отговаря и на втория ти въпрос, Цветенце.

3. Има ли нещо, което ако можеше би променила или според теб за всяко нещо си има причина?

На третият ти въпрос: нищо не бих променила. За всяко нещо си има причина и аз знам коя е - аз. Много хора не разбират, че наглед външни и случайни събития са привлечени от енергията им, била тя страх от това нещо или желание да преживеят конкретен опит. Когато човек се вгледа добре в себе си, започва да разбира защо едно-друго му се случва и какво самият той се опитва да постигне привличайки или провокирайки определени ситуации. Един ден ставаш господар на съдбата си.

4. Как си представяш един перфектно прекаран ден за теб?

Такова нещо като "перфектно прекаран ден" не мога да си представя никак. Аз не боравя с категорията "перфектно". И с "добре" и "зле" не боравя. Разбирам те какво ме питаш "как бих искала да прекарам един идеален ден", но и "искам" е нещо, което почти го няма в живота ми. Преживяла съм издълбоко поговорката, че "човек може да е нещастен по два начина - като не му се изпълняват желанията и като му се изпълняват". Сега живея горе-долу да "искам" това, което ми се случва. Да приемам каквото идва в живота и независимо дали то може да се окачестви като "добро" или "лошо", "приятно" или "неприятно", аз го разглеждам просто като "възможност", "шанс" за нещо да направя, променя, използвам в моя полза. Така че най-близко до това, което ме питаш, е "Да бъда напълно будна и осъзната и да усещам с всичките си сетива това, което е в момента. И така цял ден."

5. Имаш ли си град-мечта в който искаш да живееш /ако Да сподели кой е той/?

Град-мечта си нямам. Нямам определено място, на което искам да живея. София не ми харесва. Но мисля, че тук ще си умра. Все пак съм изключително благодарна, че живея в един специален квартал за мен. Като бях дете, няколко пъти в годината минавахме транзит през София и през настоящия ми квартал. Щом влезехме в него, всичките ми мисли спираха и гледах с възхита. Излизайки само една мисъл минаваше "колко е хубаво тук!". Сега продължава да е така: енергията на това място ме подкрепя и много ме успокоява, за което съм дълбоко благодарна! Защото по-голямата част от живота ми не е било така и е било мъчително.

6. Обичаш ли животните и ако да - какви?

За животните - много ги обичам. Всичките. Дори гнусните насекоми. Не ги обичам както повечето хора - да ги мачкам и гушкам, защото са сладки! Непрекъснато усещам колко са... живи! Мисля, че обичам Живота, който усещам в тях! И затова не мога да ги ям, нито тях, нито децата им (яйцата имам предвид). Дори като има мухи в стаята, само отварям прозореца и им казвам "излезте навън на свобода, там е по-хубаво" и те веднага излизат. Често казвам нещо на някое животно или насекомо, без да мисля, спонтанно, както човек си говори на домашния любимец или на малкото си дете, и животното веднага реагира, все едно ме е разбрало. Те не разбират човешкия език, нямат достатъчно интелект, но имат една духовна част в себе си, която аз наричам Живота, и когато Животът в мен се обърне към Живота в друго същество (и растение също), разбирането е безпогрешно. Мисля, че ако не усещам тази връзка с другите Същества, ще се чувстам умряла. В интерес на истината, когато работя психотерапевтично с някой човек, идва момент, в който става същото - Животът в мен се свързва с Живота в него/нея и в този миг човекът попада в едно състояние над интелекта, свързва се с Висшата си Същност и винаги разбира нещо за себе си, осъществява някакъв прелом. После вече не възприема нещата по същия начин и промяната, към която се стреми, става възможна.

7. Опиши ми най-невероятната ти и луда мечта.

Най-невероятната ми и луда мечта е да съчетая едновременно четири професии и семейство с деца и при това да имам толкова време за себе си, колкото ми е нужно. Най-интересното е, че знам как да го направя и мисля че ще успея да постигна успех и в петте направления в следващите 30 години от живота ми.

8. Какво ще кажеш по твърдението, че любовта не е вечна?

Любовта за някои е вечна, а за други - не. Зависи как я възприемат. Ако я възпремат, че "им се случва", няма да е вечна. Любовта е като бизнес кредит - в началото имаш много. Ако го изхарчиш с времето без да го инвестираш, после нямаш нищо. Ако имаш съзнанието, че любовта се изглажда, отглежда, ще имаш любов и след преминаването на гратисния период. Любовта е живо същество с всичко, което произтича от това.


9. Какво е мнението ти за изневярата?

Мнението ми за изневярата по-рано не беше лошо, когато опира само до секса. Но никога не опира само до секса. Всяка изневяра е инвестиция извън връзката, изнасяне на стойност или капитали извън общия проект - Любовта - е, това е много лошо. Нещо много "финансово" разсъждавам днес.

10. Имаш ли любим цитат или мото - сподели го

Тази година си сложих мото "драма не пра'им от нищо!" Това като опит да овладея автоматичните си болково-емоционални реакции. Мога да кажа, че имам успех. Сега преминавам към други неща.

Успях да ти отговоря. Не беше толкова трудно.

Срахотни отговори /не че съм очаквала друго/ ти си един прекрасен и интересен човек и ако ми прищукнат още интересни въпроси ще те тормозя да занеш 

Тормози ме, на мен ми е приятно.

Ето и няколко въпросчета от мен 
1.Как протича един обикновен ден за теб?
2.Какво харесваш и какво не харесваш в себе си?
3.Кой качества цениш най-много в съпруга ти?Би ли искала да промениш нещо в него?
4.Кое е най-трудното решение, което ти се е налагало да вземеш?
5.Какво обичаш да правиш в свободното си време?
6.Море или планина? Защо?
7.Какво още би искала от живота?
Надявам се да не те затрудня много с отговорите 

1.Как протича един обикновен ден за теб?

Последната година трудно мога да кажа, как протича един обикновен ден, защото всичките са необикновени. Напусках работа, почвах друга, напусках, жених се, пътувах сто пъти, работих странни неща... В общи линии си правя каквото реша + грижа се за домакнството. Напоследък си търся работа.

2.Какво харесваш и какво не харесваш в себе си?

Харесвам това, че ми е гъвкаво съзнанието и всичко мога да приема и да променя в себе си. Не ми харесва това, че другите все още ми влияят твърде много. Но това се променя с времето също.

3.Кой качества цениш най-много в съпруга ти?Би ли искала да промениш нещо в него?

В съпруга ми най-много ми харесва това, че на първо място поставя свещения кръг на нашата връзка (метафората си е негова) и не допуска никой човек и никое събитие да се намеси между нас. Второ много харесвам в него, че ме разбира като жена, чувствителен е за настроенията ми, женските ми състояния, въобще...
Не искам да го променям, но въпреки това опитвам. Боря се с неговите страхове, защото удрят спирачки на семейството ни.

4.Кое е най-трудното решение, което ти се е налагало да вземеш?

Да се откажа да уча медицина. Имах чувството, че нещо в мен умира. Море от сълзи изревах.

5.Какво обичаш да правиш в свободното си време?

Съвсем стандартни неща. Да се виждам с приятели, да се разхождам сред природата, да готвя нещо вкусно, да си майсторя картички и такива неща, да рисувам, да си пиша за удоволствие, но най-много обичам да чета!

6.Море или планина? Защо?

Предимно море. Успокоява ми съзанието. Много обичам да плувам и да съм във вода. Още повече да съзерцавам безкрайната шир, която в София ми липсва. Но и от планина имам нужда. И тя ме вглъбява в себе си.

7.Какво още би искала от живота?

От Живота? Има една пирказка "Господи, дай ми всичко, от което имам нужда, за да се радвам на живота!" - Господ отговорил: "Дал съм ти Живота, за да се радваш на всичко, от което имаш нужда!" Нещо такова. Може би да имам дете.

Здравей, DaBulka. Аз също бих искала да ти задам няколко въпроса - едните, за да те опозная, другите, за да се вдъхновя.

1. Защо си се отказала от медицината?
2. Каква си по професия, какво си учила все пак? И с какво искаш да се занимаваш, каква работа си търсиш? И кои са четирите професии, които искаш да съчетаеш?
3. Какво е най-ценното качество, което човек може да притежава и ако можеше би го подарила на всички? 
4. Коя е най-голямата ти радост и удоволствие?
5. Можеш ли да опишеш любовта, какво е тя за теб, какво ти дава, отнема ли ти?

Здравей, nadelina88! Не знам дали ще ме опознаеш с няколко въпроса (то аз още не съм се опознала ), но дано поне се вдъхновиш!

1. Отказах се от медицината, защото прецених, че нямам ресурса, необходим да работя тази професия. За ученето, щях да го изуча. Но за работенето нямаше да издържа на напрежението, на нощните смени, на нелечимите болести и смъртта на пациентите, на това, че много хора не се грижат въобще за здравето си докато направо не стане непоправимо; на хищната конкуренция в лекарското съсловие, на това, че е много мъжка професия там, където исках да работя - в хирургията и вътрешните болести; на състоянието на здравната система и т.н... И така. Но сега не съжалявам. Като се върна назад, сърцето ми още помни тази емоционална болка, но съм доволна, че взех правилното решение.

2. По професия съм психолог. Не е далеч от медицината. Дори оценявам високо шанса, че много болести не се развиват или се излекуват при навременна намеса в бъркотиите на човешката психика. Имам и полувисше по икономика. Сега си търся работа в сфера, която ми е позната - административна работа някаква. Занимавала съм се с човешки ресурси, безопасност и здраве при работа, имам стабилни познания в трудово-правните отношения, работя с лекота с хора и документи и съм отличен организатор. Еха! Каква презентация си направих.

Четирите професии, които смятам да съчетая в общи линии се допълват. Едната е психотерапия, втората е преподавателска работа, третата е писателска, а четвъртата, колкото и да е странно, е рисуването. Като пето нещо в един момент ще се набъркам и в образованието, но за всяко нещо си има време.

3. Не смятам, че има най-ценно качество. Всеки човек има афинитет към конкретни неща, които трябва да развива, а всички заедно изграждаме един пълноценен човешки организъм. Но с времето и поколенията хората ще се придвижат все повече до Любовта като способност, умение, светоглед и т.н. В края на всеки път е Любовта + Мъдростта + Тоталното Себепознание. В един момент тези неща стават едно и също. И всички пътища до там са различни и трябва да бъдат извървени, за да се реализира пълноценно общочовешкия опит. Дано това те задоволи като отговор.

4. Ами най-голяма радост изпитвам като се гушкам в любимия ми, като гледам красива природна гледка, като творя нещо хубаво и приятно.

5. Каквото и да кажа за Любовта, ще бъде клише. Затова искам да наблегна на този аспект от Любовта, който е безусловната, универсална, общочовешка Любов. Мисля, че не е лошо повече хора да се замислят за това. Ако го направят достатъчно хора, страданията по света чувствително ще намалеят. Не мога да кажа, какво ми дава, защото трябва да кажа всичко, а не съм наясно дали наистина е така. Мога да кажа какво ми отнема. Единственото, което ми отнема, това са илюзиите.

Аз искам да те попитам нещо лично. Така че ако го сметнеш за неуместно просто не ми отговаряй!
Ако не се лъжа си имала предишен опит в организирането на сватба. Та въпросите ми са:
1-Със същият мъж ли беше?
2-Какво се обърка, та сватбата не се състоя?
3-Смяташ ли, че всяко зло е за добро?

Булка, ако мога и аз да се включа с няколко въпросчета Ще те печем на шишче явно 

1. Ако трябва да се преместиш някъде (извън София, може и извън България), малък или голям град би избрала?
2. Какво предпочиташ - кафе или чай? Как го пиеш?
3. Шофираш ли? Ако да, обичаш ли или по задължение?
4.Какво мислиш за книжките популярна психология, които стават все по-разпространени напоследък?
5.Обичаш ли да четеш? Имаш ли любима книга?
6. Имаш ли си "guilty pleasure"?

Май това е от мен... засега... ако се сетя още нещо, ще допълвам.
Благодаря предварително

Цитат на: DaBulka в 31.08.2012 17:08

Единственото, което ми отнема, това са илюзиите.

- става въпрос за любовта.
Чета горещите столове на всички, които познавам, но нещо не мога да задавам въпроси .
Цитираната твоя мисъл много ме впечатли. Аз не умея така да анализирам чувствата си и да ги изразявам толкова ясно. Това беше въпрос, който съм си задавала и на който никога не съм могла да си дам поносим отговор.
Ще ти задам един личен и един общочовешки въпрос /значи, общо два/
Какво мислиш за родовите /кръвни/ връзки?
Хората лоши ли се раждат, или животът ги кара да станат такива?