Съвършенна е както казах Кари !!!Да я нацелуваш по малкото дупе от леля и Биби

Прекрасна е малката Мария, май е одрала кожата на тате. 

Голяма сладурана е Кари, пак Честито, много радост да Ви носи

Голяма сладуранка си имате! Да ви е жива и здрава! На теб отново пожелавам по-бързо възстановяване!

Кари, много е красива! Съжалявам, че ти е било толкова зле, но пък резултатът е повече от прекрасен! Както са ти казали и преди мен, ако искаш да кърмиш, слагай бебето да стимулира, колкото и често да е. Има начин, макар и труден за теб в момента. 

на1 седмица,малко по-късно  ще влезна във форума и ще ви разкажа малко от зад напред ,Много много благодая на всички момичета за пекрасните пожелания....и да одрала е кожата на тате .Светли,Дори,Фиби,Принцес,Бибс,Веси Мира,Миналина,Тони Гери,Бера,Ренка на всички ви едно огромно благодаря ,че следите темичката,много се радвам ,че ви има 

Леле, прекрасна е! Последната снимка е страшна! 
Направо ми освежи деня Страхотни са тези малки невинни душички!

Ако има нешо с което можем да помогнем като съвети сме насреща да знаеш!

Аз ви следя изкъсо и във ФБ, знаеш го много добре. Големи са сладури двамата с баткото

Миналина много благодаря,със сигурност ще се допитвам до вас и ще досаждам  нали всичко ми е тъмна индия.....
Ренка ха х ха  това е първи братовчед и много я обича.
Както ви казах,започвам отзад напред.
Днес Мария стана на 1 седмиц и как бързо мина това време!В тази една седмица  живота ни се промени завинаги ,появата на беба е един от най-прекрасните моменти до сега......
Сега малко за нас......
Мария е кротко бебе,много е лакома ,засука веднага ,проблема е ,че ме разрани до кръв и нито крема за зърна нито изкустжените силиконови зърна помагаха,така,че за да не суче кръв,сега с помпа електрическа и ръчна изкарвам по 2-3 максимум по 90мл,но пия доста вода.
Не плаче ,само когато иска да яде ,иначе след всяко ядене сме с пълен памперс.Минаха 2те проби от  петичката на крачето ,боцкаха я ,поплака малко ,но като цяло няма проблем с нея ,дано да продължава така .Правим и много снимки ,нали е дълго чакано бебе.....
Мисля,че това  е най-стойностното  нещо ,което см направили и двамата  до сега в живота си.
Доста бавно върви моето възстановяване ,както казвах в други постове по-нагоре в темата ,ние се гижим само двамата,имахме инфарктна седмица от стана на емоции,но педполагам ,че всеки минава от там.Нямам време кога да почивам а трябва,защото освен епизотомията,имам огомна анемия,припадах на няколко пъти,преливаха ми кръв,желязо  и други вливки забравих да питам ,а освен това за да излезе беба ми скачаха върху корема високо горе където са ребрата и нколко дни всъщност все още ме боли понякога не мога да сядам  и да дишам.,а и от напъните имам слонски хемороиди ,абе въобще като добавим  и кървенето и лохиите ,направо съм за боклука ,но се надявам скоро да сум възстановена......

Искам да ви разкажа за моето раждане ,знам ,че тук четат и нераждали момичета,не искам да ги плаша,аз до последно не мисех за самото раждане и н се страхувах ,но нещата не винаги са такива каквито ни сее искат да бъдат.....
От няколко дни имах болки ,на 16ти разбрах за Бибс ,че е родила вечерта имах менструални болки ,на 17 сутринта се събудих с тях и си помислих ,че е от внушение ,мъжа ми замина на работна среща на 100 км от тук и аз останах сама,разговаряйки със сестра ми и споделих,че имам болки и тя като минала от този път ми каза да засека ......контракциите бяха на 8-10 мин....
Мъжа ми си дойде и като му казах,той ми каза ,че негова колежка споделила ,че докато контракциите не станат на 3 мин да не ходя в болницата ,но аз сложих четка за зъби,5 чифта гащи,чехли,сапуни и др както и документите и казах на мъжа ми ,че искам да отида пон до акушерката да ме види.Като отидох жената ми пипна корема часът-5 следобяд,ми каза,че със сигурност тази вечер ще родя ,но да си ида у дома да си пусна ваната с хидомасаж и други глупости и да чакам да имам поне 2 контракции за 10 мин и тогава да отивам в болницата....
Мъжа ми трябваше да се върне на работа ,остави ме у техните ,понеже бяхме на 2 мин път и каза ,че след около час и половина ще дойде д ме вземе.
Около 19 ,00 ми изпрати един уатс да слизам и си отиваме у дома ....е точно в този момент станах от фотиойла и плиснаха едни води ,ужас цяло езеро,напиках се ,те топли тези пусти води,не спираха,свекърва ми веднага звънна на мъжа ми да се качва ,че съм спукала води,а аз стоях разкачена като крава в средата на хола им и това топло лигаво нещо продължаваше да се стича ,хем се смеех хем теперих........

Мъжа ми веднага се качи и беше в паника.....веднага искаше да тръгваме ,болницата е на 5 мин от техните,а аз настоявах да влезна да се измия ,обаче нямах резервни дрехи.Свекървами ми дад един панталон обаче за 2 мин бях отново мокра до кръста ,така че сложихме 2 хавлии на седалката и по най-бързия начин вдигнахме гълъбите.Влезнах веднага обачеводите не спираха да текат,веднага ме пргледаха с ръка и установиха 1 см разкритие ,аи не ме болеше,сложиха ме на монитори и ме оставиха сама.....е като се започнаха едни контакции....в началото търпях,после като минаваха от веме на време мпоглеждаха и пак си тръгваха ,решиха ,че трябва  дам качат в отдлението ,като ме качиха контркциит станаха непоносими ,кзах им ,чене издържам ,разевах се от болка ,беше някакъв ад ,на90 секунди контакции докато излизх от една жлизах в друга ,сложиха ми успокоително,е няма такъв ужас ,виждах петна,не знаех къде съм ,а болката стана неуписуема,някакъв ад ,качи се лекар от родилно прегледа ме пак и отсече ,че не може да ме свали в родилно,че сум била само с 2,5 см,тогава,мъжа който бута леглото,не знам санитар  май е им каза даже малко им повиши тон ,да ме свалят в родилно ,че съм посивяла и да правят нещо....след 2 мин слизахме от 6тия етаж на 2рия седнала на една количка и на всеки 60 секунди вече исках да умра,даже станах да ходя ,така ме болеше по-малко...
Като влзнах в родилно часът беше 11вечерта.тябвало да се изчака да мине ефекта на болкоуспокояващото и тогава епидуралната упойка...започнах да чакам и да броя на ум от време не време поглеждах часа и алилуя около 12 дойде анестезиоложката  с една студентка ,ами унивеситтска болница няма как ,боцна ме и след 20 мин какво блаженство......вече можеше да влезе Хави(мъжа ми) пак ме прегледаха и се установи,че съм направила10 см разкритие ,но беба н се е обънала.....
Започна се едно масажиране на корема,след което акущорката излез ,остави ни сами и каза да следя монитора.Когато мине 30 започвам да напъвам,понеже с епидуралната не се чувства  .
Започнах едно зверско напъване така до 5,30 без резултат,Мария не слизаще в родовия канал,качваше се отново нагоре.....дойдоха 2мата гинколози,и взеха решение ,че ще използват електически ваккум... В този момент акушерката ми каза да и простя ,но тябва да направи нещо и иска и аз да помагам .....ка4и се на едно стъплце и ско4и с 2 лакътя и цялата си тежест на корема ми......така поне 7-8 пъти в този момент Мария тръгна и ми казаха ,че сега трябва те дами помогнат ,и напавиха разреза....усетих как излезе ,сложиха я веднага на корема ми...не знаех как да реагиам ,мъжа ми и той и двамата бяхме объркани,стреснати,в същото време някак си спокойни ,че всичко е минало и Мария се появи
на бял свят ,взеха я и предмен я забърсаха ,изтглиха ,направиха проби,чакахме да се роди плацентата и да започне кръжока по шев и кройка ....аз си спомням ,че казвах ,че не я чувам да плаче....а тя се дереше......Зашиха ме и я дадоха на Хави,сложиха ме на леглотои ме качиха в отделението ,Мария се роди в 5,53 на 18 септември,часът беше 7 сутринта и трима та бяхме супер уморени,беба засука още като ми я сложиха на гърдите след самото раждане и беше заспала,а ние от напрежението не можехме да склопим очи.
Това е горе-долу моето раждане,знам,чн бях от най-смелите ,уплаших се в последния момент,но си казвам,че всичко мина и сме си у дома....след всички вливки излезнах от болницата по-дбела от колкото като бях бменна и сега седмица по-късно започнах да с възстановявам ,но в събота ме питха на колко месеца съм бременна ......Забравих да кажа,че Мария се роди 3,200 и 51 см

Ох мила...корема ми се схвана като четох разказа...наистина е било тежко и като филм на ужасите, но крайния резултат дава стимул и си заслужава 
Малката е като ангелче, а ти малко по малко ще се възстановиш и ще си хубава мама на сладка дъщеричка 
Прегръщам ви много силно и ви изпращам милиарди летящи към вас целувки. Много си ви обичкам 

Мила Кари, през какви изпитания сте минали само. Направо ми се насълзиха очите като четох разказа ти. Радвам се, че в крайна сметка всичко е завършило добре и се надявам, че вече седмица по-късно и ти се чувстваш много по-добре и се възстановяваш. Мария е прекрасна. И аз няколко часа след раждането не успях да спя. Даже си спомням, че първата вечер след изписването успях да спя за няколко часа и се събудих, защото ме тресеше и ми беше студено, но това явно от емоциите. На съпруга ми същата вечер се случи същото. А това за водите, и при мен беше така не спират , но докато попивах поне успях да пусна пералнята. Каква ли мила картинка съм била . Всичко минава и се забравя. И при вас скоро всичко ще бъде наред и ще останат само хубавите и забавни моменти. Въпреки това, което пишеш аз мисля, че си се държала много смело. Прегръдки и целувки от нас!

Carol, жалко че раждането не е минало както ти се искаше,но понякога има обстоятелства,които не зависят от нас...права си.важното е че бебка е добре и е толкова прекрасна! Много интересен разказ и ми беше страшно интересно да прочета,за вашите преживявания!