Бибси, сега принцес като спомена контракциите за свиването на матката се сетих че и ти май беше с цезарово.
Нормално е да кървиш още мила, аз кървях цели 6 седмици, тъкмо спря, свалих превръзката, бях на 6 седмичния преглед и на следващия ден ми дойде цикъла, та айде пак с превръзки.
Имах страшни газове, много боляха а не можеш и да си пръцнеш дори, чакаш докато си излязат сами, превивах се страшно
от свиването на матката също ме пробождаше жестокоТа с малката бяхме къртинка, и двечките стенехме
Мен на следващия ден от операцията ме дигнаха на крака, на втория вече си ходих (прегърбено).

ще мине Бибси, както казват лесно не се става майка, без значение как си родил

аз единствено съжалявах че минах през толкова болежки покрай раждането за да легна под ножа накрая, при следваща бременност ще е пак същото, но за сега съм далече от подобна мисъл.

Този пост го пиша от снощи и най накрая му дойде реда

Ели ,Фиби гушкам ви милички и ви благодаря за подкрепата момичета За мен това е безценно!
Пих първото хапче и вече ми е замаяно и така ще съм поне 5 дена!
Фиби защо не са ти дали хапчета?Ако още и даваш да посуква стимулираш лактацията и най-много да направиш някоя беля ....

Принсес знам мила ,че ше минат чакам с нетърпение утре да видя контролния преглед какво ще каже ,че корема ме боли целия ,пари ми като пишкам на моменти и някъв гаден сърбеж имам на входа да влагалището ....

Фиби ,аз мила запонах да раждам нормално ,но имаше усложнения и се наложи да ме резнат ... и още кървя да А ти както ми казваш 6 седмици  направо ще лудна и после цикъла и ше ударя 3 месеца .....хмммммммммммм

Ох днес ще се опитам да довърша разказа за раждането докато Крис спинка 

Какво лошо да се случи, аз преди да спра с машината за цедене едва докарвах 10мл за 30мин, казаха че много бързо ще спре като спра стимолацията и че нямам нужда от медикаменти.
Така и стана, намаля драстично.
Нямах никакво напрежение в гърдите, но имах малка надежда че ако се успокоя и не ми е фикс идея че ще потръгне, но както писах по горе, след 2 седмици нямах и капчица.

Наистина ми течеше 6 седмици, но не обилно.
първите дни кървях страшно, пълних 2 огромни превръзки, после седмица карах с 1 огромна и накрая карах с обикновени превръзки.
последните 3 седмици само ми зацапваше и един ден си даде почивка. Аз се зарадвах че ще разкарам превръзката и вечерта бях оклепана до уши, 2-3 дни по късно наистина спря.
Бях на преглед и гинеколога ме пита дали ми е дошло, казах не и на следващия ден като по поръчка ми дойде.

Чакам разказа с нетърпение

Бибси честита рожба! Да ти е жив,здрав и голям късметлия!       

Раждането на Кристиян
Дата : 16.09.2012 година
Час на раждане : 20:45 минути
И така  ето и моята историята и преживяното от моето раждане на най-голямото ни богатство – синът ни Кристиян .

Знам ,че има момичета на които им предстои раждане - искам само да им кажа - ВСИЧКО СЕ ЗАБРАВЯ,ПРОСТО ДА СИ МАЙКА Е ВЕЛИКО НЕЩО И ЩОМ ВИДИШ И ГУШНЕШ МАЛКОТО СЪЗДАНИЕ ВСИЧКО ЗА МИГ ИЗЧЕЗВА!!

На 15.09 по нищо не личеше ,че на 16-ти ще родя.Денят беше прекрасен ,аз имах леки болки и все повтарях ,че бебо ще си подмине термина.Същият ден се разчистих ,мих баните ,чистих кухнята ,спалнята,хола и трапезарията.Изпрах няколко перални,простирах – общо взето цял ден бях в движение и не спрях.Бях се уморила доста и вечерта когато си легнахме болките бяха минимални ,но не им обърнах кой знай какво внимание.Не успях да заспя  дълбоко ,беше ми нервно и мислех само за това как ще станем трима и как нямам търпение да гушна малкото ни създание.
И така на 16 сутринта станахме ,закусих мисля (но вече не помня какво   ) ,корема ме наболяваше – беше 9:30 часа.На моменти болката се усилваше и затихваше бяха през 20-25 минути  – мъжът ми няколко пъти ме попита „Да тръгваме ли „ и аз „Не- май няма да е днес”.Беше 10:30 когато болката беше се усилила много – през 15 минути – майка ми и тя ме попита „Искаш ли да тръгваме „ и аз упорита пак казах „Не – ранно е „ .
Въпреки това имах усещане  Два дена преди това се каних да си оскубя краката с епилатора така и не се наканих и в 11:30 влязох в банята за да се изкъпя.Въпреки болките,които станаха през 10 мин   успях да си обръсна краката и да се въведа в ред – нямаше да плаша детето – хихих
В 12 часа контракциите станаха през 5 мин и тогава казах – „Мисля че трябва да тръгваме „
Взех си багажа и тръгнахме ,засичах бяха през 4 минути и продължаваха по няколко секунди.Влязохме в болницата в 12:30 часа и седнахме  на по един стол и зачакахме лекаря да дойде за да ме прегледа.
В 12:45 той дойде – прегледа ме разкритие и се оказа ,че  едва 2 см – тоест малко ранно съм била отишла ,но въпреки това щял да ме приеме в предродилна зала.
И така в 13 часа акушерката ме взе , и ме закара в стаята в която щях да бъда след раждането, сложих нощницата - целунах мъжа си и майка ми ,пуснах някоя друга сълза и поехме към предродилното.

...................

Bibsi, видях че си писала за акането,няма значение какво мляко ще му даваш но като съвет от мен сутрин давай му и Био гая. Много помага за храносмилателният тракт и според мен помага доста за изакването им. Ние сме на Hipp Combiotic,това даваха в родилният дом с това и продължих.Да качи доста ,но досега бяхме и на кърма и на АМ.Сега с пропускането на нощното хранене се надявам да регулираме килограмите. Пробвахме и с NAN Sensitiv,както ти каза на нас ни беше мн водно и не се наяждаше ,давеше се от него и се върнах на Hipp.

..............раждането 2 част
13:30 часа - Настаниха ме на леглото – остановката беше приятна – стените бяха целите в цветя и бях единствената родилка  за нормално раждане за деня.Сложиха ми два колана – единия за проследяване и запис на тоновете,а другия за честотата и силата на контракциите,които вече бяха доста силни ,но все още бяха  на 4 минути.Всички акушерки бяха младички и бяха много мили.Сложиха ми абукат.Разкритието ми беше все още 2 см ,тоновете бяха 142.Запонах да се разхождам из коридорчето,който беше разгравен на СТАРТ – 3 МЕСЕЦА – 6 МЕСЕЦА – 9 МЕСЕЦА – ФИНАЛ  Стените бяха отново в зелени цветове и на едната стена пишеше следното :
Ден преди да се роди бебето попитало Бог:
- „Аз не знам какво трябва да правя на този свят.“
- Бог отвърнал: „Ще ти подаря Ангел… който винаги ще бъде с теб.“
- „Но аз не разбирам езика му.“,
- „Ангелът ще те научи на своя език.Ще те предпази от всички беди“,
- „Кога и как трябва да се върна при тебе?“ - попитало бебето,
- „Твоят ангел ще ти каже всичко“,
- „А как се казва моят ангел?“, „Не е важно как се казва… ти ще го наричаш: МАМА .
И така започнах да правя дължини за да може бебо да слиза надолу и разкритието да става повече.В 15:40 часа вече бях с 4 см.Докторът дойде и ми предложи два варианта – пуканет на водата- слагане на обезболяващи и по-бавно и безболезнено раждане.Другият вариант беше някаква инжекция с ускорено раждане ,но пък с повече болка .Аз му отговорих : Първия вариант и той ми каза „Аз съшо предпочитам него ,защото нещата стават естествено без пришпорване”
Прегледа ме – все още бях с 4 см ,пукна ми водите и пак започнахме да мерим тоновете на бебчо.След това станах ,защото болките започваха да стават просто непоносими ,матката контрахираше и болката с всяка контракция се засилваше.Започнах отново да се разхождам из коридорчето ,водите ми течаха – болките започваха да стават неистови.Започнах да си губя зрението ,неможех да фукусирам нищо ,зениците ми бяха разширено на максимум – поне това успях да видя когато отидох до тоалетната за да си намокря малко устните с вода.
Вървях ,гърчех се ,от болка не можех да заплача ,но в същото време имах сили да понеса още болка защото мислех постоянно за Криско и за това как след някой друг час този ад ще свърши и аз ще мога да си го гушна и целуна.
......Разхождах се може би час  или просто времето ми се сторило много дълго ,но в един момент легнах на леглото и неможах да стана повече от болка.Всеки идваше и ми проверяваше за разкритието.Бяха 4 акушерки и 4-те се изредиха ,дойде и лекарят и той ме прегледа .Акушерките ми казаха – „Спокойно мила още малко и ще напъваш” и аз попитах „Колко малко „ и тя „Ми сега си на 7 см „ .Дойде лекаря както казах ,прегледа ме и каза „Какви 7 см , разктирието е 5 см” – Аз просто вече полудявах от болка (не съжалявам за което) .Всяка контракция беше по силна от предната и доста по продължителна.В един момент започнах да губя съзнание ,не фокусирах почти нищо с очите си ,а чувах само гласове.(През това време ми биха някакви обезболяващи и гадни Окситоцин)
Беше може би към 17:30 когато другата смяна дойде – тоест и друг лекар – Дойде прегледа ме и каза още мъничко.
Може би беше към 18 часа ,когато вече имах пълно разкритие и бях готова да напъвам.Донесаха ми подлога (там клизма не правят).Лекарят ме попита :Имаш ли чувството ,че ти се ходи по голяма нужда „ и „Аз да „ и той ми каза „Тогава когато ти кажа да напъваш напъваш в дупето ,има една приказка когато акото излезе излиза и бебето” .
Започнаха напъните ,(как не изкъртих леглото незнам ,просто защото се държах за него и неможех да контролирам силата си ) .Напъвах ,бъркаха ме ,напъвах , постпянно ми повтаряха и лекаря и акушерката хващащ краката , дишаш,задържаш въздуха ,и напъваш в дупето ,като не изпускаш вуздуха нито през устата нито през  носа.На една контракция правех по 3-4 напъна и така с напъните продължих в  предродилна зала до към 19 часа.Нямах сили за още ,но ме крепеше това ,че във всеки един момент ще се срещна с моето малко създание с което имам връзка от 9 месеца..............

.........................

........раждането 3 част
Преместиха ме в родилната зала,през това време ми слагаха някакви системи,инжекции  (сега като си чета епикризата и поетите лекарства- били са наистина много )
Качих се на магарето и пак дишах ,задържах напъвах ,виках – бебо започна да слиза бавно бавно.Бяха ми казали,че Криско ще е едър ,но незнаехме точно колко.
Акушерката каза на лекаря ,че има проблем ,че слиза много бавно.Казаха ми презследващите 2 контракции да се опитам да не напъвам ,но мога ли ми кажете ,акто организма си знае работата.....
Беше може би към 19:30 часа ,когато лекаря ми каза „Аз ще ти помогна ,когато запонещ да напъвам ,поемаш въздух задържах и аз ще натискам корема ти за да помогна на бебока да излезе по лесно” ,аз му казах „Добре” – ПОемах въздух задържах ,той ми „скочи” отгоре – болката от контракциите в комбинация с натиска върху гръдния ми кош бяха  меко казани неистови.
Акушерката ми вика напъвай в дупето ,като не напъваш там се измаряш и аз през сълзи просто и казах „Опитвам се „ и тя „Знам миличка”.
И така аз ,акушерката и лекаря се помъчихме може би към 10-15 минути ,когато лекаря каза „Бебето спря да слиза ,заседна в родовия канал ,направил (капут мисля казаха по медецинцки) тоест нещо като балон  на главичката ,което не позволява предвижването на бебето по родовия канал надолу. Лекарят беше категоричен – Мила опитваме още веднъж ,като акушерката и аз ще ти помагаме и ако сега не тръгне да слиза ще те оперирам.Аз се съгласих ,нямах избор – здравето на детето ми беше по важно от всичко на света ,дори ако трябваше да изтърпя цялата болка на земята бих я изтърпяла...

Загубих представа за времето , свикаха екипа за спешно секцио (беше неделя и болницата нямаше кой знай колко лекари) .Казаха ми опитай се да се контролираш,дишай мила ,не напъвай докато дойде екипа.През това време ( което е било не повече от 5-10 мин,а на мен ми се сториха цяла вечност ) една акушерка дойде при мен на магарето и ми сложи катетър  .Помогна ми да стана за да се предвижа към операционната ,която беше на неповече от 10 метра- разбира се на мен ми се видя като цял километър.Опитвах се да вървя ,но краката ми просто не ме държаха – контракциите бяха много силни и много продължителни.Въпреки всичко успях да стигна с помощта на акушерката до залата – там ме съблякоха.Анестизиологът беше много мил ,започна да повтаря името ми и затова колко съм прекрасна и че всикчо ще мине и няма да усетя нищо .Започна (до колкото си спомянм ) да ми „удря” шамарчета за да се свестя ,защото аз просто бях неадекватна от болките.и в същото време мисълта ми беше насочена само към това дали бебчо е добре и дали всичко ще мине нормално и дали той ще е жив и здрав.
Имаше две стълбички пред  операционната маса ,които трябваше да преодолея (пред магарето бяха цели 3 – имах чувсото че катеря планина) – успях с малко помощ – легнах вързаха ми ръцете и краката .Помня ,че имаше много медицински лица с маски – всичките ми бяха еднакви-едината ми вързваше краката ,другата ръцете ,третата или третия ме покри с някакъв чаршаф....Анестизиологът насочи маската с  райския газ към лицето ми ,назова ме по име и ми каза „Ще ти дам малко кислород за да може да диша и бебчето ,че не му стига „ ................Това е последното което помня- маската с  райския газ....

.......раждането 4 част
През това време преди да се обадят на мъжа ми и майка ми от болницата ,че могат да дойдат да ме видят и да видят и Криско – милите са се изприщили.Звъняли няколко пъти в болницата ,но никой не им давал информация,че съм в операционната и ми правят спешно секцио.Синът ни е роден в 20:45 минути ,точно в този момент мъжа ми е викал на майка ми „ Имам чувството ,че в този момент Бибка ражда” ...... 15 минути по късно им се обадили от болницата и двамата се разплакли и се разпрегръщали – все пак мама и бебе били добре.
Отишли в болницата ,лекарят слязъл и им обяснил каква е ситуацията и защо се е наложило спешното секцио.
Беше към 23 часа когато се събудих в някаква стая ,видях акушерката,която дойде при мен и с усмивка на лице ми вика „Как си „ и аз „ДОбре,а малкия ???” и „Тя всичко е наред ,той е добре” .Лекарят дойде след мъничко и ми каза ,че след малко ще ме свалят в болничната стая и че ще видя и малкия Крис и роднините си.Така и беше нямаше и 10 минути и вече ме водеха към асансьора за да ме свалят на долния етаж.Попитах лекаря колко се роди малкия и той ми вика „Ми мойто момиче 4100 грама ,озори те доста , но си заслужава.”
Слязохме на долния етаж и там зад едно стъкло беше той – нашето малко създание,което беше уж толкова едро бебче ,а в същото време изглеждаше толкова малък и безащитен ...
Мъжа ми и майка ми с сълзи на очи се запътиха към мен за да ме целунат (ето започвам пак да плача ) – казаха ми „прекрасен е „ и наистина беше и е така – просто е съвършенно прекрасен ,защото е моят /нашият малък син/
С нетърпение чаках  мига в който ще го гушна и ще забравя всичко.Вечерта ми пуснаха още няколко системи ,заспала съм дълбоко.На следващия ден не успях да стана ,болката от свиването на матката беше вцепеняваща и жестока.Дойде рехабилитатор за да ме раздвижва ,въпреки болката успях да стана ,но за жалост ми стана лошо- подбелих очите и се наложи да ме сложат на една количка за да ме върнат в стаята....а аз просто исках да отида ди стъклото за да видя Криско.....но не успях този ден.

На следващия ден с малко помощ от рехабилитаторката ,което беше много готина успях да стана ,махна ми катетъра защото вече лудвах снего и успях да вляза в тоалетната – погледнах се в огледалото бях супер жълта и с огромни кръвоизливи в очите от напъните (макар да напъвах със затворени очи) ...
И така на 19.06 ден преди да ни изпишат ми докараха Криси.Всички лекари на етажа знаеха за нашия случай ,а  той миличкия прекарал под кислородна палатка няколко часа ,защото освен,че мама се беше озорила ,се беше озорил и той ,но педиатърката каза ,че няма проблем и това е нормално.И така с Топчо прекарахме първата си вечер заедно!
Велико нещо е да станеш майка ,да станеш родител и да знаеш ,че има някой зависим от теб .
Въпреки неистовите болки ,въпреки усложненията ,въпреки болката  от успокоителните (говоря за Дексофена ужасно боли) пак бих родила още едно дете.
И бих искала и този път да се опитам да го родя нормално.Болката се забравя след като видиш личицето на едно малко прекрасно създание ,създадено от твоята плъ и кръв!

Така че мили бъдещи мамчета  в раждането на дете няма нищо страшно ,просто си представете ,че това е един кратък миг ,миг който свършва и се появява на бял свят едно малко ЧУДО!!

И както казах ВЕЛИКО НЕЩО Е ДА СИ МАЙКА!

Това е моят разказ момичета ,надявам се да не съм ви отегчила с подробностите ,макар че се опитах да бъда съвсем кратка!!

ей, дивчо, много си подробна значи! Благодаря за което. Хем плача, хем ми е по-спокойно от това, което предстои докато те чета. Прекрасен разказ! Чета и се надявам докато чета ти да донапишеш останалото, рефрешвам страницата - и ето го   Бибс, ще си го препрочета преди да ида към болницата, честно! Прегръдки от мен скъпа!

Леле човек ти си майка героиня,след всичкото което си преживяла. Важното е,че ти и бебчо сте добре и всичко е в миналото.

Браво мила, наистина си се справила блестящо, де и аз да имах твоят кураж за следващото бебе.

Хващам се че го мисля, но веднага го пропъждам като се сетя през какво минах, моите душевни рани първо трябва да заздравеят, а ти доста повече си се озорила преди да стигнеш до секциото.

Защо не си поиска епидурална, то при свършен факт, няма значение, важното е че сте добре.

Bibsi, честито бебче, да ви е жив и здрав малкия Криско и много да ви радва 
Имала си наистина трудно раждане, но пък важното е, че накрая всичко е завършило добре и без усложнения Наистина защо не са ти сложили епидурална  аз като знам какви болки ме бяха почнали, ако не бяха ми сложили епидуралката щях да умра мен също ми натискаха корема отгоре и инструкциите ми бяха точно както ти ги описваш , но не усетих изобщо това натискане... даже си мислех, че след това ще ме болят ребрата, но не, нямаше грам болка. То явно при всеки е различно.
За кръвта има време, на мен ми вървя обилно около седмица, после намаля, но минаха около 30-35 дена докато спре всичко нацяло. То накрая последните 10-15 дена е само едно течение розово, кафяво, накрая бяло и спира. Даже си ползвах от тези малките ежедневни превръзки.
За кърменето не се притеснявай, какво като ще бъдете на адаптирано мляко... толкова деца са отгледани по този начин и са здрави! Аз не мога да разбера защо толкова се преекспонира в последните години темата за кърменето. Ами хубаво е, че се препоръчва, но в крайна сметка, ако жените не успяват или нещо се случи и спре кърмата, не е болка за умиране. Защо трябва да се обвинявате, няма смисъл. Това не е показателно колко добра майка си, има много по-важни неща! А и има толкова хубави млека, които са със специални пробиотици, че помагат на малките да нямат запек, да нямат колики... кърмата ги няма тези функции. Аз имам позната, която кърми две седмици и после мина на такова мляко и каза, че малката се чувства перфектно откакто е спряла да я кърми, няма проблеми с изхождането, не я дразни коремчето. А допреди това само се е мъчила и постоянно е плакала. Така, че най-важното е бебе да е живо и здраво, а ти ще се справиш с храненето и с всичко останало  А и щом звучиш толкова позитивно след всичко, което си преживяла покрай раждането, значи си герой 

Цитат на: lina_bs в 25.09.2012 19:07

Бибси честита рожба! Да ти е жив,здрав и голям късметлия!        

Благодаря мамче,честита рожбичка и на теб Морската ни зове а?

Ели ще продължим на Friso 1 HA ,ще купя и Био Гаята да видим дали ще има подобрение.Днес видях,че на Friso-то има и АМ  против запек,че се замислям дали да не мина на него...А и Ели всяка майка е героиня,щом да дала живот.....

plesure радвам се мила ,че съм ти дала кураж за това което ти предстои- всичко ще мине и ще замине и ще остане само спомена затова как си гушнала за пръв път твоята малка душичка  

Фиби повярвай ми след определен период и ти ще си готова да дадеш живот на още едно невероятно създание като Изабел

Леър-че благодаря за подкрепата и куража задължена съм.Днес ми смениха хапчетата за спиране на лактацията ,че инъче кръвното много ми пада от тези,които пия в момента.Утре започвам другите.

Относно епидуралната - просто нямаше време за такава.Дори и да имах Криско пак нямаше да може да се роди  по нормален път ,а и да си призная против съм тази упойка защото просто се страхувам - гръбнак......мисля ,че ще ме разберете.

Леърче- за кърменето ,обвинявам се защото имах невероятното желание да го кърмя колкото се може повече ,но за жалост не успях.Знам ,че не е нещо фатално и че също ще бъде толкова здрав колкото е здраво едно дете което е кърмено.Проблема просто е ,че още в родилното започна да ме обхваща следрпдилната депресия.Откакто са ме изписали не съм спряла да плача за ред неща - наложи се да пия успокоителни и в момента съм на тях.Добре ,че майка ми и мъжът ми постоянно са до мен и постоянно мога да разчитам на майка си ,както и на мъжът си ... както и на цялото ми семейство.Дано по скоро мине това което изпитвам и чувствам (немога да ви го опиша с думи) ..... но в същото време изпитвам и огромно щастие ,като гледам как Криско расте с часове.

Преди 2 часа ходих да ми махат конците - за моя радост раната е зараснала страхотно,след месец мога да започна със спорта ,а за начало мога да слагам стягаш колан.Влязох да раждам близо 70 кг,излязох от болницата 60 кг.Вчера се теглих бях 59 кг ..... тоест имам да свалям едно малко коремче и се моля да успея в най-скоро време............

Стига съм писала за днес ...отиваме да се  къпем и храним..Криско Ви праща на всички Ви по една много чаровна усмивчица  

p.s. Заради успокоителните гледах новини снощи

'"Днес ми смениха хапчетата за спиране на лактацията ,че инъче кръвното много ми пада от тези,които пия в момента.Утре започвам другите"

Какви хапчета са ти изписали?Bibsi, пробвай да мудаваш Colief,поне да разбива лактозата в млякото.Ние сме с мн силни колики и единствено от него и Lefax  видях ефект,но не от първата опаковка.