Втори път ви прочетох постовете, защото тази вечер ми е много объркано. Първо искам да се обясня, че понякога правя странни правописни грешки и това е, защото си пиша само от телефона. В тази връзка на кого да се оплача, че искам мобилна версия на сайта и на форума най-вече. Ако е платена, даже ще си я купя, защото се побърквам така. Второто, искам да ви благодаря на всички за подкрепата, защото в тоя момент, колкото и да я получавам, все не ми достига, а истината е, че трябва аз да си се подкрепя сама. Овъртолила съм се в едни потиснати неща... аз съм психолог и въобще не мога да си позволя лукса да гледам на нещата, че "ми се случват". Този кръвоизлив в корема ми в първия месец, в кийто се опитвам да забременея, е наказателна акция срещу себе си, но преди всичко срещу собствения ми съпруг. Признавам си пред мен, пък и на него му го казвам, че го мразя. В същото време се опитвам да имам дете от него. Обвинявам го за планина натрупани в мен страдания, защото той десет години отказваше да имаме дете, ама не защото нещо, а просто го беше страх. Дори за малко не го напуснах. А сега, като кандиса най-накрая, на мене това, дето му казвам "неженското, яловото" побесня и наистина се видях в чудо. И пак съм човек, който си познава говедата и знае, какво да прави. Саморазрушителната ми енергия е толкова огромна, че в минало време си бях олганизирала цял тумор, та едно кръвоизливче ли! Опитвам се да се осъзнавам в максимална степен, да не се самозаблуждавам и сега заседнах насред тази омраза, която чувствам в себе се и не знам, какво да правя с нея, щото да я отричам ще е нещо като тумор втора част. И пак ви използвах за душевни отпадъци, обачете кажете, вие какво бихте направили на мое място - обичате си съпруга най-много от всички хора, той ви е единствената любов, обаче го мразите и обвинявате, искате да го видите да страда и като страда това поражда задоволство, честни сте, не се самозалъгвате, не лъжете и него и в същото време неистово искате да сте бременни. Като се слушам сама, ми става толкова... мизерно. Обаче ми е пределно ясно, че няма човек, който да няма такива импулси, просто повечето сме в неведение, а после... Ох, твърде съм сериозна, майната му!