Миличка вие сте невероятни и толкова щастливи и влюбени и това е ВАШИЯТ ден така, че недей да позволяваш на никого да краде усмивката от лицето ти...още повече за разни завистливи хорица  

Прегръщам те силно и знам, че ще ти мине скоро  

Миличка, не се поддавай на такива хора! Точно снощи с мъжа ми си говорихме, че има много хора, но истинските човеци май са на изчезване. Снощи и ние имахме тежка вечер, аз също бях много разстроена и много разочарована, няма да навлизам в подробности, не искам да ти оспамвам прекрасната темичка. dope2111 го е казала много добре! Трябва да застанеш срещу тях, а не да се предаваш и те да се самопровъзгласят за победители! Всеки ден се сблъскваме с такива хора - аз работя с подобни всеки божи ден! От злоба не ме питаха как мина(знаеха за църковния брак), как сме изкарали почивката, 3 седмици ме нямаше на работа а те - нищо! Защото знаят, че като ме питат и като почна да им разказвам ще ги хване още по-голям яд колко добре сме си прекарали. Това са дребни душици, които се хранят и живеят със злоба, злобата ги е обсебила и единственото, което ги прави щастливи, е да злобеят срещу другите.
Извинявай, станах подробна. Ако имаш нужда да поговориш с някого на по кафе, аз съм на среща

Езра, мила, и аз те разбирам. На мен ми се случва в момента нещо такова, до сватбата остава месец, а вече съм на ръба да им тегля по една майна на тия дразнители. При мен случая е пък с роднини - заради гаджето на моя братовчедка, който нито аз, нито съпругът ми желаем да е на сватбата. То не бяха огън и жупел по наш адрес, интриги и злоба, та чак се чудя как е възможно да има такива роднини??!!!
Не пиша, за да се оплаквам, а за да те успокоя и да ти кажа, че явно злобата ни дебне отвсякъде, важното е ние да й се усмихваме и да си правим изводи кои хора си струват и кои не.
Целувки и много семейно щастие!

Езра, наистина са прави момичетата - ти си твърде слънчева и позитивна, за да се занимаваш с такива "енергийни вампири", наистина, върни й го с абсолютен игнор, само да не се изненадаш след някой ден като я видиш позеленяла от яд  

Аз пък на пук на тази щях да публикувам снимки от най-прекрасния ден в живота ми и да се перча с тях! Да се надуя като пуяк! Кудкудяяяк ('айде като кокошка)  И да разказвам на ляво и дясно и да разпръсквам щастие и положителни емоции!  Хи хи хи - ей така - на пук!

Мила Илиана, пъвро искам да те поздравя за създаването на новото семейство. Пожелавам Ви безоблачен път, изпълнен с много топлина, обич и признателност. Нищо, че ви е малко любовното гнезденце, желая ви скоро да бъде препълнено с малки краченца, които да обикалят и щуреят около вас.
За злобната колежка - бих те посъветвала да сложиш наййй - голямата усмивка която имаш ( а аз съм сигурна, че имаш много хубава и лъчезарна усмивка ), да я игнорираш, все едно този човек не е пред теб. Покажи, че независимо писаното от нея не си засегната, а напротив направила те е по силна и ти е помогнало това да отсееш истинските приятели. Завист винаги ще има, не позволявай на тези хора да ти развалят настроението. 

живей си живота и не ги мисли тези !Такива ме нервират всеки ден- на улицата, в семейството дори, преди и в работата. Все ги мисля, защо, как, все страдам. Разбирам те. Но трябва някак да им се покаже че не са важни техните действия. Така че на твое място бих си публикувала в ФБ. А не да се криете, все едно тя е по-силната. Не знам какво ти е написала, но очевидно не е в час, за да го напише дори там. Имала съм сума ти злобни колежки, но писмено не са си позволявали. Явно тази не е в час от комплекси.

минавам само да напиша че съм по-добре
с милото се наслаждавам на вечерта
поръчахме си пица и хапваме 

благодаря ви за цялата подкрепа - невероятни сте, да ви се връща човещината 
днес мина нормално, добре че моята приятелка и колежка бе на смяна та тая змия да я игнорирам... нищо не е споменавала, аз си бях със страхотна усмивка и никой не знаеше че съм плакала
от шефа получихме доста голяма сума за сватбата като подарък и му свалям шапка за това !

Реших да ви разкажа, тъй като мисля после разказите да си ги копирам и да си ги сложа в един тефтер (дано има време), муунче има все още свестни хора но са малко и злобата ги наранява и гори... примерно ивелка като ми прати подаръка за великден така съм се радвала, че нямам думи! ... има хора! има, но е трудно понякога...

толкова ми е хубаво вкъщи, така се радвам на милото  толкова ми е уютно като сме двамата   утре мисля да послушам музика на макс и да разпусна   заслужавам го! сега отивам да
п.с. утре ще довърша разказа си, тук ще сложа снимки само на някои украси и подобни, другото сигурно на лични... но ще изчакам фотографа

Точно така Езра бъде вярна на себе си и не обръщай внимание на злобни набези и завистливи хора. Важното е, че ти си щастлива и , че всичко е наред. Дай малко релакс както казваш и върви с гордо вдигната глава, няма какво да те натъжава и какво да сломява

Добро утро!


Продължението на разказа -
  Ето че се подредихме пред храма за нашия църковен брак   стискам милото здраво за ръката за кураж, а от другата страна букета за кураж за себе си   всичко бе много красиво, близките ни чакаха, аз нямах търпение   хорът красиво пееше... Прекрачихме прага и се потопихме в красивата венчавка пред Бог. Мина неусетно, без никакви проблеми, с лека усмивка и радост, трепет в сърцата ни (милото бе по-сериозен от мен, аз се опитвах да не съм толкова). Свекито вика „няма да ми се сърдите, но на места не слушах и си мислех за друго, за да не ревна на посред церемонията, тъй като ние я бяхме предопредили че не искаме сълзи“. Все си мислех, че ще поглеждам към някой от гостите, но се бях потопила изцяло в атмосферата и слушах думите и забравих за всички... само ние бяхме там!
                                                                ***
  (Когато бяхме още у нас и влизах в колата установих, че са забравени късметите чак у милото в апартамента, което не бе близко и съответно викам си сега какво ще има за хвърляне и какво ще ги правя после тия късмети, те сега ми трябват, но и няма никакво време - след 20 мин е църковния... но след секунди нерви, реших че това не е така важно и като няма късмети, няма ... и без тях ще минем... )
                                                                 ***
  Но точно преди да излезем от храма поглеждам встрани една усмихната жена (наш гост, приятелка на свекито) и в ръцете й кошничката и късметчетата ни   Как са успели не знам, но те бяха там   и аз си викам „ех, има Господ и той отново е с нас   “ После й благодарих на жената  
 Следваха поздравленията, толкова много цветя и хубави пожелания, усмихнати хора, прекрасни букети (кака ми помагаше и ги поставяше на тревата в дворчето), много хора ни бяха уважили и бяха дошли на венчавката, залепна ми устата от усмивки   но бе много хубаво   Малката ми сестра и братовчедка ми черпеха с бонбони, после си правихме снимки и се отправихме към колите, посоката бе Ривиера Оазис  
                                                               ***

Искаммммм ощеее ощееее

С нетърпение чаках тази част, нашата фотосесия, аз вече имах малко опит с фотографа от преди вземането на булката, като ме снима сама... По принцип обожавам да се снимам, но съм свикнала милото да го прави, но и тук се справихме  
 Първо ахнах от цялата красота, там не бяхме ходили, вътре и вън е така красиво, времето беше супер, морето бе пред нас   само си мислех „как искам да останем тук за по-дълго време и да съм с малко по-удобни дрехи и обувки“ Добре, че имахме достатъчно време за снимки. Снимахме се на пейките, на колоните, на мостчето, на едни като палми, фотографа тук там ни показваше някой снимка да видим какви сме готини   После пихме по една вода и кола в кафенето, аз отидох до WC, добре че роклята бе тип да набереш цялата й фуста на горе и сама можех да се справя   вътре в тоалета бе много шикозно и масивно, отново едни колони, едни огледала, все едно си в дворец на принцеса... Тъй като цял ден нямах време да се огледам, тук се спрях 5 мин на огледалото и се радвах на всичко, на миглите, на прическата, на роклята, на обеците ...   Бях като принцеса!
 После си направихме и малко снимки вътре на едни стълбища и вече беше време да тръгваме.   Гостите вече ни чакаха... Минахме през апартамента ни да оставим нещицата и да се освежим за 5 мин. Подскачах от радост (без обувки за малко) колко хубав бе апартамента за младоженците   нямах търпение да се върнем и да се „размажа от кеф„ във ваната или на леглото  
                                                  ***
И ето ни двамата готови да бъдат посрещнати от всички наши скъпи гости под звуците на Хендел    

Ето я нашата маса (лоша е снимката, но пък ще придобиете представа)

Ехааа, толкова се развълнувах от разказа ти! Прекрасно разказваш - думите ти идват от душа, успя да ни пренесеш в атмосферата от твоя ден
Искаме още!
А масата е прекрасна!