Вечерен поздрав от мен! Току-що се прибрах и съм нещо в настроение "не знам за какво да се скарам с благоверния, но ще измисля нещо" Дано от форума ми се оправи настроението. Като чета какво ме питате, ми става ясно колко "добре" се изразявам. Бях на хипнотерапия, по народному - хипноза. Това няма нищо общо с болния корем, макар той да е поводът да отида. Исках да си поровя нещо в душата. Хипнотерапевтът (а не хипнотизаторът) беше добър. Обаче и двамата стигнахме до извода, че хипнозата не е моят метод. Аз по принцип съм си на Нептун, по-добре е да се "заземявам", отколкото да се "отнасям". Под заземявам имам предвид методи и техники насочени към тялото и центрирането на съзнанието тук и сега. Това вече го знам, стигнах до него инстинктивно. Тази сесия просто ми го потвърди. Колкото, Свекървичке, до докторите, нямам страх от такива, една от трийсетте ми години и без това съм живяла в болница. Чакам си вторника, за да видя какво ще каже на следващия преглед. Колкото до теста, рано е, трябва да ми дойде на 18, т.е. след цяла седмица.

Миличка моя, бих искала да ти кажа как да излееш това гадно чувство от душата си, без да се самоунищожаваш, но не зная как. И аз често се мразя за мислите, които ми идват в главата срещу съпруга ми, майка  ми, че и снаха ми. Не вярвам да сме изключение, че ги обвиняваме за всичко, което ни се случва, вероятно и те мислят същото за нас /тук изключвам майка ми/. Ние сме нормални хора, даваме на този живот максимума - учим, работим, слагаме нашите искания и желания на заден план....и очакваме /поне аз/, да получим в замяна най- доброто. Ама не е така, няма равно за равно. Тези състояния отминават, идват хубави моменти, просто трябва да си ги изживеем. Силни прегръдки, всичко ще се нареди.

Аз мисля ,че е съвсем нормално да изпитваме такива чувства от време на време ,особено когато те са породени от дълго подтискано желание и усещането за жертвеност.Все пак в началото е егоизма ни ,който е всъщност първоначалото на вродените ни инстинкти и инстикта ни за самосъхранение,поне аз така мисля.Човек трудно може да се самоунищожи и ти като психолог знаеш ,че всичко това ,което акумулираш не трябва да го акумулираш всъщност.Нямаш ли си начин да излееш това навън?Чувствата ,емоциите,объркването?В интерес на истината аз в момента търся само хубави емоции ,а съм заобиколена с твърде много отрицателни.Боря се ежедневно и ежечасно и търся начини да се спася и да се заредя с позитивизъм.Стискам палци !

Фийби, Свеки, снощи си изтрих поста, защото сметнах, че това вече е прекалено от моя страна, мислех, че никой не го е видял, а то даже сте и отговорили. Казах си, че вместо да ги пиша тия неща на хора, които нямат нищо общо, е редно.да му ги кажа на него, все пак смятам него за източник. И си изтрих поста и говорих с него. Той както винаги се опита да се отскубне да не водим този разговор, но аз не му дадах шанс. За негово щастие беше кратко. И като му казах всичко, което си.мисля за него, вкл. и колко го мразя и обвинявам вътрешно, нямаше какво повече да правим, освен да мълчим. Тогава не ми стана по-добре и се зачудих какво да направя. Сетих се за приказката за индианеца, дето разправял на внука си, че в човек живеят два вълка - любовта и омразата, и побеждава този, който нахраним. И реших да храня само добрия, лошия само да го държа под око и да не го отричам, но да не го храня. Тази сутрин лошият вълк се е чупил нанякъде, само добричкият е тук и е в гушливо настроение. Знам, че бед бой пак ще намине, но няма повече кльопачка за него. За себе си смятам ситуацията за разрешена. Някак съм благодарна, че така стана, че тези потиснати неща излязоха, вместо да се прехвърлят на телесно ниво в следващото.поколение

DaBulka, първият поднася кафе  ! Хайде, сега това засмяното, че да ни е засмян денят. Усмивката леко я докарах с пръст в пяната, но очичките си бяха весели.
Днес брат ми има РД, да ми е жив и здрав! Винаги е било весело на ози ден, дори да вали и трещи. Когато беше на 3 годинки, бяхме на планина и падна град - толкова много, че се пързаляхме на едни дървени дъски по наклона. Вчерта напалихме огън и имахме гости.
Племенницата още спи, обаче ние със съпруга се запътваме към най- близката черква, хем да се поразходим, хем да запалим свещичка за здраве. В този ред на мисли, госпожицата вчера спа до 13ч., а вечер ляга към 21ч. Те и моите спят, но само след лягане в зори. Майка и казва, че по принцип е така, повечко си поспива. Пък е на 30 години, малко ми е необичайно....
Пожелавам ви прекрасен прохладен ден с достатъчно храна за добрия вълк и здраво въже за лошия /става въпрос за вълците на DaBulka/

Мммм, като не пия кафе и не знам традицията! Но ще се поправя, от мен закуската!



Свекървичке, да ти е жив и здрав рожденикът! Лъвчетата са такива топли и артистични души! И аз скоро ще почерпя за мое лъвче.

Да се похваля, че съм отслабнала с 2-3 кг от сватбата насам. Дано продължавам в същия дух, че имам още доста.

Пожелавам ви една прекрасна прохладна и слънчева неделя! 

Привеееет, сладурки!

Свекърва, мерси за усмихнатото кафенце! Да ти е жив и здрав рожденика! 

А дали ще ви учудя ако кажа, че съм на работа? Ама ми е спокойно и дано си остане така до вечерта. Пу-пу-пу.

DaBulka, съжалявам за всичко лошо, което ти се е случило, надявам се скоро това да остане зад гърба ти. От постовете ти съм останала с впечатлението, че си много лъчезарен и пълен с оптимизъм човек. Пожелавам ти да си останеш винаги такава и да ти се случват само хубави неща!
Благодаря ти за кифличките, идеално си паснаха с кафенцето на свекърва

Ивелка, ти си направила всичко, което е можело да се направи и оттук нататък, ако братовчед ти иска, ще те уважи. Да...неприятно е да разбереш, че човек на който си държал някога, сега се държи като непознат, но с времето хората се променят. Дано все пак има добро развитие на нещата!

Ох, онзи ден с моя се сдърпахме по телефона, разменихме си и остри реплики. Е, после се извинихме един на друг, но все още усещам една лека горчилка. Предполагам, че ще отшуми, не е като да се спречкваме за първи път, но никога така остро, още по-малко пък по телефона. Обикновено сме се карали за по-сериозни неща и винаги е било очи в очи. Но, да...в момента нещата са наред, или поне така изглежда.

Чакам с нетърпение есента (моля, не ме линчувайте). Това ми е любимия сезон, а и се чувствам прекрасно в него, усещането ми е сякаш се сливаме и ставаме едно цяло.

Извинете, че не ви споменавам всички, знаете си че ви мисля! 
Пожелавам ви един прохладен и лежерен неделен ден! 

Росинка, нека душата ти се порадва на това, за което копнее! 



Единственото лекарство срещу душевната горчилка, което току-що намерих, е да търсиш в сърцето си и да усещаш любовта си към този човек. Отново и отново, от сутрин до вечер, ден след ден, без значение другото! Това лекува всичко. Той ще усети какво излъчваш, и двамата ще се промените мъничко и всичко ще си дойде на мястото.

Привет и от мен.Ех,че есенно красиво е тук .И аз обичам есента както вече казах няколко поста назад и зимата и всякакви хладни ,че и много студени месеци.
DaBulka чудесно решение
svekarvaчестит рожденник.Брат ти по-голям ли е от теб?Аз имам по-голям брат и съм много щастлива от този факт.Много се грижи за мен и ме закриля.
Роситаох ,тези горчиви жилки .Понякога дълго време не отминават.И ние тази сутрин нещо не сме в хармония ,но ще премине.
Тук вали приятно лежерно.Аз изпих горещият си шоколад и гледам волейбола.Днес последен ден на Олимпиадата и чак леко ми е мъчно.Ще търся някакви домашни занимания от утре.
Хайде хубава ,романтична неделя от мен .

ДаБулка, благодаря ти за страхотна картина - толкова спокойствие лъха от нея.
А любовта към него я усещам, всеки ден, всеки час, всяка минута, иначе трудно бихме оцелели заедно толкова години.

Фийби, баба ми приживе казваше, че съвсем без горчилки не може. Колкото и да не са ни приятни, те ни помагат да усетим сладостта във връзката. Така че ги приемам като едно необходимо "зло".

Дами, аз излизам в обедна почивка. С една приятелка ще се разходим из морската градина.(офиса ни е на 1 ръка разстояние от нея)

Здравейте и от мен.
Свекърва, да е жив и здрав брат ти. Мерси за почерпката.
Булчице, нормално е човек да изпада в такива състояния понякога. Ти най-добре знаеш. А картината ми стопли душата.
Роси, и аз трудно забравям (да не кажа, че не забравям) тежките думи, което е лошо!
Фийби, и аз страдам за олимпиадата!
Аз да ви кажа, днес правим 3 месеца от сватбата! Затова ще почерпя:

Едно ми е носталгично и тъжно. Вече 3 пъти гледах сватбения клип. Защо не мога да гледам напред, а винаги се връщам и искам отново и отново да изживявам хубавите емоции! 
Ако ми позволите, ще постна и една от любимите ми снимки, ей така да си спомня момента!

Добро утро на всички!

Нещо планетите не са в хармония май днес, всички имат някакви проблеми Наистина, без малко горчиво, не се усеща сладкото. Не може само торта, един вид. Пожелавам на всички бързо разрешаване на проблемите!

Свекърва, да е жив и здрав брат ти! Книгата не успях да я купя - запазила съм си линка на компютъра и когато ходих до книжарница, съвсем го бях забравила. Сетих се вчера в самолета, че исках да я купувам. През ноември пак ще идвам, тъй че тогава.

Веси, не бъди тъжна! Имала си един толкова хубав ден, за който някой ден ще разказваш на децата си! Разглеждай снимките и се усмивай, толкова се хубави и влюбени!

Роси, завиждам леко за разходката в морската. Аз преди живеех на 5 минути от Флората

Между другото, и аз чакам есента! Върна ли се от море и мине ли средата на август, за мен е есен вече  Хората свързват пролетта с ново начало, а аз свързвам есента с ново начало 

Аз днес съм като пребито куче. Явно вчера ми дойде в повече щъкането, та мисля днес да мина в сейф мод - ще пусна една пералня и ще чета книжка на терасата.

Приятен ден, дами!

Ето ме
Прибрах се мокра, но доволна Тъкмо излязохме и заваля, а аз се радвах на дъжда, както малко дете се радва на нова желана играчка.

Веси, не се натъжавай, гледай колкото ти душа иска записа от сватбата, но се усмихвай, защото това е един много хубав спомен.

Алекс, офиса ни е в нова сграда, точно срещу Пантеона. Буквално на една пешеходна пътека разстояние от морската.

А пък есента я обичам, не само защото целия свят се обагря с меки, топли цветове, ами и принципно горещините здравословно не ми понасят, заради хашимотото. Сега с понижаването на температурите се чувствам някак си жива и пълна с енергия.

Аз за психолог не ставам и по тази причина чета разни работи. Иначе ще замлъкна, пък за мен това е почти равно на скука. Пускам ви един линк към Нова Визия. Статията за гнева е така написана, че да ни накара да си купим нещо от книжарницата им, бива ги в маркетинга и рекламата. Аз и затова ги чета, но в случая най- ми харесва коментар №2, на господина с брадата.
http://www.novavizia.com/13684.html
Тук пекна слънце вече, отиде си мирисът на есен. Моята гостенка още спи  , блазе и.
Alleksia, ако ми се паднеш на новогодишната размяна на подаръци /пък и да не се паднеш/, имаш я от мен тази книга. Много ми се иска да сме поне две, които да ползваме богатството и. Аз я подарих на Нина Стил по миналата Коледа, но тя май стигна само до първите страници  .

Боже, коя е тая книга, вече съм ми подпалихте любопитството?