Относно предложението....то при нас е малко дълга и широка...
Отначало,като се събрахме той беше много против брака,тъй като е дете на разделени родители и се страхува да не допусне грешките,които са допуснали те.След време(и много мрънкане от моя страна

,а и на приятелите ни) мисля че успяхме да го убедим,че това какъв родител и съпруг зависи от него,почна да казва "още ни е рано,ти си малка,ще се оженим след време".И така до края на този април...Вече всичките ни приятели са семейни с деца,а и неговия рожден ден беше на 26.04 та той май почна да се позамисля,дали не му е време...та поговорихме си ние за нещата от живота... 2-3 дни след това ме извика в дневната,докато си говореше с майка си и отивам аз и сядам и той й казва "значи решено на 1 септ. правим сватба" ,а аз седя и мигам на парцали,защото след толкоз години,първоначалното му мнение за брака и ,да си го кажем направо,различните и многобройно оправдания,аз просто не очаквах,че наистина ще се задейства...Та така стане при нас,явно си изчерпа романтиката,за да ме омае и реално предложение за брак си нямам(ако не броим миналия месец в кварталната пицария,когато ми надена на пръстчето една капачка от бира де

)...но пък за мен е важен резултата...пръстен засега си нямам,но пък и мисълта,че заради мен той промени нагласата си за брака е повече от достатъчна...е все пак няма да му се размине....ще купува пръстен някой ден,даже ще му кажа,че колкото повече се бави,толкоз по-скъп ще избира

...