Хайде,време не остана и Дора да облече своята бяла премяна  .

Честита темичка пожелавам ти през оставащия месец като госпожица да се насладиш на макс и по малко ядове покрай подготовката

Честита темичка

Миличка виждя ли колко бързо се мина времето и остана само месец и до твоят ден...пожелавам ти една спокойна подготовка до големият ден..и накрая една преказна сватба 

Хайдееееее, честита тема! Ще се радвам да прочета повече за идеите ти покрай сватбата и всичко останало. 

Честита темичка и от мен! Чакаме инфо и споделени емоции от последния ти месец като мома 

Честито темичка и от мен Доре! 

Честита темичка! 

Честита темичка и от мен!

Аххх как ме зарадвахте! Благодаря за темичката и пожеланията . Утре ще се опитам да си събера мислите в едно разказче, за това какво се е случило до сега.

Хайде и аз да разкажа малко, как започна всичко и какво се случва около моята сватба .
С бъдещия ми съпруг сме заедно вече от 6 години, а преди две и половина ми предложи брак. Беше много хубаво!
На връх Нова Година си бяхме организирали раздаване на подаръчета от Дядо Коледовци хихих, в ролята на които влезнаха кумеца ни ( и бъщет кум) и годеника ми. Раздадоха на всички подаръчетата и само аз и кумицата ни останахме без подаръчета и бяхме много разочаровани. Тогава те уж осъзнали грешката, че жените им са останали без подаръци ни виканаха при тях и изведнъж паднаха на колена държейки в ръцете си кутийки рози с пръстени. Направо загубихме ума и дума с кумата! Ту гледахме тях, ту се гледахме една друга. След кратко гробно мълчание от страна на 20 човека, започна да се чува "Хайде, да или не!" хахах, и както правилно сте предположили казахме "Да".
Това е пръстена:


Така сгодени двете двойки си искарахме две години, докато миналата година кумците ни не решиха да правят сватба и ни поканиха за кумуве. След сватбата им с моя годеник се погледнахме и решихме, че вече е време и за нас. Някак си се почуствахме готови за следващата стъпка, пък и знаете каква е еуфорията по сватбите- става ти едно такова мило, любовно и сълзливо.

И така избрахме дата, казахме на родители и от тук нататък се почна едно ходене по мъките. Трябваше да се избере ресторант и затова помолихме родителите ни да направят списък с гостите, които ще канят. Майка ми почти веднага ми даде крайния списък ( само да уточня, че това се случва януари месец), свекърите и те ми дадоха примерен списък, и след като говорехме с тях приблизително колко човека ще канят стигнахме до извода, че сватбата ще е около 120- 130 човека. Да, ама не. Казвам на майка ми и кумците ни ( които ще ни кумуват  ресторант с какъв капацитет да търсят, а същевременно аз от Англия ( от 5 години живея там) въртя телефони и разговарям с всеки собственик на ресторант, чиито ресторант според мен им достатъчно голям капацитет. Около месец троших нерви с ресторанта, защото не знаех за каква бройка става въпрос, а докато ние се лутаме из различните ресторанти, те лека полека бяха капарирани от други двойки  и така майка ми и кумците ни, в крайна сметка откриха 9тия Километър и решихме, че ще направим компромис и сватбата ще е там. Устройваше ни капацитета ( до колкото си спомням беше 220 места), собственика каза че до 170 човека е идеално за сватба, така че да има и място за танци. Цената на куверта също беше повече от приемлива.
Капарирахме ресторанта и аз вече бях спокойна. Забравих да спомена, че преди това майка ми беше запазила час в Обреден Дом "Пълдин" и в Църква "Св. Иван Рилски" .

И така вече спокойна, че най-важните неща са свършени започнах да умувам какви покани искам и дали ще си ги правя сама или ще ги поръчвам.
Поразпитах тук там мой познати занимаващи се с печат, колко би ми струвал модела, който съм избрала и след като ми казаха, че за моя модел ще се наложи изработка на нов шаблон и това ще оскъпи поканите и че цената на бройка може да стигне 5лв, аз автоматично се отказах и реших, че ще ги правя сама ( по-късно ще пиша специално за поканите). Към края на март поканите бяха готови.
След известно умуване реших, че й подаръчетата за сватбата ще ги правя сама, както хвърлянките и букета, но за тях ще ви разкажа по-късно.

Бях си купила билет за Бългрия за края на юни месец, за една седмица, в която си бях наумила, че ще ходя до Асеновград за да премеря няколко рокли и да реша, кой модел е моя модел, да потърся свещи за църквата, да се срещна с управителя на ресторанта и да свърша други дребни нещица.

Тръгвайки към България трябваше да разпределя поканите за всяко семейство и ето, че се оказа, че аз незнам реалната бройка на гостите на сватбата ( а аз си мислех, че я знам). Питам свекито, колко покани им трябват в Англия ( и  те живеят там) и от 2 покани, които те бяха се оказа че им трябват поискаха още 6 покани. Аз естествено се ядосах, защото поканите ми бяха точни и имах 3-4 само в излишък. Както и да е, не поканите ми бяха проблема, а факта, че това са още 6 двойки, а това са 12 човека + към броя на гостите на сватбата, което хич не е малко. Усетих, аз че те изобщо не са седнали да направят списъка и да решат кой ще канят. Помолих ги да го направят( само да вметна, че се молех за този списък от януари, а вече е юни мецес), защото трябваше да дам бройка на сватбената агенция, която наех ( тук  е момента да спомена, че това е Nina Style), за да знаят за колко човека трябва да са готови и да ми дадат оферта. Да, ама не. На свекър ми хич не му пукаше май, май, че аз имам работа да върша и че бройката ме спъваше. В общи линии сватбата от 160 човека стана 175 с персонала и след като свекър ми си дойде до България и започна да кани всички наред сватбата стана 195 човека.
Свекър ми си беше 3 седмици в Българя, а през това време на мен ми се наложи да влезна в болницата за спешна животоспасяваща операция, понеже се оказа, че карам напреднала извън маточна, цветна бременност и същевременно имах течност в коремната кухина и стари съсиреци, които бяха започнали да тровят кръвта ми. Направо приказка!

Както и да е, всичко мина бързо и точно. Лежа си аз в болницата и се възтановявам и си мисля, че вече основните неща около сватбата са готови и, че остават дреболий. Е да, ама отново се излъгах, изписват ме от болницата и със свекър ми се виждаме и ми заявява, че е поканил 94 човека и че имал още да кани ама за кво съм му била дала толкова малко покани. Ахх момичета, вече не издържах и му казах, че аз бях дала повече, ама той не ме беше предупредил за колко човека иска и му казах, че незнам как ще се оправя но бройката трябва да падне до 175, защото ако е повече то няма да има място за танцуване, а й все пак трябва да знам бройка с +-10 човека, а не 20. И решението на свекър ми беше половината гости да се настанят отвън в градината ( която не е нищо особено), а другата вътре, щото така или иначе били пушачи. Аз обаче му казах, че такова положение няма и че всички ще са вътре. Просто ума ми не го побира, как му дойде на ум това предложение, на което междудругото и до ден днешен държи, но аз няма да остъпя. Свекърва ми реши да настаним пушачите отвън- ужас!, аз обаче и казах " И какво, значи 150 човека в градината в това число и аз ,защото съм пушачка, а другите гости заедно с младоженеца, който е непушач вътре. Пълно безумие!"
  В общи линии май се разбрахме накрая за бройката, но вярвайте ми бях полудяла след като ми се струпа всичко на главата и за капак операцията. Просто психически се бях изнервила и  въпреки, че си бях обещала, че няма да се карам с тях за такива неща не успях да се сдържа. В крайна сметка след всички разправии, бройката се смъкна до 185, което не е малко.

Като цяло това са ми преживяванията от януари до сега. По- късно ще ви разкажа за идеите ми за украса на ресторанта, за изработката, на подаръците, за изработката на букета ми, за роклята, за костюма, изобщо за темататиката на сватбата.