Ето че една от най-хубавите булки във форума (според мен) скоро ще става мама
Пожелавам ти всичко да бъде наред и като му дойде времето да се радваш на една прекрасна рожба!

Фийби, благодаря ти за темата, много ме зарадва 
Мариелка, благодаря ти за комплимента и за пожеланията
Трогнахте ме много момичета! Да, при мен наистина остана малко, на финалната права съм... терминът ми е определен на 28.07, но този петък съм на преглед и ще видим дали няма по-рано да излиза бебчо. Последният път не се беше обърнало и ако и сега си е така, ще се наложи секцио, което ще се случи може би другата седмица
Иначе всичко друго е ок при нас, чакаме момиченце. По време на бременността си изтърпях всички възможни неразположения, но не се оплаквам, каузата си заслужава! Единствено се притесних, когато се наложи серклаж в 6-ти месец, но и това мина и то толкова леко, че нищо не усетих, а и не ми се наложи да лежа след манипулацията, както повечето момичета правят. Продължавам още да си ходя на работа, даже мъжо се страхува да не родя в кантората но така се чувствам добре и затова го правя. Все пак най-вероятно тази седмица ми е последна и другата вече ще съм си вкъщи в очакване на малката госпожица

lawyer, честита темичка и от мен, успешни финални метри и леко раждане! Ако искаш да е естествено, желая ти от сърце да е такова. Моето зайче две седмици преди термина изненадващо се обърна седалищно и тъкмо ме готвеха за секцио, когато пак се превъртя главично (не знам как го е направил при условие, че е бил 4 кг , така че имаш време за обрат! Ако ли не - нека всичко мине по вода. И да вметна - понеже когато обсъждаше идеите си за име на малката не можах да се включа, ако все още сте се спрели на Александрина (дано не греша!), да кажа само, че е СТРАХОТНО име! Всичко най!

La_Fleur, благодаря ти за пожеланията  Да, името на което сме се спрели засега е Александрина, другият вариант е, ако ще я кръщаваме на някого (в случая на свекъра ми) ще е Марина. Чудим се, но първото име надделява
Твоят момък е уникален, как го е постигнал това обръщане с тези килограми и като се има предвид, че накрая почти няма води, които да го улесняват  Надявам се да ти е минало леко раждането, разкажи когато ти остане време

lawyer, Честита темичка скъпа. С теб сме на финалната права, дано всичко е наред и твоя бебчо да не се опъва рачешката ами да се обръща.    Стига вече работи, да не те изненада на работното място , в тези жеги най-добре да се насладиш на почивката и малко поглезване от страна на близките.
Колко  сте пораснали вече?

lawyer, как премина раждането ми съм описала в темата за бебчетата с термин април - май - юни, защото аз си останах без лична темичка. За да не оспамвам твоята, можеш да погледнеш там. Но беше прекрасно, сравнително бързо и много често с мъжа ми се връщаме към този момент. Болеше, но не чак толкова страшно, въпреки че родих дете 4,150 кг и 52 см, което доведе и до известни "поражения" и малко по-трудно възстановяване. Но тази болка е най-бързо забравената и най-хубавата. А за мъжа ми станах "герой" . На фона на майчинството бременността ми (която също като твоята не беше от най-безпроблемните) и самото раждане бяха песен, трудното дойде после . И последно - добре е, че си активна, аз бях така до последно и може би за това родих лесно.

Скъпа lawyеr честита темичка мила Остана още мъничко - желая ти прекрасни оставащи мигове с малкото сладко коремче- повече усмивки и по малко тревоги.От все сърце Ви пожелавам на теб и на тати да гушнете след броени дни едно здраво и много красиво бебче ,а то несъмнено ще е така
Колко тежите вече ??Колко сантиметра сте ???
Целувки от мен и бебчо

Ели, Бибси, благодаря ви за пожеланията 
След вчерашния преглед, се оказа, че вече сме 3 кг. и малката се е обърнала, така, че ще се ражда нормално Всичко е както трябва- плацента, води, тонове и прочие неща, които се следят Аз съм в нормални килограми, качила съм 13 кг. до момента. Дано не качвам повече последните дни! В сряда отивам да ми махат конците от серклажа и чакаме всеки момент да станем родители. Направо броени дни остават 
В петък ми беше и последния работен ден, така че вече съм вкъщи. Избрахме педиатърка, с която тази седмица ще се срещна, за да видим дали ще ни поеме. В четвъртък ни пристига леглото и матрачето и вече нямам търпение.
След много гледане, мислене и изследване на колички накрая останаха две- едната беше на CAM, която беше намалена на 750 лв., но нямаше подходящ цвят, само тъмно син и затова отпадна. Иначе, има от по-новите колекции страхотни, но не ми се дават 1000 лв. за количка. Затова решихме да е на Navington, ето тази:
http://bebeshkikolichki.com/navington-cadet-white-sea-bebeshka-kolichka-2v1-kolekciq-2011-922-6092.html
Има много добри отзиви за нея, видях я на живо и много ми хареса, защото е лека и маневрена
Харесахме и шезлонг:
http://kasida.bg/bright-starts-bebeshki-shezlong-comfort-harmony-biscotti-32-12973.html
Сега остава само да ги купим 
La_Fleur, ти си герой с такова раждане, искрено ти се възхищавам... браво на теб!

Количката и шезлонгът са страхотни! И аз споделям мнението ти, че няма смисъл от много скъпи колички, но тази изглежда доста добре и на прилична цена. Не, че аз съм специалист, чистосърдечно си признавам, че не се вълнувах много от избора на количка, попрочетох малко, колкото да добия представа, но я избра мъжът ми . И хубаво, чене хвърлихме излишни пари занея, защото се оказа, че малкият стои в количка само в заспало положение, т.е. не повече от час, максимум два. Събуди ли се, веднага иска на ръце, за да може да оглежда хората и заобикалящата го среда, мрази да лежи в нея и дори играчките, които съм му сложила не го впечатляват (е, до другата пролет ще изкараме с нея). Поради тази причина все още не съм му взела шезлонг или активна гимнастика и умувам дали да го направя, или ще си дам парите напразно. . Дано твоето момиченце обича музиката и шезлонгът да и допадне, та да си намира заигравка, докато ти си свършиш нещо свое. И прекрасно, че се е обърнала, сега вече можеш спокойно да си дочакаш датичката, която тя сама си е избрала. Колкото до мен - аз не съм герой, може би за такива ни мислят истинските мъже, които оценяват през какво минаваме, за да дадем живота, създаден от двама ни. За мен все още бременността и раждането са едно чудо на природата и особено раждането е чудото, в което съм невероятно щастлива, че участвах, че по някакъв начин го сътворих. Според мен е важно да не се страхуваш (поне не много и през цялото време да знаеш, че ще се справиш и рано или късно ще свърши всичко с щастлив финал. Мога да ти споделя още мои мисли и емоции относно раждането, на които с мъжа ми все се смеем, но утре заминаваме на планина с бебока и трябва да достягам багажа, а и да не се оливам . Дано като се върнем всичко да е наред при вас двете и да има все хубави новини. Спокойни дни!

Ето ме и мен с разказче за раждането Малката Александрина се роди на 26.07 сутринта със страхотни размери 3 380 гр. и 50 см.
Всичко започна във вторник вечерта (25.07) към 23 часа, когато усетих контракциите. Издържах до към 1 часа през нощта, когато вече и тапата падна и за 5 мин. мъжът ми ме закара до болницата. Моят доктор, който следеше бременността ми беше там
Приеха ме бързо, облякоха ми ношница, сложиха ме на стола за преглед, обаче, положението показваше, че нещата ще се случват мнооого бавно. Имах само 1 см. разкритие, а трябваше да стигна 10 см. Водите не бяха изтекли, а контракциите вече боляха доста.  Тогава моят доки, за да не се мъча, ми пукна водите и ме поведе към предродилна зала, за да ми поставят епидуралната упойка, за да не ме боли.
Искам да кажа на всички, които са против тази упойка, че не са прави. Който и да ви казва, че упойката се слага в гръбначния стълб, ви лъже... това, че слага отзад, не означава, че е в гръбначния стълб, там се слага спиналната, която наистина те парализира от кръста надолу и се ползва за операции. Говорих с анестезиологът, който ми обясни че епидуралката не се слага в гръбнака! При епидуралната си бях през цялото време в движение и почувствах такова облекчение, че нямам думи... по едно време направо щях да си заспя
Другото нещо е, че голяма част от лекарите слагат епидуралната накрая за самото раждане, а карат жените да си изтърпят всички контракции. Мисля, че пак не е правилно! Ето на мен ми я сложиха още в началото и така нещата станаха перфектни. Иначе, не знам как щях да издържа... много ме болеше, а разкритието идваше много бавно и всъщност за този половин час от приемането до поставянето на упойката, когато търпях контракциите, имах чувството че е цяла вечност.
След облекчението на епидуралната, ми пуснаха система, за да получа разкритие... нещата пак вървяха бавно, но накрая я засилиха системата и към 4.00 часа сутринта имах 10 см пълно разкритие.  През цялото време следяха тоновете на бебето, които бяха перфектни (още едно доказателство, че епидуралната не влияе на бебето и не го засяга по никакъв начин), следяха ми и контракциите, защото аз не ги усещах, а екипа трябваше да знае кога и на колко време са... затова ме бяха включили на някакъв апарат. През цялото време моят доктор беше до мен заедно с акушерката, анестезиологът и той ... излязоха само веднъж, за да изродят още едно момиче, което беше с напъни, когато мен ме обезболиха. Изобщо не я чух тази девойка кога роди, а беше в съседната стая... нито викове, нито нищо
И така към 4,15 след поредния преглед (през цялото време ме преглеждаха и с ръка отдолу, за да видят докъде е стигнало бебето и как е разкритието) бях готова за родилна зала. Говорихме си с екипа, даже майтапи ми пускаха и всички дружно отидохме в родилната зала, където аз сама си се качих на магарето и започнахме приготовленията.

Трябваше да напъвам и да слушам доктора в същото време, кога и как точно да го правя. Не се забавихме много- от 4.15 до 4.50 часа, когато малката излезе Не усетих нищо, нито кога са ме цепили отдолу, абсолютно нищо! Всичко беше толкова леко и безболезнено! След това две лекарки поеха бебока, а мен доки ми извади плацентата и ме заши... докато ми правеше шев и кройка пак се шегувахме и смяхме
След това ме изведоха и ме оставиха в една стая, където ме следяха докато рехабилитаторката ме раздвижваше.
Единственото гадно нещо е, че получих ужасни хемороиди от напъните, които в комбинация с 8-те шева отдолу са най-болезненото нещо, което ми се е случвало. След раждането минаха няколко часа, в които си починах и след това като ме пусна упойката започнаха адски болки отдолу заради шевовете, напъните, хемороидите и се наложи да ми влеят болкоуспокояващо.
Дойде анестезиологът и се погрижи, да е жив и здрав човека, направо се родих, защото спря да ме боли, а преди това плачех с глас от болка.
Не знам как раждат жени без епидурална, но аз не бих го направила, освен, ако не съм широка отдолу и не се налагат разрези и шевове. Мен ме боля мястото седмица и продължавам да го усещам, а представям си ако трябваше да го изтърпя и по време на самото раждане без никаква упойка, да ме режат и шият  Сега правя промивки и се мажа с един крем против хемороиди, обаче е много зорно  дано скоро ми мине!
Всичко друго е страхотно иначе  с малката много бързо свикнахме, да не я урочасам, но е много дисциплинирана от първите дни! Сама си захапа зърното по правилния начин и засука правилно  Кърмим се като по учебник- на 3 часа, като през останалото време си спим кротко  Даже през нощта си спи, има само едно събуждане в 5 ч. сутринта и после като заспи чак до 8 ч.
В болницата за тези три дена престой ни следяха много стриктно и отговорно, като всеки ден ни показваха по нещо различно- как да се кърмим, урок имахме по къпане на бебето, по третиране на пъпчето, по сменяне на памперс и т.н. Направиха един куп изследвания на малката, които показват, че е в перфектно състояние, направиха ни необходимите ваксини. Накрая ни изписаха и с три чанти подаръци за бебчето   Всички бяха страхотни, като професионалисти и като хора, страхотно отношение, което направи раждането и престоят ни в болницата много лек и приятен
Ами това е от нас засега, пак ще се включвам с разкази за малката и развитието й

Миличка, честита ви рожба и се радвам, че си имала леко раждане! Да сте живи и здрави!

Но не можах да се сдържа след написаното от теб за епидуралната упойка. Като не се слага в гръбначния стълб, къде тогава, според теб?

"При епидуралната упойка се прави убождане в междупрешленното пространство, без да се преминава през обвивката на гръбначния мозък. След вкарването иглата се изважда и на нейно място се поставя катетър, през който се влива необходимата доза аналгетик." цитат от ето тук: http://www.moetodete.bg/rajdane/epiduralnata-i-spinalnata-anesteziya.html
И да добавя, че пробождането се прави между 1 и 2 прешлен, по спомен от лекцията, на която ходих за упойките. Това са прешлените най-долу.
Не съм против епидуралната упойка, дори бях подписала съгласие за такава и ме бяха подготвили за нея, но не се стигна до вливане. Така си и останах само със слагането на катетърчето. Не родих никак бързо, напротив, но така преценихме с доктора и издържах.
Просто е важно да се изясни, че и тази упойка си се бие в гръбначния стълб - действието й върху тялото и контракциите е различно.

Честита дъщеря,lawyer!!!!!!!!!!!!!!! Много да ви радва!!!!!!!
А ти къде ражда, защото наистина звучиш много доволна?

Честито lawyer!Бъдете здрави и щастливи!Важното е ,че за самата теб сте направили правилният избор как да протече раждането.Аз мисля ,че това решение е строго индивидуално и затова наблюдаващият лекар трябва да прецени как е най-добре да се процедира.Радвам се,че при вас всичко е протекло добре.Пожелавам ти бързо възстановяване и все така спокойни и щастливи моменти с бебка!