Относно статията... горко му на човек, който/която се е омъжил/а за средностатистически мъж или жена! Това да се осъзнаеш и да приемеш че си такъв със заплата 800 лв., който никога няма да може да си купи Кайен (или каквото там иска), къща в Бояна, да отиде на луксозна почивка... Това е много тъжно. Истината е, че повечето хора започват на такъв етап - под наем, малък апартамент, стара кола, заплати по 800-1000 лв., но ако това е виждането им за бъдещето и са го приели за нормално, аз бих се притеснила сериозно, ако не виждах амбицията на мъжа ми да караме хубава кола, да си построим мечтаната къща (вече поне мястото имаме), да отидем на почивка на Бора Бора (например) и т.н. Още когато се запознахме видях в него адски амбициозен мъж, който е ужасно интелигентен (не го казвам защото ми е мъж

) и има всички качества да не си остане средностатистически, който има всички качества, за да може след време двамата да осъществим мечтите си, който е достатъчно смел, за да градим двамата с единствената цел да не сме зависими от някоя скапана работа зад бюро за по 800 лв., да живеем така, че да си платим сметките... Само ще кажа, че е на 27 години в момента завършва третото си висше (право, което е започнал отначало, защото няма магистратура само, остават му 2 курса), живеем в собствен нов апартамент, който е купил благодарение на това, че е работил по 20 часа на денонощие в продължение на 6 месеца, няколко годни подред, няколко работи в Америка, коя от коя по гадни. Сменил е няколко коли, вярно не най-модерните и нови, но все пак за млад човек, на които родителите не са му помогнали и т.н. Имаше смелостта, когато аз бях на ръба от нерви, заради гадната ми работа, просто да ми събере нещата, да ме накара да си почина малко вкъщи и след това да се захващам да направим общ семеен бизнес, като в момента аз само се уча и все още не изкарваме пари от моята работа, за да може скоро да изкарваме достатъчно пари, той да мине на свободна практика и натам вече да може спокойно да осъществим мечтите си (които не са невъзможни) и да живеем спокойно. Средностатистическите мъже ме плашат. Не казвам, че е лесно, че е възможно на 100%, но за мен е важно човек да се бори, за да го постигне, дори и да не стане както иска, пак ми е важно да не живеем с мисълта, че това ни е статуквото и точка.
пп - извинете за дългия пост, нещо ме е убила жегата
