Цитат на: bamce в 30.11.2012 08:57
Аз си залепих пауса за нашите покани с най-обикновенно сухо лепило,без проблем,още държи.Другия вариант е Ц200,не много рядко,за да не с е намокри картона и да се нагъне.Когато изсъхне става прозрачно.
Аз бих споделя моя опит от работа с хартии.
Хартията има свойство при навлажняване или мокрене да се разширява, а когато изсъхне се свива. Това е причина при работа със сухо лепило, C200 и подобни мокрещи лепила паусът и някои други по-тънки хартии да стават на вълнички и дори измятат карона, на който е залепен. Също така при лепене на паус със сухо лепило върху тъмен картон се вижда следата от лепилото.
Решения:
- продават се по-големи грамажи паус, но не може да се открие в обикновена книжарница. Избягва се набръчкването, но пък са по-остри или по-непрозрачни.
- използването на лепящи ленти от типа на двойно залепящите, но следите от лентите се виждат, така че е хубаво да се покрият с някаква панделка.
- ако не може паусът да бъде заменен с плътна хартия помислете за вариант без залепяне. Чета ви , че си купувате разни перфораторчета, можете да направите процепи с някакъв ъглов например перфоратор и само да подпъхнете листа в цепнатините. Без никакво лепене. Недостатък на перфораторите е, че не издържат дълго при по-дебелите картони, чупят се лесно по мои наблюдения.
Относно лепилата бих искала да поясня, че качественото лепило C200 не пожълтява, а става прозрачно. Но то е на водна основа, така че много е важно за каква повърхност ще го използвате. Също така недостатък му е, че съхне бавно. В училище си правехме разтвор от лепило на Оргахим (Русе) и вода и си пръскахме картините с темперни бои, лепилото даваше прозрачен гланциран филм отгоре.
За лепене на дантелата бих използвала този вариант. Но признавам, не съм опитвала.