На 20 Май тази година се навърши 1 година от нелепата смърт на моето момиченце.На тази дата през 2011 година,дъщеря ми ми се обажда в 18 часа вечерта,че е свършила училище,беше ученичка 11 клас и че отива с приятеля си на разходка,аз и казах да се прибере в 11 най-късно,не че исках да я лишавам от нещо,но все пак беше дете и отговарям за нея.Към 22 и 30 вечерта,телефонът ми звъни,една нейна приятелка беше,плачеше зверски-"Лельо идвай в болницата,Жаклин направиха тежка катастрофа,Георги почина,тя е с опасност за живота.."Изпуснах телефона,не знам как съм се оправила  и към 23 часа и нещо бях до интензивното отделение.Излезе 1 доктор,няма да казвам имена,и като ме видя в какво състояние съм ми каза да седна..Обясни ми че има ЧМТ,мозъчен кръвоизлив,че е на командно дишане и че са напривили всичко по силите си,оставло да чакаме.Към полунощ влязох при нея.Цялата беше на системи,бледа като мъртвец,с множество рани по телцето,имаше тръби в нослето и..очичките и бяха посинели..Не можах да си позная детето.Седнах до нея на 1 столче,хванах и ръчичката,която беше надупчетна от абокат и системи.Почнах да се моля на бог,да не ми я взима,плачех тихичко,и я молех да отвори очичките си..но уви..2 часа по късно почина в ръцете ми,не можех да и помогна,аз която съм и дала живот.На сутринта дойде съпругът ми,аз плачех нечовешки,държеше ме да не падна и тихомълком се прибрахме,той и кака организираха погребението,за мене беше най-големия кошмар.И ето 1 година по късно,всичко си е по старому,стаята и седи така както си бешеи тогава,не посмяхме да я барнем.Имам мъж,майка,баща,но вече си нямам детенце,толкова много боли.Болката ме изгаря всеки ден,душата ми стене и плаче за моята скъпа и единствена дъщеричка.Като чета по форумите как майките се радват на абитуриентките си,сълзите ми текат,нося най-тежкото бреме и наказание.Сънувах я 2 пъти,повече не дойде в съня ми,явно не иска даме натъжава.На 23 декември навърши 18 години принцеске,дано там си го отпразнувала добре.Моля се на Бог да ми я пази,защото ние не можахме.Тя беше прекалено добра,мила за този лош свят.Дано с Гого,сте на 1 по-добро място мила принцеске.Мама много те обича,ти си ми най-голямото съкровище.Почивай в мир мила,дано си добре там където си детето ми.      

Разплака ме твоята изповед, Майко. Надявам се да си успяла поне малко да излееш от мъката си с този пост, макар че се съмнявам и много съжалявам за което. Разбрала си по най-тежкия начин, че хората не се страхуват толкова от собствената си смърт, а от това да загубят човек, който обичат.
На 21 май тази година се навърши една година от смъртта на баща ми. Но не мога да повярвам, че е минало толкова време. Усещам го още до себе си и сякаш до вчера сме били заедно. Като виждам снимката му как се усмихва, още чувам смеха му. Всичко, което знам и съм в момента аз, се дължи на него и това не може да се опише с думи, то може само да се почувства. Но истината е, че нормално е нещата да се случват по този начин - дете да загуби родител. Баба ми и дядо ми са живи и здрави още, но никога повече няма да бъдат същите! Хора на по 84 години се чудят как е възможно малкото им синче да си отиде, а Бог да не иска още да вземе тях или защо не е взел тях, а него. Въпроси без отговор, носещи много болка.
Неговите шкафове и вещи си стоят също така, както ги е оставил. Нямаме сили сякаш още, за да признаем, че него го няма вече при нас. Но съм сигурна, че е на по-добро място!

Съжалявам за случилото се още веднъж с дъщеричката ти!