Да ти кажа, не каня колегите си от користнио цели а даже напротив - яд ме е че не мога да поканя всички, защото съм попаднала в страхотен колектив.

Даже вчера ходихме на басейн и картинг с милото, 4 колежки и двама колеги,  барбар с децата им, които си се познават вече и са си приятели

Поне при нас не е рядкост да излизаме извън работно време макар и да имаме разлика в годините около 10-15 години.

Вярно с шефката ми не съм толкова близка, но пък относно поканата и на сватбата - няма как, но не от корестни цели, а защото тя си е малко обидчива и ще го приеме лично ако тя не е поканена а другите са. Това е малък компромис от моя страна, тя е готина , просто не я бях предвидила.

Окончателно от 18 души офис ще поканя 10, като 8те непоканени са тези , които не работят постоянно в офиса и реално нямам толкова често контакт с тях, но пак са готини и ако имах финансовата възможност бих ги поканила с удоволствие. Всички много ми се радват, защото съм първата булка на фирмата (всички или са отдавна женени и ли си живеят на семейни начала). Така че мисля че откъм позитивни искрени пожелания ще се постараят

milenkata Ти явно си от последните за които писах, което е много хубаво.
Не е никак лошо човек да покани някой на сватбата си без да има конкретна причина. Тоест без да му е роднина, приятел и т.н. Има такива хора и за тях казват, че са "широко скроени", с големи сърца. За мен това са истински щастливи хора. Не забравяйте поговорката "Ръка, която дава - не обеднява" Смисъла на почерпката при сватба е както при рожден ден, "курбан" и др, където целта е да дадеш нещо материално, за да получиш нещо нематериално - здраве, щастие и т.н. Не случайно дните след сватбата са едни от най щастливите в живота. Ако продължите и за напред да сте все така, щедри и позитивно настроени щастието няма да избяга от вас.

Да, определено тук си прав.

Поне за мен , хората не се женят защото искат някой нещо да им дава, а защото (поне аз) искат да отпразнуват и свподелят със своите близки и познати един от най-хубавите си моменти.

Като и мислех кой да каня, си зададох простичкия въпрос "Кой искам да бъде до мен в този ден? Кой искам да ме види на върха на щастието в най-хубавата бяла рокля?"... след това списъкът не беше сложен

Здравейте! Не мислех, че ще пиша в темата, но какво да се прави и аз вече изпаднах в тотална дилема. Уж сватбата щеше да е малка, а ето 80-90 човека.
Понякога ми е странно как хората са толкова нахални. Аз поканих тези, които исках, но винаги се намира някой който да ти каже - аз до кога ще си чакам поканата?  ( е щом нямаш какво ти говори това) Или пък аз ще дойда задължително. 
Отгоре на всичко си сменям работата, но нямам да имам възможност да поканя от новата месторабота, че аз ще съм там от месец, защото не върви да поканиш само 1.
Вече почвам да се изнервям от всичко, а колко неща има още да се вършат 

the_light, и при мен простотиите със самопоканени или нахално поканени не свършват. Току-що ми съобщи и друга приятелка 'Аз ще си доведа и най-добрата приятелка' (която съм виждала или никога, или веднъж в живота си). Да не говорим пътуващите от чужбина, 'ама те не могат сами да пътуват'. Ми като не могат, да не идват!! Направо бях обезумяла. Излиза, че на най-специалния си ден ще съм заобиколена с тотални непознати! Че даже и с хора, които ги знам много добре и ги ненавиждам. Супер!! Не е ли си да наложиш на булката каквото и когото искаш....! иначе няма сватба да е. 
Безкрайно съжалих за цялата организация и за доста от поканените. Особено една лелка, стара близка на семейството ни, която ми заяви, че пръстена ми изглеждал като за '20 стотинки' и не можело ли семейството на годеника ми да ми купи нещо по-скъпо. 

ох,чета и не мога да повярвам какви нагли хора има?!?! Как така се самопоканват...никаква тактичност  Аз казам, че сватбата е само за близки приятели и семейството, с ограничен бюджет!
Не очаквах да пиша и аз тук,ама се оказа,че сватба без дилема няма
Та реално, не знам до колко е ОК да се канят шефовете....лично аз не се бях замисляла, но пък след като ще се канят хора от офиса (които са ми близки), може би е редно да им изпратя по една покана. Лошото е, че шефовете са 2-ма и аз изобщо не искам да каня единя, който е малко сноб (лично според мен). А да поканиш единя, а другия не-не е добре. 

Изобщо не ги кани, според мен. Не попадах в същия капан като мен. 'Ама единия не може без другия'. Настоявай и се заобиколи с най-любимите си хора, това е твоят ден. На мен току-що ми натресоха още една непозната, която не съм виждала НИКОГА през живота си. И то след като изрично бях пояснила, че сватбата е много скромна, едвам изобщо организираме нещо, и е за семейството и най-близките. И отначало ми отговориха 'разбира се, няма проблем'. А сега 'ние искаме еди кой си да дойде, ама ще платим куверта'. Кой си ти, за да искаш, бе??  Това твоята сватба ли е? На твойта си кани когото искаш!! Побеснях. И ме накараха да се почувствам още повече като просякиня, защото никога няма да им взема парите, разбира се!!

Цитат на: nansita в 29.07.2014 18:09

Аз казам, че сватбата е само за близки приятели и семейството, с ограничен бюджет!

И добре правиш! Ще почерпя пример.   
При нас драмата е, че се предвиждат бройки за непознати и за двама ни хора, евентуални приятелки на двамата братовчеди на половинката. ЕВЕНТУАЛНИ!
А изрично споменахме, че искаме задушевна сватба.

JustRain, от такива 'приятелки' аман вече. Ако знаех, нямаше да си каня изобщо братовчедите, НИКОЙ. Адски ме вбесява мисълта, че на най-специалния си ден ще съм заобиколена с непознати. Когато си исках само най-близките и любими хора. И за какво са тези непознати? Най-обикновени сеирджии. Нито те познават, нито ти мислят доброто, нито милеят за теб по какъвто и да е начин. Просто зяпачи, да те разнасят после по цяла София и да клюкарстват.

Нова драма: Хората, които не поканихме....ВКЪЩИ!!!! Нали най-близките били при взимането на булката, айде нова драма сега  Ама как така еди кои си ще са вкъщи, пък другите няма...

Е, точно за това у дома ще са всички почти от моите гости и аз вече съм изпаднала в ужас! Даже трябвало на сватовете една маса, та да седнат, а друга за тези, който са от по-рано при мен

Момичета, предлагам да сложим розовите очила! Давам си сметка, че покрай тая сватба само се ядосвам (като гледам и вие сте така), а цялата идея на празника е да сме щастливи. Нали е ПРАЗНИК! На любовта при това!
За вкъщи ми се струва редно да бъдат роднини от моя страна и близки приятели. Всички останали могат да чакат в ресторанта, където ще бъде изнесената церемония. При мен вероятно ще се получи плана, тъй като тържеството ще е в друг град и гостите от София могат направо да отидат там, да се настанят в хотела на комплекса и да си починат малко от пътя.
seems like a plan, huh?! 

nansita, много позитивно ми дойде твоето изказване. Май наистина всички имаме нужда. 

ivanjelina, точно! Нищо лично, просто не желаем непознати. 

blackisback, аз съм в другия край на ситуацията. Сигурно цялото взимане ще пропадне, защото родителите ми се разделят в момента и е неудобно за най-близките ми. Цялата ситуация силно отряза и броя на поканените от моя страна, та... 

Първи пост, ама тази тема ме провокира първо 

Мисля, че сте много мили и се натоварвате себе си с проблеми, които са излишни и ви тормозят.
Вместо да мълчите пред нахалниците - казвайте им в прав текст, че няма да са от гостите и продължавайте напред. Сватбата е за хората, които са ни близки и искаме да са до нас, не за всеки срещнат.

А относно половинките - мисля, че всеки си преценя. За колеги, ако не са близки поне аз не смятам, че е задължително да им се канят половинките, но аз имам колеги с които си се виждаме и по двойки и даже и бивши колеги, с които дори сме в различни градове вече, но не пропускаме празник да се чуем или да се видим, когато ние сме там или те тук - е те идват по двойки. За приятелите е друго - не говоря за приятели сменящи си половинките често, а за тези със сериозни половинки - те си идват заедно.

Моя мъж като ходи на сватби на колеги, дори да съм поканена пропускам, но ми стана много обидно миналата година, когато се жени мой приятел с който сме израстнали заедно, в училище, университета и т.н. заедно, накрая и той и жена му живяха при мен около година, ме поканиха без половинка. Вярно е, че последните 2 години се виждахме по рядко и така и не бяха се запознали с него, но ние живеехме вече заедно. Така и не отидох на сватбата, защото беше в един ден със сватбата на първа братовчедка на милото(която също не ме познаваше, но бяхме канени и двамата), но огорчението си ми остана
Това е моето виждане по въпроса 

Да, наистина се получават неловки ситуации с половинките на близки приятели. Аз,например, не познавам гаджето на близък мой приятел, с когото сме израснали и дивяли почти до 20г, но вече се виждаме само по празници. Също така, не познавам и мъжа на една от колежките, които съм решила да каня. Не познавам и мъжа на братовчедка ми, тъй като те също живеят в друг град и все се разминаваме. НО всички те са семейство (или бъдещо) и не ми се струва редно да не ги каня. Още повече, че съм била в ситуацията "непоканена, понеже е гадже на еди-кой-си" и чувството е ужасно (за справка, тогава с бившия ми приятел бяхме заедно от 3г и определено ме познаваха роднините му). Лично аз ще ги поканя всичките, а те спокойно могат да не дойдат. Все пак това е покана, а не призовка