Благодаря Ви много момичета, зарадвахте ме много. Нещо много ми беше умряло настроението покрай сватбата. Заради роднински номера, добре че са приятелите да ни спасяват. Гостите ме побъркват, моите специално. Имам едни 10 човека, които - ще дойда, нема да дойда. Това много ме изнервя. Роднините ме побъркват също - и моите, и на милото. Мине се не мине каприз, мине се не мине неприятна изненада. Изпитвам желание да им крещя от яд. Направо ми съсипват цялата радост от подготовката. Наревах се наволя по тази тема, сега хубавата част.
DJ, фото и оператор са ангажирани. Ресторанта също. Роклята е от ГиС - чакам за втора проба до празниците и да бъде напълно готова до края на месеца. Тортата е избрана като модел - от Чочко, пълнежът също - еклерова с малини. Ще мога да я капарирам чак на 01 Юни , това е последен срок, който съм дала на всички гости за потвърждение и след това КРАЙ! Кой потвърдил, потвърдил...
Подаръците също са избрани, чакам само пак гостите. Украсата е избрана, закупени са малките саксийки, визията на тейбълите е направена, също и на name card - с имената на гостите. Алкохола е поръчан, халките са готови, младоженецът е облечен, аз имам обувки и чанта, с ресторанта украсата е уточнена, тази събота уточнявам и менюто, то ми е последно с тях. С DJ и фотото е уточнена програмата за тържеството, уточнена е и къде ще е фотосесията. Пробен грим и прическа - направени и уточнени.
Практически сме готови със всичко - искаш да сме готови със всичко, за да може двете седмици преди сватбата само да си извадим медицинските и да си лежим...Но не би...След като се скапахме от търчане с милото, скъпите ни роднини решиха да ни правят мамби...
Миналата седмица ми сервираха, че няма да бъдем там, където се бяхме уточнили да ме взимат, въпреки че сме направили план график с фотограф, оператор, гримьор и фризьор - дай всичко отначало, добре, че милото има страхотни приятели та веднага ни се притекоха на помощ и уредихме всичко. Въпреки, това ми се ревеше от яд. Моята рода реши да не идва цялата в последният момент, даже майка ми ме пита - защо да идвам, нали ще си бъдете с ваши приятели, какво да правила тя на сватбата ???? - няма да ви казвам, как се ядосах. Айде наново прекроявай стаи в хотели, маси, торти, подаръци и т.н. Много се ядосах и още ме държи. От 100 човека, станахме 70.
Та така...Имам моменти, когато да ви кажа ме обхваща страх - какво ще излезе от тая сватба.

Имам чувството, че хората ( гостите) не разбират какви нерви и какво търчане е това за нас, това страшно ме ядосва - заслужават ли тия хора да ги каня въобще, да им слушам капризите и да ми късат нервите с непостоянството си?
