Да си кажа и аз... Според мен се канят всички. Ние поканихме всеки с половинката си, на мен също няма да ми е приятно да ме поканят без бъдещия ми съпруг, както и него без мен. Нашата сватба не е голяма, 90 човека. Ние нямаме и много такива случаи де, с повечето двойки сме си семейни приятели Неговите станаха мои и обратното
flutter погледни от др гледна точка... Ти ги виждаш 1 път годишно, може би искат да се видите и да се наприказвате без мъжете :Р Или пък са били заети...
Не знам, просто помисли, ти ако си, ще отидеш ли да се забавляваш на сватба на твоя позната, приятелка, без него? При положение, че няма да познаваш всички там, а да кажем 1-2 човека, от които единия се жени и няма да ти обърне много внимание?

Ние винаги сме ходили заедно на официални събития, не само сватби, но и балове и кръщенета. Според мен е редно да ги поканите по двойки, а твоите приятелки ще си преценят дали да си доведат мъжете или не.

От няколко дни ви чета, ама днес реших и аз да споделя мнение. Ако поканят мъжа ми на сватба на негов съученик/колега, който не познавам, дори и да съм поканена няма да отида, защото е ясно, че той е поканен като приятел на младоженеца, а не сме поканени като семейни приятели. Същото важи ако аз съм поканена на сватба на моя приятелка, която той не познава. Да го водя с мен, за да ми прави компания, ми е странно. Ние компания и в къщи можем да си правим, аз ще съм там заради булката. А и като знам какви са разходите за една сватба, за каква да товаря младоженците и с него.

Не знам доколко ясно успях да се изкажа, в главата ми май имаше повече смисъл. А и аз все пак нямам опит с гости - само 10 човека бяхме на моята.

Pandapanda, разбирам те, защото и аз бих постъпила така. И съм ходила на сватба сама по тази причина. В случая решихме да ги поканим с половинките, защото останалите от компанията ще са с половинки и не искам да се чувстват ощетени. Но все пак аз не смятам, че човек трябва да се засяга в такива ситуации. Аз не бих.

flutter, в крайна сметка и аз това се опитах да кажа, но ти си го казала много точно:

"Но все пак аз не смятам, че човек трябва да се засяга в такива ситуации. Аз не бих."

Да ви кажа и аз от опит. Бяха поканили мъжа ми на сватба на негов колега. Някои от колегите им заявили, че ще ходят с половинките си. С мъжа ми коментирахме, че аз работа там нямам. Хората не ги познавам дори по физиономия, не сме пили заедно по едно кафе, а камо ли да им отида на сватбата. Някак си не е уместно. Чух обаче и не малко коментари как така поканили само мъжа ми. Ами ей така - те са колектив и ако поканят и жените, и децата, и балдъзите на колегата...
Не сте прави, че само ако е сватба от 50 човека, е важно да не се раздува бройката. Ние бяхме поканили малко над 160 човека. Ако си мислите, че в този случай може да се раздуват бройките до безкрайност - грешите!

Панда, Али 
Ние си решихме проблема по следния  начин: поканихме приятелите си с половинките. С някои от тях не се познаваме добре, виждали сме се по 1-2 пъти, с други не сме се виждали изобщо. Никой от тези хора няма да си доведе половинката, тъй като самите те са отказали. Ще се чувстват неудобно, не познават никого. Има хора с останал малко разум в главата.
Аз също не бих отишла на сватба, кръщене, бал на някого, когото не познавам. Няма и да се засегна дълбоко, ако не ме поканят.

Най-после хора, които мислят като мен, вече си мислех, че аз нещо не съм в час.. Аз съм човек, който е супер комуникативен, забавлявам се и с непознати, ама някак на сватба, на която е поканен ММ, а аз не познавам никой или най-много 1-2.. Притурка на сватба не искам да бъда  И през цялото време ММ да се чувства длъжен да ме бави 

Аз мисля по друг начин. Щом са решили да поканят мъжът ти на един от най-важните празници в живота им, следователно им е близък. Ти си му половинка, значи си важна за него. Поне при мен, аз не харесвам мъжете на някои приятелки, но те ги правят щастливи. Щом те са щастливи, аз се радвам за тях и ще ги поканя с този човек. Ако те преценят да не дойдат, понеже не са близки с нас, добре. Ако решат да дойдат, няма да ми пречат Пък и, поне при нас е така, събираме се с моите и неговите приятели, за да са ни общи. В крайна сметка сме семейство, няма той да си излиза с неговите, аз с мойте (не, че няма да се случва и това от време на време). Така че дори да не са ви близки на самата сватба, може това да е повратната точка, за да станат :Р