Ето, аз съм от другата страна на бариерата

Аз не искам следсватбена фотосесия. Не ми пука от суеверия (да не си обличам роклята и тн). Обаче за мен е много важна емоцията от деня. Ще ви кажа защо.
Аз нямам 3, 4 или 5 рокли. Аз имам една, която да си я нарека МОЯТА булчинска рокля. При нас подписването ще е в деня на сватбата, аз не одобрявам друг вариант. Дано не обидя някого! За мен е важно да кажа "Да" пред най-близките ми. Да споделя с тях тази емоция, независимо дали ще се паникьосам леко в деня или не.
На бала ми леко позакъсняхме с графика - накрая много бързо ме облякоха. Когато се видях готова в огледалото се поотпуснах малко. В ресторанта чак си пипнах ушите и разбрах, че са успели да ми сложат обеците даже (4 броя общо)

Тогава вече ме владееше такава емоция, че не ми пукаше колко камери ще ми наврат в лицето е дали ще ме "хапят" фотоапаратите

Мъжът ми например също е по-емоционален. Когато стана дума за взимането ми, той каза пред всички "Нали няма да ми се подигравате, ако пусна някоя сълзичка? Аз съм си такъв, че като я видя облечена и сигурно ще се разчуствам"
В момента, в който ми предложи брак, от емоция и щастие сърцето му биеше силно, а сълзите му бяха на очите. Когато гледам записа от камерата (бил той и непрофесионален запис с домашна камера), винаги се разплаквам от радост и умиление. Този момент не може да се повтори в друг ден или час.
Затова снимките за мен са важни да са в деня. А за отпускането - в момента, в който съм облечена и готова, моите приятели са около мен и чуя клаксоните, вълнението ще ми е толкова голямо, че ще забравя кой ме снима и ще искам да грабя с пълни шепи от този ден.
Варианта за следсватбена фотосесия не го омаловажавам. Той е добър за тези, които са по-свити и притеснителни, които по-трудно се отпускат или не обичат да се снимат.
