Излизаме от ритуалната зала и там - цигански оркестър начело с един мазен манго с очила, който кръстихме Стиви Уондър

Баща ми им даде некви пари,но кума като каза: "дай, свири на ушенце на младоженеца" - ужас....с мъка ги разкарахме и се поснимахме малко...
Оставихме родителите да се опознаят - те се запознаха малко по-рано същия ден, а ние бегом да си правим снимки с фотографа и кумовете ....Е няма такава фотосесия.....заливахме се от смях от изцепките на кума...спираше разни възрастни хора да ги пита как било, те оттам се връщали...но върха беше как спря един трамвай с откъсната бележка: "давам квартири" от един стълб...
Пред Александър Невски - втори цигански оркестър -дай пак същите изпълнения...е, вярвате ли ми, че не бях виждала толкова циганета-музиканти в София

Разбира се, кума, като виден плейбой и сваляч, не пропусна да посваля кумата, която не познаваше, но нищо...
Приключихме фотосесията, забрахме родителското тяло и към ресторанта. Там ни чакаше прекрасна маса, както обикновено, но този път по-празнична с цветята които бяхме занесли (и които са на снимката в галерията). И като му седнахме - хапка, пийка, снимки и смешки от кума

В 11:30 изморени до смърт, но щастливи и доволни се прибрахме вкъщи

Това беше историята на нашия ден, който постави началото на нова страница от нашата приказка

За неомъжените, да знаете, че не боли и че нищо не се променя - само любовта става по-силна и остава спомена от една незабравима емоция

Два дни след 24-ти не исках да си прибирам роклята - толкова бързо мина всичко



Нямам търпение за професионалните снимки
