Честитооооо!Пожелавам ви много семейно щастие 

Честито семейство,  днес е най-хубавият ден в живота ви! Нека дните ви заедно от тук насетне да са също толкова щастливи и усмихнати, в хармония и любов! Нека всички ваши желания се превърнат в реалност!

Горчиво!
Бъдете много влюбени и щастливи!

Бъдете щастливи и все по-влюбени един в друг

Vivid, ЧЕСТИТО.

Очакваме с нетърпение  да споделиш с нас как мина "големият ден"

Здравейте от мен! Много благодаря за пожеланията, дори да се сбъдне само малка част от тях, пак ще съм безкрайно щастлива!
Вчерашният сватбен ден и днешната венчавка минаха...просто нямам думи, с които да опиша това чувство, то бе неповторимо. Както каза жената, която водеше ритуала - "човек се жени истински само веднъж". И аз вярвам, че е така - можеш да се ожениш и 3,4,5 пъти, но трепета, вълнението, отдаването, емоциите са само веднъж.
Моят ден започна около 9 сутринта, когато се събудих. Бях сама, довърших картичките, с номерата на гостите (всичко правя в посления момент  ) Предната вечер бях с приятелки и си прекарахме много хубаво, та настроението ми беше добро. Бях сама вкъщи, не се притеснявах, май още не осъзнавах какво се случва. До 13:00 бях готова с картичките, багажа си, къпането, закуската и кафето. Тогава едновременно дойдоха фризьорката, която ме и гримира и доставиха питите. Бях готова с разкрасяването по-бързо от предвиденото и имах време, в което буквално се лутах и не знаех с какво да се заема. Още настроението ми не  беше сватбено и се притеснявах заради това...Изкарах така до към 16:00 часа, а после....

Следва продължение...

Вивид, честито и от мен!
Пожелавам ви да бъдете все така вклюбени, да се разбирате, обичате, подкрепяте и уважавате, да преодолявате трудностите с лекота и да създадете прекрасно семейство!
Чакам с нетърпение разказа ти и снимки

Вивид, честито и от мен!!! Желая Ви дълъг и щастлив семеен живот. Нека пътя Ви бъде усеян с много красиви моменти. И времето не беше с нас, но съм убедена, че това не те е претенснило по никакъв начин. 

Нееее, времето не попречи на настроението. Наложи се да преместим изнесения ритуал вътре в заведението, но само толкова.
ylith - каква е тази приятелка?

Ще продължа с това, че стана 16:00, а колата трябваше да вземе нашите в 15:30 и да ги докара да вземат мен, след което заедно да тръгнем към Бояна. Аз се притесних малко, че ги няма още, но се заех да облека роклята. И тогава...когато се видях с роклята и прическата и грима ми идеше да заплача...най-сетне се видях като булка и се почувствах като такава, дойде ми и сватбеното настроение и притеснението и всичко останало. Сложих роклята, разхождх се, оправях си червилото, но никой не идваше. Звъннах - казаха, че до 5 минути тръгват. Упражнявах се да пишкам с роклята, хапнах, слушах музика, за 123-ти път се огледах в огледалото...Пак нищо. Накрая към 17:10 дойдоха (а ритуала започваше в 18:00)...

Честито! Желая ви много радости и попътен вятър в семейния живот!

Снимкииии и горчивоооо....

Честито! Много щастие ти желая и да преживееш толкова прекрасни мигове, за които дори не си мечтала Очаквам с нетърпение продължението...

Оказа се, че съм се объркала - тя е била на сватба там на 25, а не на 26.05 

Очаквам продължението на разказа ти и снимки 

И аз чакам за снимки, но в петък заминаваме, а едва ли ще има готови преди това, та ще си почакам, а значи и вие
Все не мога да си довърша разказа...Стигнах до там, че нашите дойдоха твърде късно според мен, аз имах идеята да поседим вкъщи, да поговорим на спокойствие преди цялата лудница. Както и да е не остана време за това, те дойдоха, очите им естествено се насълзиха, като ме видяха, моите също-толкова бяха хубави! Мислено си благодарих хиляди пъти, че отказах всякакви гайди, хора, тропане по врати и откупуване на булката...Само това ми липсваше! Наложи се да вървя 5 етажа по стълбите - асансьора не работеше!   Аз бързах и не ми пукаше, но майка ми 5 етажа само повтаряше-"паиз роклята, да не я изцапаш". Май я опазих. Най-сетне се набутах в колата и тръгнахме! Пътуването беше хубаво и спокойно. Но когато влязохме в паркинга на хотела, и видяхме всички гости отвън, строени да ме чакат, на мен ми се подкосиха краката буквално. Исках да се поговоря с всички, но знаех, че нямаме много време, жената от ритуалната зала беше дошла вече. Поседяхме малко във фоаето на хотела, гостите се запознаваха, пийваха шампанско, аз закичвахбутониери и гривнички, раздавахме им каритчки с местата...
После всички без нас и кумовете влязоха в ресторанта, а ние останахме да чакаме да ни извикат, докато жената си казваше встъпителното слово. Тогава видяхме неизпитите чаши с шампанско и решихме да разпуснем малко напрежението. Беше много смешно как си стояхме в преддверието на ресторанта и пийвахме...

Извинявайте, че малко накъсано го разказвам, и може би съм твърде подробна, но докато спомените са пресни и емоцията още ме държи е така...

Извикаха ни, всички гости станаха, а аз бях като отнесена (може би от шампанското на гладно, или от това колко бе красиво всичко-украсата, гостите, масите). Ритуалът беше хубав, чухме красиви стихове, а майка ми хлипаше през цялото време. Дори баша ми май по едно време се насълзи. Захраниха ни, а после и ние откъснахме по едно голямо парче пита и "зашушихме" устите на свекървата и тъщата. Беше голям смях, зашото ги окапахме с мед, а и те изглежда съвсем не очакваха такъв обрат на събитията. Всички минаха да ни поздравят и това бепе прекрасен момент от сватбата, защото разменихме дума с всички и бепе много мило и емоционално.
После излязохме пак, защото DJ-ят започна своята встъпителна реч и ни извика за неговите ритуали (ритането на менчето). Имахме бяло и розово цвете (решихме, да е розово, за да се вписва с украсата)- първо се показа розовото, значи момиченце! Младоженецът особено се зарадва, защото и той иска момиченце.
Речта на кума беше много хубава - изпълнена с чувство за хумор, но и със сериозни обещания да ни помага винаги, както е правил до сега и да е до нас във всички трудности и хубави моменти от живота ни! Започна и кумското хоро, по средата на което ние се чупихме - трябваше да се преоблека за първият танц в нещо по-удобно и късичко. Той беше изненада за всички и те наистина много го харесаха, въпреки че аз в един момент за малко да падна, а и като цяло още ми беше замаяно. Въпреки неточностите - всички наистина бяха поразени, защото знаят, че младоженецът е на светлинни години от изкуството на танца и никой не предполагаше и не очакваше това от него.
След първия танц всичкото притеснение и напрежение отмиаха - сега оставаше само забавлението!

Отново сложих голямата булчинска рокля и оттам нататък започна един невероятен купон - сигурно за цялата сватба не се събира и половин час в който да сме седяли. Имахме песни- поздрави за родителите, те също ни поздравяваха: майка ми прочете своето стихотвеорение, написано специално за повода, един приятел свири свои произведения на синтезатор за нас (той е музикант и композитор). Общо взето беше една неповторима атмосфера, напълно наша си - с нашите шеги, напшата музика, нашите близки - нямаше нищо общо с останалите сватби, на които съм била - нямаше нищо скучно, нищо заучено! Само 100% искрени и радостни емоции.
Хвърлих нукета, но той се удари в тавана и падна пред едно момиче. Тя го вдигна и провъзгласиха нея за следващата булка, за което аз много се радвам, защото исках точно на нея да се падне честта. При жартиера не беше така лесно - младоженеца не го сваляше, а го извади от джоба си. DJ-я каза, че явно е бил нетърпелив и не е дочакал първата брачна нощ и го е свалил предварително. Първо трябваше да се провери дали младежите са готови за това предизвикателство. Наредиха се в кръгче около младоженеца, него го накараха да потанцува на Joe Cocker, при което той със отмерени стрийптиз движения си свали вратовръзката и я хвърли, а аз я хванах и демонстративно се закичих с нея. Младежите от кръгчето бяха накарани да танцуват кан-кан и още нещо, но го забравих сега. Както и да е-жартиерът попадна в приятеля на кумата и всички много се смяха, защото те са отскоро заедно, а тя никак не иска да се жени!
При надпреварата за по-голямото парче пита, спечелих аз!
Разрязахохме и тортата, културничко, без да се мацаме - така се бяхме разбрали предварително. Подадохме по едно парче и на двойките, които хванаха букета и жартиера и на кума и годеницата му.
Последваха танци, танци, танци и още танци!
Приключихме около 2:00 - вече изтощени, но по хубавия начин! Още не мога да повярвам, че тази приказка беше за нас, че ние бяхме главните герои в нея и че всички бе тъй красиво и празнично!