Честито! Обичайте се завинаги!

Ето ме набързо и мен

Искам да разкажа накратко и дам малко съвети на бъдещите булки  
Първо- предвидете повече време за всичко. Много е нервно като не стига времето. На нас кумът ни закъсня точно пред обредното
второ- да имате доверен човек, който да помага. При нас това бяха сестра ми и мъжа й- мислеха за всичко и без тяхн е знам как щеше да е- взимаха ни подаръците, отделяха парите, носеха ги до колата, а после ги закараха у нас и какво ли не още...
Трето- упражнявайте се да закачате бутониери ) Аз се представих много зле, изобщо не умеех да ги закачам...
Четвърто- предвидете пари за повече часове в р=та- ние изкарахме 9 часа  и още имаше хора по дансинга  

Значи в деня на сватбата и предишната вечер бях учудващо спокойна- спах си до 8 сутринта (младоженецът вече разхождаше кучетата и нетърпеливо ме събуди по телефона), не ме тресяха излишни нерви, даже хапвах, че знаех, че после няма кога. Отидох на фризьор към 9.30, след 2 часа се прибрах и започнахме да обличаме роклята. Дойде мъжът на сестра ми, снимахме се, вече започна да настава леека паника (особено като ми звъннаха от р=та, че украсата още не е дошла и трябваше да ги координирам). Към 1 дойде гримьорката и вече ми стана много нервно- ама как не, като ми изчезна телефонът- чувам го как вибрира, знам, че някой ме търси и съм свързващо звено за 100 човека, а не мога да вдигна!  В крайна сметка телефона го намерихме...в чантата на гримьорката! Имала същия и по погрешка го пъхнала, а ние цялата фамилия в паника търсихме навсякъде, освен там...
Към 1.30 се чуха клаксони оттдолу и аз едвам издържах на едно място- исках да скоча и да гледам, а още ме гримираха Много досадно. У нас вече имаше гости и чувах врявата около входната врата...Мои приятели пазеха асансьора и никой не можа да слезе  В това време чух баща ми да крещо "това е Данчо, качил се е по стълбите, бързо". Викането и врявата станаха много силни, мен вече не ме гримирагха и само бягах да подслушвам и ми се караха, че трябва да се крия...Накрая влязоха, видях си младоженеца- много беше хубав  У  нас обаче имаше към 40 души в хола и ми се зави свят, стана ми притеснено, трябваше да закичвам близките, а пръстите не ме слушаха...Накрая тръгнахме към гражданското, там по пътя бе много спокойно. Пред гражданското пак малко нервички- 3 без 5, а кумът го няма,хората ме преследват да ме снимат... Кумът се появи накрая, гостите влязоха, а после бавно и ние посред всички- точно като по филмите. Започна ритуалът- тази жена много бързо каза уводните думи и стигна до "да"-то. Моето бе много звучно и силно, на мъжа ми по-сериозно и нормално После ни обяви за съпруг и съпруга и преди да е казала нещо за целуване, ние се награбихме- мислех, че тогава се прави, ама май не, че после ни каза пак  Гостите започнаха да се радват и пляскат, а на мен ми беше много хубаво и лигаво и се обърнах да се поклпня  Чувствах се страхотно...Мъжът ми по време на речта (там за родителите) се просълзи малко, но само на мен призна, иначе отрича  След това снимки, късметите ги бяхме забравили- майка ми се втурна към нас. В р-та пък открихме, че я няма питката- останало в колата на един приятел, на който му прилошало...Пак беше нервничко с такива непредвидени ситуации, но вече оттук нататък се поуспокоих (то като цяло само на моменти се притеснявах, иначе ми беше супер хубаво и се чувствах като звезда). Взехме си подаръците и ни поздравиха, после фотосесия в тревата- с голям кеф легнахме да починем там  Аз изобщо не пазих роклята, а прическата да не говорим- още в началото се разкуфях на едни метълски песни

После посрещане (весело), първи танц (ужасно, бяхме притеснени и хич не му се насладихме). От тук насетне стана разкошно- отпуснахме се напълно и цяла вечер танци и целувки, изобщо не мислех кой ни гледа или как изглеждаме- държахме се като на всеки друг весел купон. Дансингът беше пълен нон стоп, аз бях ухилена до уши и танцувах с почти всички гости,  въртях си роклята и изобщо се наслаждавах напълно...Вместо 5 часа, изкарахме близо 9, като и двамата не спряхме да танцуваме- аз до края изгелждах свежа и всички ме питаха каква дрога взимам  А аз цяла вечер на минерална вода и 2-3 чаши вино. Всички гости бяха в настроение и наистина танците бяха най-хубавата част. Кумата ми бе невероятна, много помага, както и сестра ми, без тях не знам как щеше да бъде...
Чувахме после всякакви суперлативи как била най-веселата, най-непринудената, най-влюбената сватба, какво щастие сме излъчвали и т.н., знам, е сигурно винаги се казват тези неща, но ние си им вярваме А и наистина някои гости бяха много във възторг. Не бяха забелязали малките ситуации, всички ме хвалиха за организацията...Ох много още мога да разказвам, но сигурно няма как да предам настроението и емоциите и събитията истински...

Колкото и да клиширано да звучи- наистина е най-хубавият ден в живота и наистина минава каот миг Сега ми е така тъжно, че няма да има вече подготовка, сватба...Гледам жадно снимките и си говорим само за това с всички Нищо де, остават спомените и чакам следващи сватби

Стискам палци на всички други момичета! Дано сте спокойни и щастливи целия ден, а и след това !

Ехааа,страхотен разказ  ......Честито,госпожооо!Пожелавам ви дълъг и щастлив семеен живот  ,много да се обичате и уважавате!Благодаря ти,че сподели с нас Твоя ДЕН!Ще чакаме и снимчици...Още веднъж - ЧЕСТИТО!

Страхотен разказ наистина! Много емоционален!
Пожелавам ви все така да се обичате и да имате прекрасен семеен живот!

Прочетох разказчето ти на един дъх и на момента, в който "Данчо се е качил по стълбите" ми стана леко весело, защото си го представих как търчи да стигне първи  Случката с телефона е била супер забавна от моята гледна точка, ама представям си на теб колко ти е било притеснено като не можеш да вдигнеш като ти звънят от 100 места и те разпъват буквално на кръст. Нищо де - оправили сте се после. Накрая леко дори ме просълзи, така искрено си описала емоцията и как ще ти липсват подготовката и самата сватба, самото чакане на този ден, че се замислих и аз... наистина - накара ме да се замисля. Но сега пък ти остава един спомен, който ще подкрепяш всеки път, когато пожелаеш със снимки. Прекарали сте чудесно, пожелавам щастлив семеен живот! 
И още нещоооо - чакам снимкииии.... да видя хубавата засмяна булка! 

Чудесен разказ, направо ни пренесе там 
Било е чудесно!!! Вашата сватба беше в Пловдив,нали? Кой ви беше ди джея?
А по-късно да споделиш и мнение за фотото и видеото 

Чудесен разказ, чудесна сватба ... а нещата, които са ви притеснявали в самия ден, след това ще  създават повече емоция и смях в годините и спомените ви  

Супер разказ, аз лично изпитах емоцията мн яко...с всяка следваща букла все повече и повече искам да дойде и моя ден. Пожелавам Ви винаги да се обичате, уважавате и бъдете много щастливи

Иииии браво, супер сватба се е получило явно - личи си по разказа ти Сега сме в трескаво очакване на снимките

Мила Ана весел и радостен семеен живот. Аз като чета вашите разкази започва да ме избива на рев от умиление 
Очакваме снимки 

Мила,чудесен разказ!И много ценни съвети си дала на бъдещите булки!Насълзиха ми се очетата,като прочетох ,че и на теб ти е тъжно ,че подготовката е свършила и сватбата е минала,аз цяла седмица чувствах празнота.Ама сега само като си помисля,че сме мъж и жена и ми е толкова хубаво и щастливо на душата,наистина спомените остават,и снимките най-вече
Още веднъж ти пожелавам много да се обичате с половинката и да имате още много поводи за радостни трепети и много други специални и незабравими моменти заедно
И аз да се наредя на опашката за снимки

И аз да се наредя до момичетата . . . Искам снимкиии! 
Разказчето ти е като сватбата -  весело, позитивно, въодушевено ! Останете си и така в съвместния живот! 

Много хубав разказ изпълнен с много емоции, които се прехвърлят и в/у нас било е много хубаво и забавно и прекрасно и изобщо всичко Чакаме снимки да се насладим на хубава булка

Страхотен разказ! 
Сега чакаме снимки