Сега имам малко време и ще се възползвам да разкажа....
Деня преди сватбата беше много забавен и малкоооо напрегнат.Родителите ми още не бяха свършили с ремонта...Всяка от шаферките с нейните си проблеми(както бях писала по-назад).Едната роклята и в 22:00ч. още не беше започната,другата изкуствената и коса останала върху пресата,третата не си харесвала прическата...(приличала на Елвис

),четвъртата-незнайно как,обувките и били станали малки
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
...Пълна лудница!

Събрахме се в 22:00 часа да украсяваме колата......стана вече 01:00ч.,не ни се прибира...не можем да се наговорим....а мен ми се спи...очите ми парят...от три дни не бях спала като хората...и колкото и да не ми се искаше трябваше да тръгвам...Прибрах се,легнах при сестра ми и само като ми каза: "Злат за последен път спим заедно в една стая..."...

стана ми толкова мило и мъчнооо...
Станах сутринта,напълно спокойна...насила изядох половин милинка,защото бях сигурна че през целия ден няма да сложа залък в устата си...В 7:00 дойде фризьорката,започна ме....горката толкова беше бавнаааа,но много се стараеше ,в 11 часа успешно привърши(искаше да ме започва в 6:00 макар че екстеншъна ми беше готов 2 дни преди сватбата,а моята коса е късичка)...харесах се..През това време дойде фотографа,снимаше страшно много...В 11;00 дойде и гримьорката...грима стана прекрасен(аз по принцип не слагам сенки и много се притеснявах дали ще се възприема,затова направих и пробен предния ден).
Дойдоха и гостите...направихме няколко снимки...
И изведнъж чух музиката...сърцето ми спря,вцепених се,всички започнаха да викат "Идваттт,идватттт Златтт бързо скрий се !" ,а аз не можех да помръдна исках само да видя милото,само да надникна през терасата...не ме пуснаха
Скрих се в стаята, но всички тръгнаха надолу да посрещат младоженеца,шаферките хукнаха да му правят номерата с лимоните и бебето,мама и тати да черпят...Останах сама затворена в моята стая,не знам какво се случва....искам да изляза,но ме е страх да не ме види....адреналина ми се вдигна до краен предел

Изпратих малката шаферка да гледа какво става и да докладва,но и тя не се върна!Тъкмо започнах да викам и едната шаферка,която направи първото препятствие за младоженеца,пристигна толкова развълнувана че не можеше да ми кажеее нищооо,още повече се притесних,защото знаех че наближават,чувах виковете все по-близо...Шаферката се успокой и ми каза че милото изял всички лимони на веднъж,защото нямал търпение да ме вземе....дойдоха и останалите шаферки и кумата скрих се зад тях...Само чувах "по-силнооо,по-силноооо!Ритайте!!!И влязоха...Той беше толкова красив,толкова спокоен,толкова усмихнат...прошепна ми "Прекрасна си!" и от там нататък нищо не си спомням...имаше страшно много хора в къщи,които толкова мило ми се усмихваха...аз вървях,вървях и сякаш бях в облаците...няма такова чувство...Осъзнах се вече на хорото....
Отидохме да направим едната фото сесия....Фотографа толкова се надъха,снимаше с такъв хъс и възхищение....Та и ние се поотпуснахме...

П.П. Разказът продължава на другата страница..
