Честито мила! Пожелавам и на теб един прекрасен и незабравим ден! Всичко най хубаво желая!

Тони, честито и от мен. Пожелавам и на двамата много да се забавлявате днес, всичко да мине така, както сте го искали и да сте безкрайно щастливи занапред.

Честито, бъдете здрави, обичайте се и споделяйте много щастливи мигове  

Честито! Пожелава ви прекрасен ден изпълнен с незабравими емоции! 

Честита Ви 
С интерес прочетох за всеки миг от вашата подготовка.. До сега бях само читател, но след всички емоции на всяка една от Вас и ми се прииска и на мен по - скоро да ми 'дойде до главата'   

В младостта щастието има дъх на напъпили рози,
в зрелостта - аромата на опияняващото червено вино,
в старостта - тъгата и очарованието на кървавия залез на слънцето!
Пожелаваме Ви  да помните тази сватба!
Заедно да усетите аромата на розите,
да отпиете от виното и да изживеете залеза.
Пожелаваме Ви любов, за да е пълноценен животът Ви!
Достатъчно изпитания, за да Ви поддържат силни!
Много приятни изненади, за да се запази тръпката!
Достатъчно добри приятели, за да Ви дават спокойствие и подкрепа!
Ако има нещо по-ценно от любовта, по-скъпо от щастието и по-важно от здравето,
то нека бъде ваше!
Сътворете вашата приказка !!!
        Г О Р Ч И В О !

ЧЕСТИТО , Тони!!!
Пожелавам изпълнени с любов и разбирателство дни като семейство. Радвайте се един на друг и бъдете много щастливи!
Ще чакам с нетърпение снимки и разказче!!!

Тони, честито! Пожелавам ви да се обичате винаги, да се подкрепяте и да отпразнувате диамантена сватба!

Честито, Тони, пожелавам ви много любов и разбирателство...........

Ето ме и мен ... започвам с разказчето за един невероятно емоционален ден!
Всичко вървеше по план, така както го искахме ... времето беше повече от страхотно, а гостите ни бяха невероятно организирани, весели, забавни ...
Нощта срещу сватбата ме обзе притеснението и безсънието. Бяха ме хванали и нервите,защото целия ми ден беше наопаки ... за капак на всичко кумовете ни закъсаха сериозно по пътя, дойдоха в града, чак ок 21:00. Кумата изпусна и маникюра си, изпусна и срещата с фризьора за другия ден. до 01:00 с моята майка правихме украсата ... подготвяхме приборите, и последни приказки преди утрото да настъпи. Беше ми се приспало, да, ама не ... до 02:30, не мигнах, ставах, за да пия успокоително, заспала съм, но в 04:20 пак отворих очи и вече се принудих и станах. Направих си обилна закуска, изпих един чай и докато забележа, то стана 08:30 и всички в къщата бяха на крак. Майка ми като ме видя се изплаши ... от недоспиването и притеснението на предния ден имах невероятни торбички и кръгове под очите. За миг си помислих, че на този ден снимките ще са провал и силно се надявах грима да оправи нещата, както и се случи ... В 10:30 очаквах едната си шаферка, за да отидем заедно на прическа - да мина и оставя нея, и да закарам себе си .. а в 11:00 фотографа трябваше да е при мен в салона, за да ми направи снимки и видеозаснемане, а в 12:00, трябваше да тръгне към милото. Да, но той се позабави, дойде към 11:30, разбрахме се в милото да е 12:30, започнаха стойките и чупките, а аз отначало бях като вцепенена, а много обичам да се снимам по принцип ... Минаваше 12:00,а аз не бях готова и исках след това да отидем в къщи, хайде обадих се на милото, че ще закъснее фотото, той се поядоса малко, но бързо му мина .. Макар, че закъсняхме, всичко беше по план. До нас трябваше да дойдат 14:00, разбрахме се с милото да забавят до 14:20 - нямаше да съм готова, защото забавихме със снимките ... Беше към 14:10, когато чух тъпаните и колите, някои извика "ИДВАТ!!!", а мен сърцето ми се сви. Добре, че сръчните ми шаферки бяха до мен и ми помогнаха да се оправя ... всичко започна. Разпределих позициите на всички близки, младоженеца трябваше да мине през 3врати. На 1та трябваше да го пуснат с леки напъни, на 2та и 3та трябваше да го поизпотят. Сестра ми, беше готова да не ме даде лесно, като беше склонна и 2те обувки да пълни Аз бях вътре, а вълнението ... не мога да опиша какво се случваше в мен - напираше смях, емоция и по някоя сълза. Когато видиш всички близки как се радват за теб, когато чуваш отвсякъде колко красива булка си ... Не усетих как вече всички бяха при мен след всички изпълнения, имаше и честа с яденето на лимоните ДО ТУК СПИРАМ ... НО ПО-КЪСНО ЩЕ ПРОДЪЛЖА СЛАГАМ И МАЛКО СНИМКИ

Тони,честито ,миличка Пожелавам ти винаги да сте така влюбени и щастливи заедно,и да се радвате на много сладки и здрави дечица
Невероятно емоционално разказче,нямам търпение за втората част!От това ,което видях на снимките мога само да кажа ,че си била прекрасна булка,грееш от щастие!

Честито!
Много хубаво разказче - чакаме продължение и още снимкиииии

Тони сигурна съм, че си била най-красивата булка на този ден  очакваме с нетърпение разкара нататък 

.. и така! Милото доста се поизмъчи,  докато стигне до мен ... На вратата го чакаше сестра ми, която го изнудваше доста ... На втората врата го чакаше другата ми шаферка, която му понесе лимоните, а той нямаше късмет ... след 2 имена, попадна на моето, като шаферката го закани "Само посмей да объркаш пътя, аз лично ще ти разкиселя животеца " ... след тази заплаха, той стигна до 3та врата, там обаче го очакваше майка ми, която не устоя и го пусна. А той милия като ме видя и не знаеше да ме целува ли ... да говори ли какво да прави ... когато тръгна да ми слага обувката, аз го разочаровах с думите "Другата я няма, а сега я търси" и той, заедно с кумата, започна лудото търсене, и след ок 2мин обувките вече бяха 2. Пребулването мина, закичването също и установихме, че имаме още време, направихме малко снимки вкъщи и дойде време тати да ме изведе навън, с бялата лента. Тук беше много емоционален момент, особено когато засвириха "Ела се вие превива .. мома се с рода прощава ... " Баща ми се насълзи и аз след него, но бързо сълзите ни бяха спрени след като излязохме навън и видяхме как имаше много хора, които ръкопляскаха и ми се радваха. Тропнахме хорце и тръгнахме към Сливен. Бяхме точни - в 15:50, бяхме пред ритуалната зала, там имаше друга сватба, но моите шаферки направиха така, че да не успея да видя булката. Последва отново емоционален момент, когато баща ми трябваше да ме съпроводи до олтара, а там ме очакваха - кумовете с моето мъжле, всички гости и шаферките (също като по филмите). От там в 16:30, бяхме в църквата, там ритуала не беше от най-дългите, щом го изтърпяхме, а след това, имахме достатъчно време да се снимаме... снимки с гостите, а след това те тръгнаха към ресторанта, а ние с кумовете и шаферките отидохме в една градска градина, където пощуряхме и позирахме на воля. Около 19:00, бяхме на път за ресторанта. Там ни посрещнаха Дж-я, които поясни влизането ни и родителите ... Когато влязохме под звуците на Менделсон и когато всички бяха на крака и гледаха нас ... нямаше по-емоционален момент - първи брачен танц и всичко започна. Ние се отпуснахме и цяла вечер ни се поднасяха изненади след изненади. Разплаках моето мило след като всичко приключи ... бяха дала на сестра ми плик, които да сложи измежду другите. В този плик бях му написала нещо от сърце, което го трогна до сълзи ... Той в самия ресторант беше подготвил мили думи за кумовете, родителите и мен (успя да ме изненада) ... и така ... може би много неща изпускам, но емоцията е повече от вълнуваща ИСКАМММ ПАК

Тонии, страхотен разказ. Това с ...искам пак винаги го има. Всичко минава страшно бързо, но ще изживеете отново част от вълненията, когато си получите снимките и видеото. Важното е, че всичко е минало повече от добре и ще ви остане хубав спомен. После ви чакат още по- вълнуващи моменти.