29 април се оказа един прекрасен слънчев ден от 25-26 градуса, без грам облаче и съвсем лек полъх.
И в мечтите си не съм се надявала на такова прекрасно време.
Легнах в 23.30ч и се събудих 5.38ч свежа, леко притеснена и с тайната надежда в сърцето, че като отида пред огледалото синината под окото ще е изчезнала. За мое щастие, положението беше много по-добре от предните два дни. Отново мазане, хапчета и молби гримьорката да сътвори чудеса

Пих кафе, опитах се да хапна нещо малко и след това започнах с преглеждането на предварително приготвените неща за ритуалите през деня.
За мое учудване бях леко развълнувана, но нито синината под окото ми, нито леката паника в родителите ми имаше значение. Бях щастлива, защото това бе моя ден и бях сигурна, че след проблемите и тревогите последните месеци, всичко в крайна сметка ще е чудесно.
В 9.30ч отидох да си взема орхидеите за косата, в 10ч на прическа. За нея бях отделила час и половина, но макар, че леко я попроменихме от пробната, в 11ч вече бях готова.
Към 11.10 вече на грим, за мое голямо облекчение, Кристина ми казва - "това ли? ама то е почти нищо, ти както ми го обясни аз си помислих, че е наистина синьо

"
Изчаках да гримират сестра ми и към 12.20 бях готова и аз.
Съвсем по план към 12.45 бях пред хотела, защото мен ме взеха от апартамента на родителите ми.
Всичко точно, малкия кетъринг от Тримата мускетари беше прекрасно аранжиран, чашите с шампанско вече наредени и в очакване на младоженеца.
За 5 минути точно бях облечена и готова... да ама младоженец няма.... Звъня аз към 13.30 да видя на къде са, а той още 10-15 минути. Как 15 минути, като те най-късно в и половина трябваше да са вече тук, за да имаме време за малка почерпка и спокойно към 2-2.05 да тръгнем.
Лека паника и им казват да карат бързо, че няма време.....