Продължавам...
Таа... стигнахме в църквата и се наложи да почакаме, защото преди нас имаше друга венчавка в Семинарията, ако някоя от другите булки на 28 април се познае, да свирка
Дойде попът и ни обясни кое как ще се случи, след което влязоха гостите и ние след тях. Самата церемония беше много емоционална и тържествена, целият смисъл на денят беше тя всъщност, за нас беше много важно да се венчаем. Беше просто магично, след като свършихме свещеникът ни каза разни мили неща, а накрая навън ни изведе наш приятел, който също е свещеник. Абе, много тържествено беше, много ни хареса.
След това се поснимахме в парка и запрашихме да се снимаме на Народната библиотека. Беше страшна жега, аз бях умряла от глад и жажда и по едно време гледам кумата нагъва пица

Нейният приятел беше с нея и ходил да вземе пица и вода

И беше много смешно - тя ме захранва с пица

Поне си пийнах и водичка.
След снимките отидохме в хотела и чакахме в стаята да настанят всички гости и да ни се обадят. Когато най-накрая влезнахме, ни посрещнаха 2те майки с погача.
Речите на кумувете бяха много хубави, но кумата направо разрева целия ресторант - такива неща каза, че накрая всички подмърчаха, включително и аз.
От останалите ритуали имахме чупенето на погача - аз счупих по-малкото парче, ама се разбрахме, че ще харча аз парите

На кумувете им танцуваха с пиле и торта и беше сууупер забавно.
Букетът го хвана шаферката, а жартиерът - едно момченце на 12 години

За моя голяма гордост освен правото хоро, успях да изиграя и дунавско, а и тази така трудна за мен бяла роза.... Иначе останалото - танци и веселба....
Не знам дали съм била достатъчно подробна, но като цяло имахме една красива, романтична и лежерна сватба. Всичко мина по план, по вода, по мед и масло благодарение на невероятната ни агентка, която се погрижи за всичко, ние не сме мислили за нищо. Бяхме с най-близките си, имаше хора, прелетяли хиляди километри заради нас, всички бяха толкова усмихнати и щастливи. Уверих се, че решението да поканим по-малко хора е било правилно за нас -успяхме да видим и поговорим с всички. УсУспяхме да се чуем и видим с доста хора след това и всички бяха много доволни от вечерта.
За подаръците -получихме доста пликчета, но и някои наистина уникални и страхотни подаръци, а в книгата всички бяха написали много мили думи.
Каквото и повече да кажа, надали ще обхвана невероятното усещане за обич и радост, които цариха цяла вечер... много беше хубаво и наистина си струваше цялото тичане
