Продължавамвечее чакам в хола със малките шаферки,докато на двора се раздават чалъми със пускането на младоженеца през 3 врати.В суматохата милото го дърпат напред да влиза че няма време и той тръгва сам без подкрепа,На вратата брат ми братовчедите(пазят) ,а младоженеца със фотото сами(другите на хорото).Милото им вика"пускайте ме че съм сам без подкрепа"

и така мина по-леко

.Вече като влезна и ме видя и аз него,бяхме толкова притеснени че направо нямам думи.....почнах да закачам бутониерите ама ръцете ми трепериха толкова много,че си представям на диска как ще изглеждам

.След извеждането от вкъщи и първото хора се успокоих много и почнах да се смея.Даже ми беше смешно,майка ми вика след това,че съм била много весела и усмихната(даже доста нетипично за моя характер).Тъй-като ритуалната ни зала е на главната улица,спряхме там и събрахме погледите на всички(чувството да си в центъра на полезрението на всички е доста хубаво,чувствах се като звездата на деня

).Времето беше "лудо" като нас-слънце,дъжд,слънце,дъжд,слънце дъжд и така 8 пъти(така е броил един приятел),малко вятър,гръмотевици,абе от всичко.Хубавото е че докато бяхме на двора беше слънце,на път за ритуалната малко прероси дъжд,пред ритуалната пак слънце,след ритуалната имахме фото-сесия(15мин.),на една разрутена базилика,беше ту слънчево,ту облаци ,пак дъжд.Вече като влязохме в черквата,почна такава буря,гръмотевици и такъв порой се изсипа.

.След църквата все още валеше слабо но точно за сериозната фото-сесия времето сякаш пак се побърка(малко вятър,слънце ,облаци).Токовете ми пропадаха в тревата(ама на мене ми беше весело),роклята беше малко кална,ама на мен не ми пукаше,мисля че е станала интересна фото-сесия на фона на лудото време,Вече в ресторанта сложих бързоходките (удобните обущета) и се забавлявахме на 100%.Изкарахме до 2ч.с музика,играхме и танца на пингвина(беше супер забавно).Всичко беше супер,много положителни емоции,нооо...

всичко свърши много бързо,беше като един красив миг ...искам пакккк,искам като циганските сватби по 3 дни,

.Много неща ми се губят,но чувството е страхотно,даже с милото си коментирахме,че ако знаехме че е толкова хубаво сме щели по-рано да се оженим
