При нас положението беше така-бяхме студенти и живеехме в Бургас...но след като се сгодихме решихме да се върнем в неговия роден град.Дълго мислихме кои да поканим за кумове....той не искаше моите приятелки,а неговите приятели не бяха обвързани....Мислихме и стигнахме до решение да изберем семейство за кумове...но тогава осъзнахме че нямаме нито едни наши приятели,които да са женени....тогава мислихме...мислихме...взехме решение да е някой от неговия град,за да можем да поддържаме връзка занапред.....И така решихме....Започнахме да излизаме с тях всеки ден...всичко беше прекрасно(като всяко начало),беше интересно и забавно....и след няколко месеца...всеки си показа рогата....Кумата ми е много миличка,но под въздействието на кума.....
Много още разочароващи ситуации имаше,много безсънни нощи,много сълзи(нищо кой знае какво,но аз съм много чувствителна и много тежко изживявам и най-малката обида) но не искам да ги коментирам във форума...защото знам ли кой може да попадне в него...
И така момичета..изплаках си мъката...живея си надежда,че всичко ще се нареди....А дума не може да става за сменяне..милото не иска...а и те имат роднинска връзка....ще стане по-лошо....
Опитвам се да не обръщам внимание и така...
Извинявам се за дългия пост...