Благодаря за пожеланията на всички ви!!!

Нека ви разкажа за моето раждане - датата ни по термин беше 20.04.2012 - но понеже се налагаше секцио - заради вродената ми луксация, а и бебо реши да си остане седалищно разположен до края - така че предпоставки да искаш

Да си призная доста ме беше страх, и то не от болката а от неочакваното....седмица преди секциото изгледах няколко клипчета на секциота в нета- голяма грешка

постоянно си мислех за операцията колкото и да не го показвах

Предния ден ходих на разходка с Веси и близнаците, след това на кафе с приятелка и накрая за капак отидох на фризьор - реших че поне трябва да изглеждам добре в родилното

и накрая си паркирах колата и се прибрах

Същатата вечер реших да се наспя добре - да ама не - той Рей от вълнение ставаше през 30 минути и така и не успях да се наспя

В 6.00 сутринта бях в пълна бойна готовност - облечена с багажа нагласен и чакахме да стане 6.45 за да тръгнем за болницата

Беше невероятно студена сутрин...
Пристигнахме в болницита и сърцето ми се сви

- приеха ме нощната смяна - една супер мила акушерка- Еми - като ме видя че съм притеснена ми обясни какво ме очаква и направи всичко възможно да ме успокой - а и на мен ми олекна

Дойде сестрата - направи ми кардиограма, тест за упойките , после дойде д-р Атанасова която ми направи ехография и запис на тонове - всичко беше наред. Сложиха ми една система и ме заведоха в след родилна зала

освен мен имаше още 3 момичета за раждане същият ден

Докато се оглеждах в залата - имаше 3 момичета родили предния ден - и бебчетата им бяха при тях - малко се уплаших като ги видях колко пъшкаха и охкаха - но реших че ще ги игнорирам...и така вече беше 8.30 - когато дойде операционната сестра да ме вземе и да ме заведе в операционната....
Влезнах в операционната и видях един усмиханат екип -който се суетехя в приготовления на фона на Радио 1- едно от любимите ми - дойде и д-р Станева поговорихме, после дойде акушерката ми Снежи с нея също си поговорихме и дойде и анестезиоложката д-р Добрева- обясни ми какво ще правим - седнах на масата и зачаках - усетих едно боцване и толкова след има няма 5 минути започнах да се затоплям от кръста на долу. Сложиха ме да легна на масата и ми дръпнаха един зелен чаршаф пред лицето...в един момент ме обзе нещо като паника и докато кажа на д-р Добрева - тя вече ми беше сложила студен компрес на гърдите и челото стана ми по-комфортно - аз чаках да ми кажат че ще започват когато чух бебчо и след има няма минута ми го показаха... разплаках се....няма такова чувство....казаха ми че е 8.53 и че си имам живо и здраво момченце - 3480 , 51 см....през цялото време д-р Добрева и сестрата Ани бяха до мен и ми говореха - за която съм много благодарна - докато ме разпитваха за формулярите който си попълваха, д-р Станева ме заши - признавам си нищо не усетих - абсолютно нищо- с ръка на сърцето мога да препоръчам спиналната упойка....
След като приключиха с шевовете ми сложиха памперс и мепреместиха на количката и в стаята

ааа забравих да спомена че направихме дарение от стволови клетки - на Националната публична банка за стволови клетки в Александровска болница - ЗА това искам да благодаря на екипа на Майчин дом - на д-р Даниела Станева и д-р Максим Яков за съдействието им и за това че поставихме началото на едно добро дело...дано има повече майчета който да дарят...
След като ме върнаха в стаята ми сложиха още една банка разтвор - в същото време момичето до мен на което и предстоеше операция ме заразпитва кое как и защо - и като и казах че сме дарили клетки тя прояви интерес и те също дариха клетки

за което съм горда със себе си....дано имаме повече последователи...