Аз захраних Леа на 6м с парче авокадо, като й го дадох в ръчичката.
Голям шок беше за роднините, особено за бабите

Но аз винаги съм била против хранене с представление от цялата рода, за да си отвори детето устата, не съм съгласна, че трябва да се пюрира храна на 2г деца и тн (мои възгледи).
Мазането при нас изведнъж приключи някъде към 10м. Като цяло, ако започнеше да хвърля, значи се е нахранила. Съответно я свалях.
Почти нямаме случай на давене. Винаги съм се водела от принципа, че ако детето се дави и се бори, значи има въздух, съответно я оставям сама да се справи. Ако я видя, че няма въздух, тогава се намесвам.
Винаги внимавам как режа нещата - аз започнах с форма тип пържен картоф, след това минах на кубчета, топчета.
Сурова ябълка, суров морков, кренвирш, храна с формата и дебелината на гръкляна на детето - внимава се с тях!
При нас това, което Ина е написала, че количеството храна, което детето изяжда спрямо дете, хранено от възрастен, поне на мен ми се видя като основен минус. Но и Леа все още суче на воля през деня и винаги сме били в 80-90% на теглото за възрастта й.
Леа беше 2 пъти болна на антибиотик преди годинката и през тези 2х2 седмици, ако не я хранех, тя сама категорично отказваше. За това аз започнах да "помагам" и минахме на смесен метод на хранене. Тя с лъжица, както и аз. Тя с вилица, както и аз. Не и бутам в устата, а предлагам.
Сега, на 14м, Леа може абсолютно сама да яде с лъжица и вилица, без да хвърля на пода (някъде преди годинката започна да го прави). Въпросът е да й хареса предложеното, както и да се спре на едно място

В момента сме на етап "тичане" и "стоене прав на стола" и като цяло яденето ни е

Схема на захранване - ползвах тази, която е в за близнаците, като след 9-10 месец минах на обща наша храна, съобразена с подправки и продукти.