Здравейте,отдавна чета този прекрасен сайт,но до сега не смеех да се включа.
Днес го правя, защото виждам, че тук е лесно човек да получи много мнения и информация...Ще ви бъда много благодарна, ако се включите и в тази тема, поне за мен ще бъде много полезно.
Ето какъв е проблемът, така да се каже - със съпругът ми имаме вече едно детенце на почти 2 години. Сега обмисляме да имаме и второ дете, но аз имам ужасни вътрешни противоречия.Дано не ме вземете за някой изперкал болен мозък, но постоянно си имам доводите и "за" и "против" и никога не надделяват едните над другите.От една страна,винаги съм искала повече от едно дете,знам, че ще се справим и финансово.Имам доста неща от първото ни детенце, реално няма да се наложи да купуваме кой знае какво.Физически също мога да се справя с нова бременност,направих консултация с гинеколога ми.
Това, което ме спира, са мислите, че това са още 2 години вкъщи.Още време, в което няма да трупам опит в кариерата (много си харесвам работата, за щастие),иска ми се да имам възможност да се издигна в нея, да постигна повече. Аз съм страшно амбициозен човек, и макар да съм отдадена от все сърце на детето си, не съм спряла да бъда и човек, от това, че съм станала майка, детето ни ще тръгне на градина, живот и здраве, от септември, а майчинството ми ще е изтекло вече. До тогава трябва да съм наясно със себе си - не бих искала да се върна на работа и веднага да забременея, чувствам, че ще е като предателство към работодателя ми. В същото време не бих искала децата ни да са с голяма разлика, моята със сестра ми е малка и винаги сме били страшно близки, все на един акъл....А и две години не са чак толкова много време....
Е, не съм написала всичко, което мисля и чувствам, но горе долу..това е. Ще бъда много благодарна на мнения, съвети, както и, ако други майки, които вече имат или тепърва чакат следващото си детенце да споделят как взеха решението за повече от едно дете. 

Здравей, много бих искала да ти напиша нещо, само че просто не виждам какво  - ти си написала подробно и ясно почти всички "за" и "против". Оттук нататък трябва да следваш сърцето си.

Много е хубаво, че си толкова готова на нова бременност сравнително скоро - аз например не съм  . Поздравления. Пък и сякаш натам те "тегли" - правила си вече консултация с гинеколог, пък и вещите за новия бебо си прехвърлила наум  .

За да кажа все пак моето мнение, макар че може би не съвпада с вътрешното ти усещане - според мен е хубаво да се върнеш на работа и да се реализираш и като работеща жена, и като професионалист. Ще се реализираш в професията си, която имаш щастието да харесваш, ще изкарваш собствени пари, детенцето ви ще расте - да ви е живо и здраво, а след още година - две пак ще направите опити. Няма нужда да чакате пет години, та разликата да е толкова голяма, че децата да не могат да бъдат приятели едва ли не. Ако се върнеш на работа, във времето само ще си покаже работи ли ти се, искаш ли да съчетаваш майчинството с работата или по-скоро искаш пак да си вкъщи с още един бебок. Мисля, че връщането на работа ще те рефокусира по един добър начин  .

Колкото до работодателя - не го мисли толкова, той и бързо да забременееш пак след връщане на работа, и да те заняма за още две - три години все не му изнася  .

Успех!

Цитат на: mi6on4e в 23.01.2012 11:52

Ще бъда много благодарна на мнения, съвети, както и, ако други майки, които вече имат или тепърва чакат следващото си детенце да споделят как взеха решението за повече от едно дете. 

Колкото и несериозно да звучи, ето как взех решение за второ дете: С колежка, с която бяхме приятелки от студентските години, ходихме до един народен лечител да вземем билки за кокоши трън. Човекът погледна ръката на приятелката /където беше кокошият трън/ и каза, че ще има три деца. Аз веднага протегнах и моята и той ми каза, че ще имам две момчета. С приятелката вече имахме по едно дете и "от едното ухо влезло, от другото- излезло".....забравихме. По това време, началото на 80-те, доста семейства останаха с едно дете, моите приятелки и роднини - също. Въпросната колежка обаче имаше момиче и в рода на съпруга и нямаше момчета, та решиха да направят втори опит. Бебето /момченце/ се роди точно месец след събитията в Чернобил, но се разболя и си отиде много бързо. За всички беше огромен шок. Когато приятелката забременя отново /за трето раждане/, изведнъж се сетихме за предсказанието. Моето дете вече беше на 6 години, аз на 33 и си казах, че май е крайно време за действие по въпроса. Моментът беше подходящ от всяка гледна точка: две баби пенсионерки, утвърдена кариера и научни степени за мен, добра работа и за съпруга ми, големият щеше да е в първи клас и можех да помагам  , имахме вече жилище....с две думи, няма мърдане. Родих 3 месеца след приятелката, естествено пак момче, а тя пак момиче. Нямах кърма и почти 2 месеца или тя идваше с бебка, или аз водех млечното братче при тях.
По отношение на разликата в годините, има както минуси, така и плюсове. Едно е 7-годишен батко, друго - още едно бебе, макар и ходещо. Ревността си е ревност, но поне може да се обясни и да се говори по темата. Двамата се биеха и караха, но и аз се биех и карах с брат ми, при разлика от 4 години. Също като нас си погаждаха и продължават да си погаждат "номера", но ако имат сериозни проблеми, пак братът/сестрата е човекът, когото търсим. Няма съмнение в приказката, че брат брата не храни, но тежко му, който го няма...
По отношение на кариерата, както всичко беше уредено, така дойде и Промяната, та останах без работа, че закриха предприятието. Започнах от 0- та и тръгнах да се развивам в съвсем друга област.
Не си мислете, че съм безотговорна и действам импулсивно. Напротив, просто така се получи, а и по социалистическо време, когато са зачевани децата ми, имаше приказка "няма непрецакан план". Да кажат по- младите, дали още е валидна  .

Аз мога да изкажа мнение не от позицията на майка, а от тази на дете, защото още няма свое. Имам со обаче страхотна сестра. Тя се роди, когато аз бях на повече от 8 години. Вече мислех, че няма да имам брат или сестра. Тогава бяха трудни времена става дума за 90-те години), аз не бях малка и разбирах нещата. Но ето че макар и късно - 1995г. се роди сестра ми. Макча да имаме голяма разлика, с времето ставаме все по-близки. Не си представям живота си без нея и благодаря на родителите си, че не ме оставиха само дете.
Малко като приказка го разказах, но дано съм била полезна.

Абсолютно подкрепям свекърва и розовка.
Свекърва,това което си писала накрая като правило си важи и сега-колкото и да си правим планове,те се провалят понякога и няма 100% сигурно.Времената са все така несигурни и както виждаш,днес има работа,а утре я няма.Кой работодател може да ти обещае сигурност,след като и той трепери за насъщния?Хубавото е,че и ние имаме собствено жилище и каквото и да се случи,няма да останем без покрив над главата.Това е голям плюс-няма жилищен кредит,няма наем.
Доходите ни са ограничени,но се съобразяваме с това и си правим добре сметката всеки месец,без да е нужно да лишаваме себе си или детето от нещо.Не си позволяваме луксозни стоки,пазаруваме често от продавалника неща,които ще употребяваме само 2-3 месеца,готвя за бебка и така дори успяваме да заделим някой и друг лев настрана.
Смятам,че с малко повече организация,човек и с по-малко средства ще се справи.
За второ дете не мислим още,но искаме след време.Според мен разлика от 3-4 години е добре.Аз лично не мисля,че след 2 години ще бъда готова да гледам още едно бебче.Много бих желала да не лиша Лора от братче или сестриче,защото аз самата имам сестра и знам какво означава тя за мен.Двете много се подкрепяме в трудни моменти,услужваме си взаимно с пари или си споделяме разни неща.Рано или късно,родителите ни ще си отидат от този свят и е хубаво човек да има някой близък,на който да разчита и след тяхната смърт.
Майка ми е сама,защото баба ми е изпуснала момента и сега й е много мъчно,че няма брат или сестра.
Баща му на мъжа ми е бил също единствено дете и за съжаление е починал,но баба му все ни повтаря "Едно е лошо,трябва да са 2,да са си дружинка" и аз й вярвам.Въпросът е,човек кога ще бъде готов да мине повторно през всички неудобства съпътстващи бременността и отглеждането на едно бебе.Всеки усеща нещата по различен начин и за това е толкова индивидуално.Такива размисли и страсти от мен..  

mi6on4e, и аз съм пред подобна на твоята дилема, макар и да чакам първото си дете, ужасно много искам да имам второ и никак не ми се чака дълго време, защото аз сега съм вече на 30 г. Имам по-малък брат, разликата ни е 6 г., но умираме един за друг, макар и като малки понякога да се карахме и биехме. Отраснала съм в чудесно семейство и това, че бяхме две деца беше страхотно усещане също, научени сме да си споделяме всичко, да си помагаме. Имаме много общи преживявания във всеки един етап от живота ни. Дори сега, брат ми изяви най-голямо желание от всички да купи количката на бебето, вместо като младо момче да помисли за себе си, дискотеки, екскурзии и т.н. Ето защо държа да имам две деца, дай боже, но имам и много притеснения като теб. Основно, свързани с работата. Отделих последните 5-6 години да се развивам в кариерата и постигнах добро ниво, от което сега ми предстои да се отделя и никой не ми гарантира, че ще има къде да се върна. В същото време никой и не може да ми гарантира, че дори да ми се пази работното място като се върна и поработя известно време, ще мога да забременея пак с оглед на напредването на възрастта. Ти сама ще си решиш, но аз бих те посъветвала, щом толкова държиш на работата си да се върнеш и по възможност да опитате за второ детенце след някоя и друга година. Не се притеснявай от разликата в годините между тях (а 5-6 г. не са толкова сериозна разлика), тя не винаги дистанцира децата, дори си има своите плюсове.

Ехей, много благодаря на всички, които са се включили! Надявам се, че темата ще бъде полезна и за други с моите дилеми, не само на мен 
Ами, аз не, че чак толкова държа на работата си, по-скоро обичам това, което мога да работя....но пък желанието за второ бебе напоследък е толкова силно! Действително нямам никаква гаранция, че дори да се върна на работа, ще я имам и когато реша да забременявам отново. Мен също ме тревожи и дали ще успея да забременея толкова лесно..всъщност, да забременея като цяло, с оглед напредването на възрастта...
Чувствам, че накрая просто ще се отдадем на страстта, както се казва, пък..каквото стане. С първото беше голямо планиране, смятане, чудо, накрая сума ти неща се оказаха не както сме ги мислили...Така или иначе искаме поне още едно дете, дали ще стане сега или след година-две, не съм сигурна, че вече има такова голямо значение за мен поне...

Мишонче,ето,ти сама си го казала-обстоятелствата се променят и в край на сметка,най-важното е как усещаш нещата отвътре.Аз усещам,че имаш голямо желание за детенце и както казваш-отдайте се на страстта,пък каквото сабя покаже. Човек трябва да знае какви са му приоритетите,а за мен преди всичко стои семейството.

Първоначално бях решил да имам две деца, освен това задължително тяхната разлика да е до 3 години.
Между мен и брат ми разликата е осем години. Първоначално това не се забелязваше, но в последствие интересите се промениха.

При нас стана лесно – близнаци на веднъж с 5 минути между тях. 

Говорих на скоро с приятел дали не мисли за още едно. Той каза, че е смятал средствата (още около минимум 600 лв. доход) за необходими за второ дете, без да наруши комфорта на финансите в семейството. Аз не споделям твърдо тази логика, макар да е правилна.

Въпреки по трудните времена, аз пак щях да искам второ дете с малка разлика. Това е за нас, е и за тях двамата.

Тео, благодаря ти за споделеното! Да са ви живи и здрави близначетата!
Благодаря и на всички останали, които се включиха по темата. На мен това наистина ми помогна!
Ами, успех и на другите! Аз се преместих вече официално в темата за Бебеправещите!