Здравейте, момичета!
Тъй като това е раздел, засягащ здравето, си позволявам да създам такава тема.
Не зная откъде  да започна... Може би най-правилно е да споделя своята лична болка съвсем приятелски с вас. Вчера ходих на изследване  на кръвната захар - обременяване с глюкоза. Поставиха диагноза диабет тип 2. Изписаха ми да пия хапчета - Метфодиаб. Казаха, че спомага за регулиране на кръвната захар и за сваляне на килограми. Изпитах сериозно притеснение, понеже в описанието на листовката пишеше, че при странични заболявания може да предизвика кома, което звучи много сериозно. След 1 ден чудене , се престраших и вече взех 1-та си половинка от това лекарство.
Изчетох доста по повод това заболяване - натъкнах се на най-различна информация. От мнения, че спазва ли се диета - качеството на живот не се променя, до други, които твърдят, че може при напреднал и неконтролиран диабет да се ослепее, достига се до ампутации на долни крайници, аборти, трудно забременяване и износване на бебе - рискова бременност, заболяване на сърцето - като най-честа причина за смърт при диабетици.
Предполагам се разбира, че съм объркана и изпивявам нелек стрес. Затова искам да се обърна за помощ и съвет!
Идната седмица трябва да отида на ендокринолог. Предполагам той ще ми разясни по-конкретно за болестта и за мен - индивидуално.
Объркана съм, мили съфорумки и ме е страх.
Моля някоя от вас, ако недай си Боже има такова заболяване, или близък с диабет, или просто е информиран за тази болест, да сподели информация... също и за добри специалисти в тази област...
Благодаря предварително!

Много ми е мъчно да прочета за случващото се с теб! Само исках да ти кажа - не се предавай, бъди силна и ще се справиш! Писах ти на лични някои неща.

Цитат на: michelle в 21.01.2012 18:16

Много ми е мъчно да прочета за случващото се с теб! Само исках да ти кажа - не се предавай, бъди силна и ще се справиш!

Бъди силна,това е и от мен
Моята свекъра има диабет от 7 години,пие доста хапчета,не съм запозната точно какви ,единствения проблем,който се прояви е ,че и се увеличи диоптера,но минимално!
Напълно се присъединявам към думите на michelle :
"не се предавай, бъди силна и ще се справиш!"

Благодаря ви за подкрепата, мили момичета!  
Старая се да бъда такава!

С теб вече сме си писали по темата и сега ще получиш и още едно лично съобщение от мен, но искам и тук да кажа - животът ти може да бъде пълен, красив и пълноценен, с или без диабет. Казвам го с пълното съзнание на човек, който има обширно наблюдение в обкръжението си върху тази коварна болест. Главата горе, мила! 

lunno momiche, Ariel ти го е казала много хубаво!  "Животът ти може да бъде пълен, красив и пълноценен с или без диабет."! Не се плаши, а приеми новината като едно поредно предизвикателство на живота. И не чети лоши статистики - за мен статистиката е най-коварната наука! На еди-какъв си процент хора, еди-какво си им се случило! Има еди-какъв си процент вероятност еди-какво си да се случи, при еди-какви си условия!  Въобще не приемай тази проценти и вероятности, че се отнасят за теб. Забележи по-скоро колко голям процент хора, да, боледуват от тази болест, да, пият хапчета или прилагат необходимото лечение, но всичко останало им е наред! Пожелавам ти успех на прегледа, горе главата и да донесеш добри новини! 

Лунно момиче, много съжалявам да го чуя това от теб. Надявам се всичко да се оправи и да мине по най-минималния начин, да успееш психически да си стабилна и да си здрава. 
И аз като теб ме вълнува тази тема, защото ми откриха ацетон в урината, но при мен май захарта е добре, явно се дължи на изключването на въглехидрати и мазнини.
Дано не е диабет. Стискам палци и да пишеш какво става!

Лунно момиче, съжалявам за това, което ти се случва, но не се отчайвай.Много хора живеят дълги години нормален живот, без това да им оказва кой знае какво влияние върху ежедневието.Майка ми е с диабет 2 степен от 3 години, получи го след доста силен стрес.Ходи по лекари, изписаха и лекарства и и казаха какъв хранителен режим да спазва.През определен период ходи на профил за проверка на захарта.Като си пие хапчетата редовно няма кой знае каква промяна при нея, само понякога ако падне повече захарта и се вие свят, но бързо минава.В момента даже и не спазва кой знае какъв режим на хранене.Моя съвет е да отидеш при няколко специалисти за различно мнение, защото стават и големи грешки.Свекър ми също има диабет от 2 степен и от сбъркана дозировка на лекарствата свали драстично за няколко месеца, защото получаваше диария.Като му оправиха дозата, всичко се нормализира.
Горе главата 

Лунно момиче, наистина е кофти като ти поставят каквато и да е диагноза. Въпроса е да го приемеш и да свикнеш да живееш с малките промени, които ще трябва да направиш в начина си на живот. Хубаво е ( ако мога така да се изразя) че сте го открили, колкото по-рано толкова по-добре.
Аз бях на ръба да се разболея от диабет, дълги године се лутах от лекар на лекар докато ми сложат диагноза, и ендокриноложката при която бях ми каза че благодарение на това че съм си обърнала внимание навреме нестигнах до диабета, с лекарства и хранителен режим се преборих. Баща ми е с диабет 2 , но много късно открит, и вече толкова време неможе да си регулира захарта, наистина има усложнения , очи, сърце, крайници, но пак казвам това е от не навременно и правилно лечение. Пожелавам ти да попаднеш на точния лекар, и заедно да нормализирате стойностите, за да имаш един пълноценен живот!

lunno momiche не се отчайвай както се казва " живота е пред теб". Пиша, защото дядо ми имаше диабет и бих искала да споделя как го преживяхме цялото семейство. Като цяло по нищо не личеше, че го има. Даже факта, че с диабета се свалят кг при него не важеше - беше стигнал до 150 кг. голям човек както се казва. Забраняваха му да яде сладки неща, но той тайничко си похапваше, но за щастие нищо му нямаше. Всеки ден ( ако не се лъжа ) в къщи му измерваха захарта и така се следеше дали се влошава или не. Понякога вдигаше кръвно, но немога да кажа дали се дължеше точно на диабета.  Важното е да се открие навреме и да се лекува. Лошото беше, че раните му зарастваха бавно. Не се притеснявай всичко ще е наред просто слушай лекарите, защото дядо дълги години отказваше да приеме инсулин, накрая склони и нещата бяха по - добре. Надявам се нещата при теб да се нормализират и всичко да е хванато навреме , за да може да се лекува 

   Здравейте!
  michelle, JANET_1, Ariel, Monikamaria, tweety bird, Dallila, echy_, Миши   , БЛАГОДАРЯ на всяка една от вас за думите, които ми вдъхнаха сили, надежда и много позитивизъм, за Подкрепата и за хубавите пожелания!
Благодаря и на хората, които ми писаха на ЛС - за тяхната подкрепа и съвети! 
Признавам си , че петък и събота бяха много стресиращи дни за мен, изцяло обзети от страх, съмнения и психическа, умствена безтегловност.
Вчера се стремях да изкарам един релаксиращ и положителен ден и сега се чувствам доста спокойно. Дотолкова, че предполагам, че ще съумея да контролирам болестта си и да живея щастливо, въпреки нея!
В четвъртък съм на екдокринолог. Надявам се лекарят да ми даде повече информация, от която несъмнено имам нужда, свързана с мен индивидуално.
Ще ви пиша какво се е случило, след като мине прегледът. 
Мисля направо да отида без да съм закусила, за да ми вземе кръв за изследване на хормони, тъй като предполагам, че това ще е част от прегледа.   
Е , стискайте палци всичко да мине добре, моля! 

Мислено съм с теб lunno momiche! Стискам не само на ръцете, но и на краката, да знаеш!  Чакаме включване от теб когато си готова да споделиш!

Цитат на: Ariel в 23.01.2012 17:20

Стискам не само на ръцете, но и на краката, да знаеш!  Чакаме включване от теб когато си готова да споделиш!

Присъединявам се към Ariel  

lunno momiche аз съм с инсулинова резистенност.Не е точно Диабет,но е вид диабетно заболяване.Ако си стриктна и си в началото на болестта няма защо да се притесняваш.Много е важно да спазваш режим на хранене и да си приемаш хапчетата.Аз съм пила Сиофор,Метфоргама,Метформин.Бих ти препоръчала да говориш с ендокринолога си да ти препоръча друг препарарат.Метфоргама е един от най изчистени.Него препоръчват да се ползва когато се правят опити за бебе.Ако си упорита,ще имаш един нормален живот.Естествено диетата е нещо много важно.Заразлика от инсулинозависимия тип диабет,този ти дава възможеност да се храниш доста по лесно.Предполагам че ендокринолога ще ти разясни-но най общо се избягва консумацията на бързи въглехидрати-захар,брашно,картофи,ориз.Може да заместиш ориза-с небелен такъв или булгир,елда.Вместо захар подсладители,опит да готвиш здравословно.Много важно е и движението.Ще помагам с каквото мога.
На мен ми правиха обременяване с глюкоза.Каза ли ти да не консумираш предния ден бели храни и никакъв алкохол и да отидеш жадна и гладна.В какви граници се движи кръвната ти захар.