Благодаря ви много момичета!

Ще ви разкажа набързо за развоя на събитията при мен. След като лекарят ми констатира, че плацентата ми е преждевременно остаряла, на доплерово изследване видяха, че водите ми са крайно редуцирали и имам един единствен джоб с малко вода. Това създаваше риск за бебчо и се започна едно мерене на тоновете всеки ден. Тези 2-3 дни бяха ужасни, не мигнах от страх да не се случи нещо с бебо.В неделя отново отидох и докторът каза, че трябва да предизвика раждане. Аз останах много спокойна, излязох отвън при мъжа ми да му съобщя, че започваме с такава усмивка, че той милият не можеше да повярва и се разплака.
Включиха ме на системи и зачакахме контракции. Момичета болят си контракции, но не е нещо нетърпимо. Особено ако нещата се развиват в естествения си ход вярвам, че раждането може да остане хубав спомен за жената. За съжаление при мен нещата не можаха да се развият нормално, след 5 часа контракции прокървих и се наложи секцио. Нещата станаха много бързо и за щастие всичко мина добре. Излязох бързо от упойка, чувайки гласа на милият ми смел мъж, който беше до мен през цялото време. Не знам какво му е било. После възстановяването не е особено приятно първите 2-3 дни. Гледах как родилите нормално се разхождат бодро по коридора, а аз трябваше да лежа и да страдам как бебенцето ми е само в някаква стая и се чуди защо я няма майка му. Дадоха ми го на 3 ден,, трябва да можеш да станеш и да си адекватен в грижите за него.
Като ми го дадоха и забравих за болката и бях невероятно щастлива. Както ти е странно в началото, че това малко човече е твоето детенце, се влюбваш в него буквално за минути. Наистина е неописуемо чувството да си майка.
Интересно е, че кърмата ми слезе веднага щом ми го дадоха, но за съжаление имам плоски зърна и ми казаха, че много трудно, почти невъзможно ще кърмя. Започнах да цедя с помпа и да му давам със шише. Напрежението в гърдите беше ужасно и колкото и да цедя не спадаше. Изпаднах в отчаяние, че съм със запушени канали,но една мила акушерка дойде и си игра 30 мин. да ме цеди и да ми покаже как да направя зърната си меки с гънка, която бебето да захапе. На 2 ден изцедих по 100 мл. коластра от всяка гърда. Не знам как е възможно, акушерките ме питаха да не би да имам предвид 10 мл. Да аме не.... можех да захраня цялото отделение. Даже една мама без кърма поиска да и давам, което ме направи много щастлива. Вече вкъщи се кърмим успешно направо от гърда, въпреки плоските зърна. Това е милички. Щастлива съм. Малкият Михаил е толкова прекрасен в очите на мама и татко. Сега спи като ангелче и дава възможност на мама даже да седне на компютъра.