30.08.2006 13:48
Здравейте,искам и аз да разкажа на всички за моя сватбен ден,който никога няма да забравя.Беше на 05.08 тази година в гр.Видин.Беше много дъждовна съботна сутрин.Още щом се събудих и видях колко е мрачно навън се иплаших и си рекох точно на мен ли.Винаги съм си мечтала за слънчева и цветна сватба а то.Всичките ми близки започнаха да ме оспокояват и да ме уверяват че всичко ще бъде наред,че щяло да ни върви по вода.Още не беше заваляло.Щом влязох във фризиорския салон обаче започна страшната буря.Много се изплаших,че нямаше да ми направят прическата,ако спре тока,но уви всичко вървеше по вода.Точно когато бях готова дъждът спря като почудо.Прибрах се вкъщи (т.е в домът на зълва ми от които щяха да ме вземат) облякох си роклята и се започна отново силен дъжд с грамотевици.Родителите ми пътуваха от далече с цялата рода и закъсняваха.Започнах да плача и да се притеснавам защото все пак гонехме часове за ритуали.Младоженеца трябваше да тръгва към нас а родителите ми още не бяха дошли.Ужас.Дойдоха дори и със закъснение живи издрави..Мама и татко се разплакаха като видяха дъщеря си облечена като принцеса.Дойде и младоженеца.Свирнаха музикантите а сърцето ми направо щеше да изхвърчи от вълнение.И като започнаха едни пазарлъци
.В момента в който тръгнахме за ритуалната зала небето се изясни.А след като излязохме от църквата направо грейна слънчице.Беше найстина Божествено. Незнам дали при другите булки е било така,но моят ден ми мина като на сън.Сякаш не беше реалност.Сякаш това там,тогава не съм била аз.БЯХ КАТО В ПРИКАЗКА.
честито и от мен , аз съм си такава 
Дано ви върви като по вода и да изгряват винаги усмивки на вашите лица,така както слънцето е изгряло на вашата сватба 
,разбирателство 