ето как протече нашият сватбен ден:
цяла вечер почти не спах от вълнение и сутринта в 6 пих едно чайче и отидох на фризюр.до 11 висях там,а времето беше много облачно и почти ми се скапа настроението

прибрах се в нас а там вече имаше гости,всеки се суетеше около нещо,брат ми и шаферката закичваха гостите и украсяваха колите,а на мен вообще не ми се бързаше да си обличам роклята

,но всички даваха зор да се обличам,започнаха се едни снимки и по едно време чух музика

и като погледнах през прозореца лимузината беше пристигнала а по улицата вървяха колегите на милото и свиреха(те са духов оркестър)

и гостите зад тях играеха хоро по улицата,а слънцето печеше ли печеше

,и както си се оглеждах по едно време влезе кумата подари му букета и след малко ми пристигна обувката

,братчето ми милото едва одържало фронта и ме продал за 170лв

.всички приятелки ме заобградиха и не даваха на милото и на кума да ме видят

,накрая ги пуснаха и милото каза"леле каква страхотна рокля"

гледаше ме много странно а на мен ми беше вече много смешно.
тръгнехме към ботаническата градина и вече притесненеието страшно ме беше обзело,едно момиченце страшно ме развесели като започна да вика"мамо мамо виж принцеса"

,качихме се във файтона

и като спряхме пред розариума ни посрещна гражданското лице,аз вече нищо не чувах,кой какво ми говори,в далечината виждах само красивата градина,розите,арката,белите столчета и червената пътека и едва не се разплаках

,квартета засвири сватбения марш и тръгнахме по пътеката.речта на граждонското беше страхотна а аз през цялото време си мислех че след секунда ще съм омъжена и ми потекаха сълзите

,после на поздравленията мама ме пита защо съм плакала

след дългата фотосесия честно ви казвам намях сили за нищо и съжелявах,че ще има църковен брак,но пък той ми се стори доста кратък

,и страхотната катедрала,хора и тримата попове бяха страхотни и чак ми стана малко гузно че преди малко не съм искала църковен брак

пред църквата кумата хвърли късметчетата и поодари няколко главички

в ресторанта като влязохме не излезе от менчето нито едно цветенце

(какво ли означава това?!)
свекито държа слово докато ни захранва

,аз отчупих голямото парче от питата,но милото си изспи първи шампанското

и забравих,че на ритуала аз го настъпха

имаше страшно много танци и голяма веселба стана,аз неочаквах толкова много хора да танцуват непрестанно и бях много щастлива че всички се забвляват

.мен роклята ми беше малко неодобна и на хорцата все бях отзад да си я държа с една ръка

имаше един обичай от рзложкия край на кръстниците,беше много интересен,после ще пусна клипче за да добиете по добра предства

една моя брадовчетка на 6 годинки ни подари 2 ориенталски танца,облече на като ориенталска танцюрка,направо спря дъха на всички,беше много опасно танцуване

,покани кума и младоженеца на танц

когато чух че дж обевява разрязването на тортата настръхнах,защото нямах идея как ще изглежда,но като я зърнах

и чух всички да викат"уааааааааааааааааа" и дижея да вика"леле каква уникална торта" се успокоих,омазахме се с милото,а кумовете имах чак по косите

.
букета го хвана прителката на брат ми

,а жартиера един колега на милото който бил обаче женен и той го подарил на брат ми

кумовете бяха подготвили също една ябълка набодена с много стотинки но дж забравил да обяви ритуала с нея и кума отишъл при брат ми и шаферката и хвърлчл кум тях:хванала я шаферката а поверието гласяло че ако я хване жена първото дете ще е момиче

всички бяха много доволни,постоянно ми повтаряха че сам принцеса

,сватбата била като на филм,като в приказка било всичко

също много им харесаха и подаръчетата,нищо че бяха прахосъбиралки,те бчха очаровани,някой си взеха и тable-картичките а някои дори и свещничетата

надявам се много скоро да видите снимките,и много много искам да ви благодаря на всички,защото без вас сватбата нямаше да бъде толкова "ЯКА"-както се изразява свекъра
