Руби,стискам ти палци. Да кажеш как е понесла процедурата.Аз имам много лоши спомени от продупчването на моите уши. Беше в отделението на майка ми,където и другите си водеха децата.С една игла,прикрепена към хумикал-еднодневка.Много ме болеше,а те ми държаха главата да не мърдам.Помня,че много плаках. Добре,че сега е с пистолет.И според мен не трябва да се чака дълго,защото ето виж аз как си спомням.

Етоооо ни и нас с продупчени ушленца! Днес отидохме във Вита и там й ги продупчиха.Еми какво да ви кажа мен и тати маи ни боля повече от нея!Тя не плака толкова от болка,а едно такова жално,все едно е измамена и сме й причини болка ние.Ей от това ми стана много мъчно.И знаете ли какво-давам съвет на друготе майки-НЕ ЧАКАЙТЕ!Знаех,че на мен ми е грешка че изчаках толкова време.Трябваше къ 9 месец да я закарам,че даже може и към 6-ти.Децата на годинка и половина разбират всико и помнят всичко!Не,че малката се изплаши,но за нас родителите е по трудно като са по малки и не усещат нищо,както с ваксините.Иначе Миши проплака малко на първата,ама едно такова като уплашено и после я разсеяхме,ама след втората вече беше рзревана.Ама не такъв рев като се удари примерно,а едно тъжно... Като се качихме в колата вече нищо и нямаше и сега като я питам какво имаш ти мами и тя показва ухото си и казва "ОХ" и едно такова любопитно гледа.Хванах я а и й показвам моите обеци и й казвам виж колко си хубава и мама има такива.Мисля,че забрави,ама пак казвам ако имам още едно момиченце ще я направя тази процедура между 6 месец и годинката!

Ааа,мами исках да ви попитам вие с какво промивахте?На нас лекаря ни изписа спрей Оксикорт.Много му е силна струята обаче и малката се стряска.А и не разбрах колко време да я пръскам с него,че се бях претеснила докато плачкаше и гледах д тръгнем по бързо.А иначе ми каза,че може след 10 дни да сменим обчките,ама аз смятам поне месец да си е с тези.Да не говорим,че нямам представа как ще и ги сменя.

Руби,радвам се,че при вас вече е минало.Може да е плакала,но поне няма да помни.Ще послушам съвета ти и ще гледам да й ги сложим към 9-тия месец.
Значи трябва да се сменят.. С пистолет ли й ги слагаха?

И годинка е вариант. Дълбоко се съмнявам тогава да помнят нещо. 
Нямам търпение да дойде и нашия ред. 

carlyangel,ами защо да трябва да се сменят,може да си стои детето и с медицинските.Даже има майки не ги сменят,защото деата не дават да ги махнат.
sunray ,може и да е вярно това.Но аз ако знаех щях на 1 годинка да и ги пробия.Година и седем ми се струва много.Ами тя всичко разбира,говори,усеща всичко което и се говори и когато й се караме!
Ама да ви кажа не мога да й се нарадвам значи!Едно такова по голямо дете ми изглежда и е толкова сладка!

Ххихи,представям си колко  сладка. 
Може и да не ги сменят,но ние си имаме много специално обици,подарък от моите баби и няма начин да не й ги сменя.Пък и медицинските не са златни и не знам дали няма да е проблем при по-дълго носене.И на мен ми се струва гаден процес смяната.

Медицинските обеци са от някакъв специален метал. Когато си пробих ушите (при лекар УНГ) искарах цял месец с тях без да ги махам по съвет на лекаря. С нищо не съм мазала или пръскала и нямаше проблеми.

Винтчетата на медицинските ми обеци бяха много по-дебели от тези на другите ми обеци, с израстването ясно ли е тази дупчица как ще се развие - ще стане ли по-голяма или ще си остане?

Питам се също подходящо ли е да има обеци едно малко дете? На мен и сега някои обеци с винтче, колкото и да са малки, ми пречат като си легна. А ако не иска да носи обеци? Моята майка ми беше оставила избора да нося или да не нося обеци, нещо което много уважавам, защото външния вид и промените по него са си нещо лично. Аз си пробих ушите в много съзнателна възраст, защото реших, че искам.

Споделям мнение само не искам да го налагам, децата са ваши, докато станат на 18 отговорност за тях носите вие. Последствията от вашите решения обаче засягат и тях

Киви,въпросите които поставяш са съвсем разумни.
За мен обеците са нещо много лично,интимно и приятно.
Мога да изляза и отида навсякъде без грим,пари и документи,но не и без обеци.Свалям едните и слагам други.Не си спомням ден без обеци.Спомням си,кога ми пробиха ушите и нямаше нито болка,нито страх.
Не мисля,че това е единствената намеса в телата на децата ни-режем коси и нокти нали.
Може би е парадоксално,но предпочитам да ми се сърди за пробитите уши,пред това да избера каква религия да изповядва.
Всичко това,казвам съвсем добронамерено.
Рубин,честито.На племенницата ми й пробиха ушите на около 1г и 6м.Не разбра нищо,не плака.Не пипа обеците и изобщо не съществуват за нея.Така,че най-вероятно е до темперамента на детето.

За това дали да пробием ушите на децата си ,всеки родител си решава.На мен са ми ги пробили като бебе и не помня да съм отказала да нося обеци,даже напротив много ми е харесвало винаги.До сега не знам някоя жена да е махнала изцяло обеците,защото не й харесва този аксесоар.На мен много ми харесва малката ми госпожица така и макар,че от един ден е с тях вее маи почва да им се радва.Показва ми ги,идва и казва мам,мамо..
Не искам да се дразня или да споря с някого,но всеки си решава как да постъпис детето.И разбира се,че ако го дразни нещо аз няма да карам детето да търпи,веднага ще и ги махна.Аз съм си дупчила още 2 дупки на всяко ухо на окоо 14 години и да ви кажа самото очакване и незнаенето на това което ти предстои е неприятно.Не ме болеше,но докато не ме продупчиха си ме беше страх.Така,че ако мога поне това да спестя на милата си дъщеря,направих го поне с тези 2 обеци.Ако желае да допълва други,вече си е нейно решение.

Рубин радвам се, че малката се радва на новата придобивка Щом е щастливо детето, значи всичко е наред.

Додо , не искам да споря или да казвам как да си гледате децата, просто исках да ви напомня, че вашето решение има последстве върху детето и то в един момент може и да не го одобри. За себе си знам, че ако имам момиченце, то само ще реши дали и кога да си сложи обеци. За мен дупченето на уши е необратима промяна, не бих го сравнила с рязането на коса и нокти, а примерно с татуировка, може да се махне, но остава следа. Дори дупката да зарастне с времето (което при мен не се случва дори след няколко месеца без обеци) винаги си личи къде е било продупченото. За някой този детайл може и да е важен, въпрос на възприятие.

Цитат на: Рубин в 04.12.2011 00:08

До сега не знам някоя жена да е махнала изцяло обеците,защото не й харесва този аксесоар.

На Фабио майка му не обича обеци и не носи. Вьрху другите сьщо не й харесва.

За мен е много сладко малко момиченце с обеци, но той не е сьгласен да пробием ушите на Марта (вероятно под влияние на факта, че майка му не носи такива) и затова тя ще реши, когато порасне дали да се дупчи или не.

Признавам, че ако не беше той нямаше да сетя за това, но има резон да се даде избор за подобно нещо, защото наистина е нобратимо - е, не е огромна и очебийна намеса, но вьпросьт е принципен.

Но пьк от друга страна е и вьпрос на навик май, щото на мен са ми ги пробили на 9 месеца, винаги сьм носила и ми харесва.

Намеса или не,ни ще й сложим обици.Така сме си решили.