Честита рожба, Роси !!!
Да ви е жив и здрав малкия Денислав!!! Бързо възстановяване !!!

Росиииииииииииииии как сте мила , надявам се всичко да е ок , чакам те скоро тук, да разказваш
Целувки от нас с Теди

Роси, как сте мила с малкия сладур?
Прибрахте ли се при татито? чакам разказ и много снимки

Леле не съм влизала няколко дни във форума и какво да видя 
Честито ви момченце Роси!
Да ви е жив и здрав малкия юнак, много да ви радва и да бъде гордостта на мама и тати.

Здравейте и от нас!Ние от днес вече сме си в къщи при нашия тати и няма такъв кеф...да си сред фвамата си нааааай-любими мъже!
Благодаря на всички ви за страхотните пожелания-да ви се връщат многократно!Радвам се и да видя и момичета,които отдавна не са влизали вър форума,но са се сетили за мен-Благодаря ви от все сърце!
За контракциите вече ми стана ясно и като,че ли вече ги няма и слава Богу! 
Сега ще изчезвам,че наближава време за папане,а като имам малко повечко време ще разказвам с подробности!

Много се радвам,че сте си в къщи.Голямо облекчение си е. 
Очакваме с нетърпение разказче и снимки.   

Роска много се радвам че с мъника вече сте у дома , бързо възсатновяване и дано скоро успееш да споделиш трепетите ти около раждането и срещата с най важното човече за вас.

Роси, много се радвам, че вече сте си вкъщи! Много красиво име сте избрали на малкия мъж. Аз иначе се надявах преди да си тръгна за Благоевград тази седмица (което ще се случи след няколко часа) да се отчетеш поне със снимков материал, защото знам, че за разказчето сигурно ще е нужно повечко време, но нищо. Желая ти бързо възстановяване сега, гледкайте се с бебчо и се надявам скоро да имаш време за нас - чакащите! 

Добре дошли у дома мама и бебе! Радвам се, че вече отминават нещата от раждането и се чувствате добре. Ние тук прилично, но нетърпеливо ще си чакаме разказа ти, защо се наложи секцио и някоя снимчица на Дени 

И аз се присъединявам към очакващите с нетърпение разказчето за появата на най-чаканото бебче тук. 

Ето,че намерих малко свободно време и си започвам разказа,а пък да видим до къде ще успея да стигна!

На 9ти сутринта към 5ч сутринта,след като изпратих мъжо започнах да усещам леки,болезнени контракции,които продължиха до към 8ч и след това спряха напълно.В 11:30ч при отиването ми до тоалетна видях,че ми пада тапата и си казах,че явно момента наближава и реших да си направя един тоалет,за да съм подготвена за всеки случай,че не се знае кога ще настъпи момента.Звъннах на доки и той ми каза да отивам в отделението поне на един преглед и,че най-вероятно ще ме оставят там.Аз обаче реших да не ходя поне,докато не ми изтекът водите или не започнат болезнените контракции.И така излязохме с мъжо и свеки на разходка по магазините като имах странното усещане,че все пак нещо ще се случи този ден.
И така към 18ч се прибрахме и седнахме да вечеряме,но с хапването на първата хапка и усетих как ми изтичат водите.Хайде на бегом до тоалетна и разбира се ми се потвърди съмнението.Пооправих се,огледах си багажа за болницата да не съм забравила нещо и потеглихме с мъжо към болницата!Доктора ме прегледа,каза че съм с 1-2см разкритие и,че ще се раждаме тази вечер.Мъжо и свеки оправиха документацията и си тръгнаха.На мен ми направиха клизмата и след това в предродилна запис на тоновете около половин час.Към 21ч вече болките си бяха доста силни,а разкритието едва 2см,като през цялото време си поддържахме връзка с мъжо,като си писахме смс-и...това ми беше най-голямата упора и кураж,че въпреки от разстояние той е с мен.
Към 23ч разкритието ми бе 4-5см и ми пуснаха система окситоцин,болките станаха на много често,но разкритие-все още същото.Пуснаха ми пак проверка на тоновете и се установи,че тоновете на бебо спадат и то доста...от 150 на 60,при което док каза,че е по-добре да ме подготвят веднага за секцио и да не чакаме,защото ще е най-добре за бебчо.Разбира се не се и замислих и за миг.Подписах документ,че съм съгласна на секцио,сложиха ми катетър,подготвяха ме за операционната,а док събираше спешно екип.

Мале,Роси,сигурно си се уплашила много,когато са ти казали,че тоновете на Дени падат. 
Естествено е при такава ситуация,човек да не се замисли.Най-важното е живо и здраво бебче.
Очаквам 2-ра част с нетърпение. 
А малкият какво прави?Тормози ли ви много през нощта? 

Роси, сигурно е било притеснително, че се налага секцио, но важното е, че и двамата сте добре. И аз чакам с нетърпение продължение на разказа, а и някоя снимчица на бебо 

И така...смъкнаха ме в операционната,омазаха ме хубаво и от там нататък вече нищо не помня,понеже бях с пълна упойка.Излязах от упойката някъде към 14ч и чувах един глас,който ми казва,че всичко е минало и колко е голямо моето момче...тогава мацнах една доволна усмивка на лицето и неуспях да усетя болката от операцията.Беше СТРАХОТНО! Към 5ч вече бях в пълно съзнание и вече на телефона раздаваща инфорамция на баби и дядовци.Нямах търпение да си видя мъничето,а и мъжо да дойде при мен.Към 9ч ми донесоха бебчо и неможех да повярвам,че това е той-МОЯТ СИН.Човечето,което 9 месеца ме побутваше отвътре,което ме караше да се радвам,да се тревожда и да мечтая! Татито го пуснаха при мен към 11ч,донесаха ни и бебо,за да го види татито...а той като взе бебо на ръце направо се разтопих...е нямаше такава по-хубава гледка,а и не съм очаквала да видя очите на мъжо насълзени от щастие. След като мъжо замина ми махнаха катетъра и последва раздвижването,което в началото си беше неприятно,но с много усилия се справих.Преместиха ме в друга стая,а на другия ден вече донесоха и бебо при мен да се грижа за него.И така до неделята...денят на нашето изписване.
Ами...май това е моят разказ...надявам се ви е харесал!