Здравей Иве,

Радвам се, че някой усеща нещата, така както и на мен ми се струва, че би трябвало да се тълкуват.

От друга страна и ти пантерке, си права и разбирам, смута който може да съм всял, но дори попитах дали е удобно да поствам и мненията бяха „поствай смело”. Честно казано не съм виждал някой, някога да е толкова тактичен във форум на каквато и да е тематика, че дори да чака разрешение да му позволят да пише преди да го направи.
И все пак ОК, аз разбирам гледната ти точка и в нея определено има логика, а и в крайна сметка виждам, че позитивното надделява в пъти над съмнението в мнението на почти всички хора тук.

Аз бях направил предложение за брак още в края на февруари 2010 (няма да поствам снимки и да разказвам за него, че пак ще се почне с това, че с пари става лесно, въпреки че аз не печеля чак толкова много, просто вместо да инвестирам в кола, инвестирам в хубави спомени) и тъй като знаех, че със сигурност ще искам сватбата ми да е по-внушителна, бяхме решили и по организационни съображения, а и по финансови да я направим през лятото на 2011. Поради тази причина започнах да се ровя по форумите в доста мъртвия зимен период между 2010 и 2011 и гледах предимно стари теми, та нямаше какво толкова да пиша и предимно се информирах за каквото ме интересуваше.
От друга страна, аз виждам, че на вас (жените) ви помага страшно много да споделяте и емоцията от организацията и стреса от нея. Това ви се отразява отлично и го виждам във всяка сватбена тема на всяка участничка.
При мен, или защото съм мъж, или защото просто съм аз, не функционира така. Да се появя тук и да пиша „днес си купих обувките, утре съм на пробна прическа” (хаха само и пробна прическа ми оставяше да правя) би ме напрегнало още повече… изобщо не бях в настроение да говоря с когото и да е за сватбена организация освен с агентката. Нито булката знаеше какво става, нито кумовете, нито родителите ми, просто си имах някакъв план и си го следвах, а не беше лесно – дори 25 страници договор си правих за подписване между мен и локацията… и още сто неща, които ми отнемаха страшно много време освен служебните ангажименти и всичко ми изглеждаше страшно трудно и несигурно. Изобщо, като се замисля, това е основният проблем да не споделям и ви се чудя на смелостта – явно жените в това отношение я имате в повече. Аз до последно не бях сигурен дали ще успеем да я направим пустата му сватба и постоянно изчислявах какви невероятни фиаскота могат да се случат. Е, как да дойда да споделям тук и да предизвиквам съдбата, а дори да оставим фатализма, пак ми е някак си криво да пиша за нещо, което ми се струваше не съвсем сигурно осъществимо.

Ти представяш ли си ако този чартър не беше излетял… самолет… като нищо могат да ти кажат един час закъснение, два часа закъснение, сори пичове, ама техническа повреда, днес няма да можем да ви закараме или, сори ама се оказа, че сме осрали нещо документите и от летище София не ни дават право да кацнем. А този самолет идва с една трета от гостите на сватбата няколко часа преди церемонията. Не знам дали си го представяте този стрес. Ами една следобедна лятна буря придружена с 15 градусови температури… какво правим тогава? Изобщо аз при такива евентуалности, желание за писане по форуми нямам. Като всичко се получи и нещата минат, с най-голямо удоволствие, както виждаш, но наистина нямаше шанс преди това… бях в матрицата и всеки ден приоритет ми беше да оставя възможно най-малко пространство нещо да се издъни, само с господ нямах среща да се разбираме какво мога да направя за него, за да ми обещае, че няма да праща буря. Та тук да допълня нещо, което обсъждах с Посум – гарантирам ви, че аз бях най- най- най- щастливият човек в България от факта, че на 9ти юли беше 32 градуса. Въобще не ми пукаше, че е горещо, бях супер щастлив, че не е мрачно и дъждовно! Точно това си говорихме с Ади последните седмици преди сватбата, че толкова труд хвърлихме, за да е всичко перфектно, че няма начин от който зависи какво ще е времето, да не ни възнагради… и се молехме във вселената да има някаква справедливост. Вторник преди сватбата, времето беше ужас и беше така от дни наред. В сряда, четвъртък започна да се оправя.

Та така, аз като съм в матрицата не съм добър събеседник и съфорумник – извинете ме, за което, но виж сега не можете да ми "затворите устата".

Поздрави!!!

Цитат на: inaxastra в 12.09.2011 00:25

Разгледах снимките. Изглеждате много яки и луди  И разбира се много щастливи 
Блазе ви, че сте могли да си позволите всичко това. Сватба на мечтите е  Комплименти !!!

Дай Боже все така да ви е занапред !

Честито !!! 

Яки и луди е чудесен комплимент! 

Много благодаря!

Сватбата е била чудесна, запомняща се с хубави моменти! Имате чудесни усмивки, първо това се вижда!

Моят съпруг също се включваше доста активно по потготовката на сватбата ни. Имаше мнение за декорацията, за организацията на цялото събитие - от избирането на цветя, храна и напитки до организацията на самата вечер. Смятам, че е прекрасно, че има повече такива мъже. Така булката се наслаждава на дните на подготовка и не се стресира излишно.

Посум, съпругът ми беше с риза с дълъг ръкав, фишу, елек и сако. Костюмът му беше от фина вълна. Той не може да понася жеги, а сватбата ни беше юли. За него беше по-важно да не се появи на сватбата си по ризка с къс ръкав, без вратовръзка и дори без елек, който за него е част от елегантното мъжко облекло. Въпрос на светоусещане.

Здравей Жеко!
И аз следя темата ти с изключителен интерес и смятам, че вече е време публично да изкажа възхищението си от тази сватба и от всичко, което си направил! Браво за смелостта и силата да организираш събитието тук, в България! Дори само двама от гостите чужденци да решат да дойдат още един път в България ще е нещо. Не съм политическа патриотка /ходила съм доста из чужбина, а и двете ми деца живеят там/, за да кажа, че по- хубаво от нашето няма, но се радвам, когато хората, печелещи вън, предпочитат да харчат парите си тук. От една страна това ми помага да опозная чужди култури, а от друга - да се надявам, че показваме пред света една страна, която не е само "клечаща тоалетна" в картата на ЕС. 
Да си призная, аз също направих своите си проучвания за теб /видях кога и какво си написал за първи път/ и после се засрамих, защото в случая не е нужно да знаеш причините, поради които някой пише във форума, а да научиш нещо ново.
Чудесно е, че изтъкваш достойнствата си по отношение на организационни умения. Отворих синонимния речник за да избера дума, по- подходяща от "хвалба", но така и не намерих. Всички ние трябва да се научим да го правим, защото криворазбраната скромност няма да ни помогне да оцелеем в този мъжки свят. Ние от форума, които сме организирали празненства с чужденци, знаем какви огромни трудности  има около поканите за визи, преводите, посрещането, настаняването, запълването на свободното време на гостите и ред още неочаквани предизвикателства от различен произход. Заслужаваш повече от «потупване по рамото». Искам обаче да поздравя и съпругата ти /предполагам, че тя се е занимавала с тази част от подготовката/ за изпипаните до последен детайл облекла на шафери и шаферки, както и за цялостната концепция на сватбата. Пожелавам на трите семейства, реализирали този спектакъл /мащабите на сватбата ви са внушителни/ много здраве и вдъхновение във всички начинания и нека се срещаме с теб и в други теми от форума.
По чисто нашенски обичай, за да не ви е «уроки», а и защото съм гадна свекърва , търсеща кусури, ще кажа какво да направите още по- добре следващия път: Покривките на масите и калъфите на столовете не са добре изгладени /дори на снимките се вижда/, кабелите на тези прекрасни светещи елементи не са скрити и белеят на тревата, фугите на плочите не са добре почистени /снимката на бялото платно, обсипано с цветя/ и още дребни детайлчета, които ако искаш мога да ти напиша в «лични». За всичко останало просто нямам думи. Следя  изявите на Ади /не съм чела книгата и/, тайничко съм си «крадвала» по някоя идейка за домашна украса по празниците и те поздравявам, че си я избрал за сватбен агент.  Между другото познавам добре хотела и приказната околност /синът ми учи 2 години в Правец в езиковата гимназия, а миналото лято беше на подготовка с националния отбор в този комплекс/ и винаги съм се чудила защо никой не е избрал / предложил това място за сватба. Много ти благодаря, че ме накара да се поразровя и разпитам за Бенда, това направо е «удар в десетката» и ще го препоръчам на приятелка, която скоро ще кумува на голяма сватба.
Бих искала да попитам и за по- различни ритуали на сватбеното тържество – виждам че младоженката хвърля и букет, и жартиер. Ще ми е интересно да науча нещо и за албанските обичаи /ако сте показали такива/ и как сте организирали получаването на подаръците от гостите. 

аз нямам думи.. моята сватба мина преди 2 дена и искам всяка секунда да се фукам с нея, а не може да стъпи и на малкия пръст на вашата.. как да не се похвали човек?!?!
шапка ти свалям, за всичко, което си направил.. не мисля и че тук е мястото да се доказваш, пред който и да било.. имал си пари - дал си ги, останете си със спомена за този невероятен ден.. защото е бил наиситна такъв и давай смело напред
много щастие ви желая

Здравей свекърва,

Благодаря ти за изказаното възхищение и пожелания.

Гарантирам ти, че не малко чужд капитал се наля в българската икономика, а гостите макар и такива видели свят, останаха шашнати. Много от тях вече бяха идвали в България заради мен и съм сигурен, че ще продължат да идват, а ще се включат и нови посетители. Имаше гости (например една двойка от холандия, една от щатите, а също италианци и албанци), които след сватбата останаха на туризъм, някои от които откараха дори над 10 дни в България.
Особено италианците останаха много впечатлени, защото на повечето български туристи там, впечатленията са им от евтини екскурзии, но в действителност в Италия луксът се плаща страшно скъпо – там нощувка в топ хотел в Сардиния е 1600 евро на вечер (може и повече), а стаите са… да кажем вехтички. Тоест там, за да направят сватба на такова място с толкова много хора… могат да си го позволят наистина неколцина и в България им се стори една сбъдната мечта.
По този повод, много гости от чужбина, съвсем отделно един от друг дойдоха и казаха, че се чувстват като на партито от „Да срещнеш Джо Блек” (явно това е еталонът в съзнанието на много хора за запомнящо се парти на открито) - нещо което си мислели, че го има само по филмите, така че гаранция, че България изобщо не им се стори като творбата на скандалния чешки художник.  

Ще пропусна да предам поздравленията ти на булката, защото ако разбере, че снимките от сватбата се размотават по сватбени форуми, ще има страхотни скандали. Дори за фейсбук имах изрично нареждане да не ги качвам, което в последствие с триста преговори беше смекчено до „да са видими само за приятели”. Много е чувствителна на тема прайваси и е от категорията дето не обичат да се „хвалят”… та тази работа и я правя малко през главата, ама в крайна сметка и без това няма кой посетител на български форуми да я разпознае, така че не би трябвало да и пука, но все пак ще си затрая. Иначе благодаря отново за пожеланията и до към 20ти септември съм малко по-свободен, та ще ме видиш и по другите теми.

Относно забележките, благодаря ти, че ги правиш, права си, имаше и други пропуски, които не се виждат на снимките, но за щастие всичките важни точки бяха ок и просто нямаше шанс да се притеснявам, за не перфектни покривки и виждащи се кабели на светещите фигури. Не можехме да окупираме двора на хотела в продължение на цяла седмица, за да е всичко перфектно – нещата бяха изчислени да се случат в максимално кратки срокове, защото не бяхме запазили хотела за цяла седмица и каквото имаше да се прави, се правеше буквално до минути преди началото на събитието, което предполага и малки компромиси. При това имаше много неща, които бяха под наем от София в това число дори покривки, столове и маси… абе изобщо не беше лесно. Аз лично, като видях хубаво време, кацнал самолет, изградени шатри, сцена, арка, подредени цветя, маси, светещи елементи, НОНА БЕНД по местата и света започнах да го виждам в розово и от нищо друго не ми пукаше.

НОНА Бенд са наистина удар в десятката! Който иска да прави стилна сватба, просто си намира хубава поляна, кани ги тях и половината от работата е свършена. Те бяха много важна част от това усещане за „Да срещнеш Джо Блек”, а като се замисля колко случайно ги открих, и то много време преди сватбата, че дори нямаха и някаква визитка или брошура, а само си записах телефона на едното момче… абе изобщо, от небето ми паднаха, но и аз имам качеството да не оставям да ме подмине нещо ценно, когато го усетя – тичах из мола, за да разбера от къде идва тази музика

Нека четат и твоето мнение, хората които ме плюят, че публикувам подробно имена на фирми и изпълнители. Сигурен съм и че страхотните светещи фигури ще започна да ги виждам на събитията на същите тези хора, които сега хранят, но някои хора са си така…

ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Относно албанските обичаи, ще трябва да те разочаровам, че или са по-бедни на откъм обичаи или просто моята половинка и обкръжението й  са прекалено градски чеда и не са им много ясни. Нямахме и албански сватбен агент, който да ни отвори очите в тази насока, но нашата идея честно казано, беше да не прекаляваме с натрапването на прекалено много фолклор в сватбата – искахме да покажем разбира се балканските обичаи на чужденците, но без да прекаляваме. Ансамбъл, няколко български, няколко албански хора. Това с жартиера и букета се съмнявам да са изобщо тукашни ритуали така или иначе, а не търси скрит смисъл в това, че тя хвърля и двете. Просто така го направихме – може би защото тя е по-естетически издържана шегувам се, няма причина, не е защото е така по албанска традиция.

Елиминирахме също всички традиции, които ни пошлееха, абстрахирайки се от това, кой какво ще си помсили. Аз прецених, че тази история с бутане на врати и даване на пари не ми харесва и че в това отношение, западния стил ми допада повече – ние чакаме пред олтара, шаферите идват под звуковете на музиката (Love is in the air – предложена от Ади и с неохота приета от мен) и накрая в един прекрасен, романтичен и много емоционален момент, се появява булката, водена от баща си до олтара и то не под звуците на Менделсон, което пак ми се струваше малко дървено изпълнение, а под звуците на песен, която аз избрах или именно She на Elvis Costelo.

Всъщност спазихме една албанска традиция, която също не е от най-елегантните, но ми се беше сторила забавна, а и се прави по късните часове, така че отговаряше идеално на настроението. На практика се казва „Изгарянето на ергенската кърпа” – малко маскилистка история, така че ако има феминистки тук, да си затворят очите. Аз и булката танцуваме един танц (докато всички са ни наобиколили), който е сигурно поне 15 минути, в който аз развявам една кърпа, която е именно „ергенската кърпа”. В последната част на танца, тази кърпа се запалва и се изгаря докато се танцува, като това символизира „изгарянето” на ергенлъка и че вече няма да имам нужда сам да си пера кърпата Всъщност даже в средата на танца, булката взима кърпата и започва да симулира, че я пере като част от танца. Беше забавно, ама с тези шатри и воали беше малко опасно, та от агенцията на следващия ден ми казаха, че са стояли с пръсти на спусъците на пожарогасителите, да хванат горящата кърпа още в полет, ако се отскубне от вилицата на която беше завързана и която аз енергично размахвах в танцов ритъм

Относно подаръците си беше малко сложно да вземем решение, защото се противопоставяха практичността и елегантността на нещата. Както знаете, по правило след церемонията всички ни поздравяват един по един, а по-късно ние минаваме по масите да си вземем наздраве и да съберем подаръците. Да ама при 500 човека това би означавало първо над час да приемаме поздравления и после още няколко часа да обикаляме по масите. Това тотално би опорочило сватбата, а и нашето настроение. Поради тази причина, срам не срам, хората бяха предупредени, че поздравления и подаръци ще се дават в един и същ момент като гостите идват при младоженците, а не ние да обикаляме по масите. Дори така беше страшно натоварващо и дълго (правете сметка, че 500 човека по 10-12 секунди на човек прави около час и половина, а някои се и застояват, че позират и за снимка).

Гостите също така бяха предупредени да не носят цветя, че и без това достатъчно такива бяха убити за украсата, нямаше къде да ги държим, как да ги пренесем и т.н.- щяха да са от ръцете ни, директно на боклука. Излъгах даже, че сме алергични към някои цветя, за да съм сигурен, че ще ме послушат относно тази ми молба С фейсбук такива послания стигат лесно дори когато говорим за стотици хора.

За подаръците също казахме, че имаме напълно уреден бит, тъй като живеем заедно от години и помолихме гостите да не носят нищо обемисто като подарък, защото и пренасянето по граници щеше да е проблем или дори невъзможно. Тук ни послушаха на 80-90 процента, та пак има разни картини и подобни (не мога да си кривя душата наистина хубави), които още мисля, как да ги пренеса най-безболезнено.

Така организирахме нещата, а после дори и минахме по повечето маси, но когато ни беше удобно, а и вече като бяхме приключили с подаръци и поздравления, ставаше много по-бързо.

Това е от мен!

Поздрави и благодаря още веднъж за пожеланията.

Цитат на: karamelche_ в 12.09.2011 18:25

аз нямам думи.. моята сватба мина преди 2 дена и искам всяка секунда да се фукам с нея, а не може да стъпи и на малкия пръст на вашата.. как да не се похвали човек?!?!
шапка ти свалям, за всичко, което си направил.. не мисля и че тук е мястото да се доказваш, пред който и да било.. имал си пари - дал си ги, останете си със спомена за този невероятен ден.. защото е бил наиситна такъв и давай смело напред
много щастие ви желая

Ееее Карамелче, честито!!! Да сте живи, здрави и щастливи цяло столетие. Аз уж се оглеждах за теми с предстояща сватба, ама не видях нищо за този уикенд, къде ти е темата, за да се изфукаш и пред мен? Гарантирам ти, че до сега не съм видял снимки от сватба тук, в които да не си харесам някой елемент, за който да съжалявам, че не сме го имали и ние, така че ти гарантирам, че съвсем качествено ще можеш да ми се изфукаш 

Поздрави и благодаря за окуражителните думи!

Току що разбрах, че и клипче от видеото е вече онлайн:

http://www.svatbatv.com/bg/videos/view/636/

Много весело клипче. Личи, че сте се забавлявали на макс.   

Благодаря за вниманието аз темичка нямах, защото повечко чета и рядко пиша.. но и на мен много ми помогна форума и доста се поядосах като видях как те 'нападат'.. а то как да не се хвалиш не мога да разбера

Ех, не съм виждала досега толкова засмяни младоженци, мноооого яко 

Честито и от мен! Много щастливи мигове в семейния живот! Поздравления за организацията и възможността да си позволите такава сватба! От няколко месеца и аз следя този форум, защото като бъдеща тъща се вълнувам от организацията на тържеството.Не се сърдете на момичетата, защото наистина вашата сватба е "различна" от тези които се обсъждат тук.Мащабите са различни- най-вече във финансовото осигуряване, което води до всичко останало. Чудесно е да се поканят и да се осигури престоя на 500 души, но напомня за изхвърляне и надскачане за нашия български стандарт. Няма как усилията на момичетата да не изглеждат жалки на фона на този разкош.На мен лично ми харесва и допада повече ръчно изработени от тях дреболийки, в който влагат фантазията и сърцето си, те си купуват цветя на едро и сами правят икебаните и украсите. С вълнението и очакването всичко да бъде прекрасно!  

Клипчето е страхотно. .

Да, хубаво клипче! Много сте чаровни, като казвате "да" на три езика.
Харесва ми ритуалът със запалването на кърпата, нещо съвсем различно е. Представям си каква атракция е било, съпругата ти наистина е много артистична.
Аз обичам да разпитвам, винаги научавам полезни неща. Интересно ми е да разбера какво е било менюто, как сте организирали сервирането на толкова много гости. Надявам се, не се сърдиш.......така е в "женските форуми".