Да ви е жива и здрава малката Вики !!!
 

Честита дъщеричка!  Да е здраво, спокойно, послушно и усмихнато дете!

Честита ти дъщеричка! Да е жива и здрава и много да ви радва! 

Благодаря на всички ви за прекрасните пожелания! Съжалявам, че не успях да споделя с вас трепетите ми през последните седмици от бременността ми. Ще гледам да се реванширам за напред
Последните две седмици бяха тежки. Около 14 септември се появиха доста блезнени контракции, но те ме тормозеха само през нощта и бяха доста нередовни. На 16-ти отидох на преглед и се оказа, че съм с 3 см разкритие, но контракции нямаше и видимо всичко си беше наред. Изписаха ми малко магнезий, защото на следващия ден ми се налагаше да пътувам до Ботевград - имах държавен изпит, който м/у другото успях да взема с мн. доб. 5. Тапата ми падна на 18-ти септември и изведнъж всичко утихна. Ходех на лекар през 3-4 дни и всеки път докторката казваше, че до един ден ще имаме бебе. Бебка обаче не беше на това мнение.
И така...дойде 8-ми октомври, аз съм си все така бременна. Сутринта отидох на поредния преглед в болницата, нямах контракций чувствах се страхотно. Докторката ме преглежда и казва "Ти ще се върнеш още днес в болницата, вече съм сигурна на 100%". Главата на бебка беше толкова ниско, че не се виждаше на ехографа. Прибрах се у дома, почивах си, размотавах се. Дори вечерта ходихме нагости на кумовете. Към един през нощта усетих менструални болки, засичах повече от час защото бяха слаби и не бях сигурна дали са контракции. Доста се колебаех, но звънах на лекарката и тя каза веднага да тръгваме към болницата. В 4.30 бяхме там, измериха тоновете, направиха клизма, оказа се, че не е фалшива тревога - имах 5 см. разкритие. Към 5.30 ч. отидохме в родилна зала и аз тръгнах да се обаждам на мъжа ми да си тръгва, тъй като не чувствах силни болки и си мислех, че разполагам с доста време. Докторката се засмя и каза: "ама ние до половин час ще имаме бебе!Нека да чака". Включиха ми една банка глюкоза, след което ми спукаха мехура. Тогава болката започна да се усилва и ми сложиха упойка. Тъкмо се отпуснах и си говорех глупости с анастезиолога, и акушерката каза, че бебето напъва и при следващата контракция трябва да напъвам здраво. Не чувствах болка, всичко беше много спокойно, всички бяха усмихнати и се шегуваха. На третия напън бебка излезна, като тапа. Моментът беше вълшебен! Увиха я и я сложиха на гърдите ми. Ето я моята принцеса! Толкова е розова и съвършена - прекрасна е! Показаха я на тати и я отведоха на топло. Пуснаха тати при мен да си се погушкаме и да си поплачем от радост! Нямам епизиотомия, нямам разкъсвания! Всичко мина по мед и масло. След 2-3 часа бях на крака и все едно не бях раждала.
Много съм доволна от раждането си - беше една незабравима емоция! Не съжалявам, че родих с упойка, следващия път ще повторя. Раждах в УМБАЛ Св. Анна (Окръжна б-ца) София. Отделението е страхотно, лекарите и акушерките са страхотни...въобще много съм доволна.
На 4-тия ден ни изписаха.
Самичка съм си вкъщи, няма кой да ми помага тъй като бабите са много млади и работят до късно. Справям се с всичко благодарение на ценните съвети, които ми дадоха в болницата.
На първата консултация нашата Виктория беше качила 1 кг. и беше по-висока с 4 см.
Ето я и нея: http://annakuzmanova.snimka.bg/baby/bebka-drebka.637996.all

mademoiselle, Вики е прекрасно бебенце  Радвам се, че и раждането е минало така безпроблемно. Разкажи как се справяте вече почти два месеца.

Ани,много се радвм,че си имала толкова леко и бързо раждане...Дай Боже всеки му такова!
За малката принцеса просто нямам думи...много е сладка и красива,чаровница като майка си!

Ании честита дъщеричка и от мен Желая ви най-вече да сте здрави и да имате мн незабравими мигове за напред малката Вики е прекрасна Разказа ти го прочетох на един дъх и за миг се бях озовала и аз в мисли за раждането ми Няма по велико нещо на света Наистина се радвам че всичко е минало така гладко 

целувки от нас С Теди

Много благодаря, момичета! Да ви се връщат тъпкано пожеланията!
Ние растем, следващата седмица сме на консултация да ни боцкат Първият път Вики се захласна от болка и направо настръхвам, като знам, че наближава.  Тя беше болничка от грип, таткото ме зарази и след няколко дни и тя започна да кашля и подсмърча. Разминахме се с антибиотика, но тези сополки ни мъчат вече втора седмица. Мисля, че благодарение на кърмата и антителата, които й давах чрез нея успяхме да се разминем само с капки тобрадекс в нослето.
Иначе нищо ново при нас. По цял ден сме си вкъщи заради лошото време, бебка вече гука, играе си в активната гимнастика, смее се. Кротко детенце е, но щом усети, че е самичка започва да мрънка. Това ограничава времето ми за домакинстване, но не се оплаквам Вече съм много по-спокойна, сякаш сме били заедно цял живот. Не беше така в началото, тогава сякаш се движех в някакъв сън, бебето плачеше по цял ден, организмът ми беше изтощен, исках да спя, а трябваше да намирам време да хапна нещо, да се изцедя...това продължи около две седмици, после всичко се промени и стана розово.
Имах малко неволи покрай кърменето. Когато Вики беше на 2-3 седмици направих мастит, защото имах много кърма. Отне ми седмица да се възстановя, след което изведнъж кърмата ми започна да намалява, даже почти да спира (отдавам това на притеснението ми покрай мастита). Много държа да кърмя детето си и започнах да правя какво ли не - балансирана диета, цедене, пиене на чайове...Сега всичко е ОК, кърмим се без добавка и дори успявам да замръзявам по стотина грама на ден.
Имаме нови снимки:
http://annakuzmanova.snimka.bg/baby/bebka-drebka.637996.25751002

Дано скоро отминат и сополки и не тормозят Вики.
Като,че ли и Дени усеща,когато остане сам и се започва едно мрънкане...ама отначало,докато разбера за какво и що бях луднала!
За кърмене се радвам,че имаш този успех след този ужасен мастит.И аз отначало имах проблеми с гърдите,успях да овладея положението и да нормализирам нещата,но уви неуспях да кърмя дълго.
А как сте с коликите,мъчат ли ви?
Бебка е прекрасна...страхотни фотосесии й правите.пу-пу

Честита втора месечинка на малката красавица . Все така да продължава да ви радва и да ви изпълва с любов. Много е сладка на снимките!!!

Момичета, никакво време не ми остава за форумите  В това ужасно време гледам набързо да свърша домакинските задължения и да си легна с бебка на топличко.
Ние сме много добре, растем и хубавеем. Вики наддава много добре - по 800 гр. на месец. Все още сме изцяло на кърма. Смятам да захраня на 5 навършени месеца. Много е приказлива, не спира да гука по цял ден, хваща си играчките в ръце и бута всичко в устата Мисля, че зъбчетата започват да ни мъчат - венците са побелели, постоянно иска да дъвче каквото й падне и най-вече ръчичките.
Става все по-сладка и постоянно я мачкам и целувам, не мога да й устоя. Скоро ще направим още една фотосесия при нашия фотограф. До тогава ще пускам любителски снимки.