" Клуб на БЕБЕправещите - 21 "

[магито]

Лично за мен най-лесния начин за влизане в нашето положение е говоренето.Аз не крия и казвам на всички, в началото приятелите ни ги беше сякаш страх да говорят с нас, защото не знаеха как ще реагираме, сега не се притесняват и питат.Да питат ме и дали има проблем да говорим по темата, но за мен колкото е по-открито толкова по-добре.Наистина по време на опит имаш нужда само от подкрепа негативизма си го носиш сам в главата и без другите да ти помагат.Че е трудно ужасно е, трудно е прекалено мекоказано.В началото когато разбереш, че имаш проблем ти се реве денонощно.Всяка новина за забременяла те докарва до истерия, всяко ново бебе на позната те кара да ревеш, изолираш се сам от приятели и познати, защото се чустваш зле и различен.После ако преодолееш това идва момента на отрезвяване, на търсене на информация, на ходене по лекари.Също много тежък период, нов лекар, нова надежда, нова диагноза нов удар за теб, за семейството ти.И първия опит, най-голямата надежда и мечти са вложени точно в него и когато не стане дупката не е черна, тя е катранена.Няма по-ужасно състояние, по-черни мисли, по-голямо падане.Аз съм рационален човек, реалист, но когато правихме инсеминацията се надявах адски много.Макар да знам процента успеваемост, макар всичко да беше на бързо, почти на майтап аз вярвах.И после след теста, след като минаха няколко дни се сгромолясах жестоко.Не исках да виждам никой, да се чувам с никой, нямах нужда от комуникация, ревях, карах се с мъжът ми и сто други гадни неща.Четях много по форумите и комуникирах с момичета от тях.И в един слънчев ден гледах снимки на Фийбс, наша съфорумка, беше снимала прекрасни неща и се замислих, че всъщност покрай нас ежедневно се ражда нещо ново и красиво и че вместо да се тръшкам за нещо не станало то по-добре да излезна и да се радвам на живота около мен.Е мисля че си взех поука, мисля че се опитвам да се радвам на живота, че се усмихвам повече, че съм по-щастлива.Дано!

[Галатея]

Здравейте,
аз съм нова тук и също мечтая за детенце, като всички вас.
Дано мечтата ни се сбъдне, на всички
Да ви разкажа малко за себеси:
Аз съм на 23 и от три години опитваме за бебе, но не се получава. Имах поликистоза, направиха ми лапароскопия, след няколко месеца забременях, но за съжаление не успешно, във втория месец пометнах и ми направиха кюретаж
Това лято пък ми откриха полип и пак последва кюретаж и биопсия и аз не знам след всички тея гадни работи, ще станали майка. Сега ходя при друг гинеколог в друг град и той ми давава надежда че ще успея, ДАНО!!!
Сега си правя пак хормонлни изследвания, ще ми правят и цветна снимка, да видим какво ще покажат...

[red_roses]

За мен в началото на бебеправенето всичко беше на шега. Мислех си , че бързо става , като не стана няколко месеца и започна одисеята ми със странното кървене извън М се позамислих , че явно нещо не е наред и хукнах по доктори. Така се сблъсках с няколко , които не ми обърнаха внимание и решиха , че проблем няма изхождайки от един прост преглед. После намерих моята лекарка и почнах да пия разни лекарства . Оказа се , че щит.жлеза не е добре , имам хипофункция, но не е Хашимото . Сега съм изпаднала пък в другата крайност - хипер функция. Изобщо все "хубави" нещица. С всяко идване на М аз се обезверявам , започнах да мисля , че явно не ни е писано и преминах в състояние на самосъжаление , пускам си някаква тъжна музика и си мисля разни неща . Тъгувам по несбъднати мечти , виждам как нищо , което ми се случва в живота не ме радва освен прекрасното ми другарче. Ако това отида сега и го изтърся на човек със сериозни проблеми ще каже , че съм луда , че трябва да се радвам на живота и т.н. Радвам му се , но не , както преди. Има огромна празнота , която никой не може да запълни. Не го признавам пред никого , а само пред себе си. Оказа се , че бебе искам повече от всичко друго , но си мислех , че явно желанието ми не е толкова силно. Обаче , когато видя , че ми идва М сякаш всичко се сгромолясва , а само до преди няколко часа да кажем съм потрепервала от притеснение - ами ако сега наистина ми закъснее и съм бременна какво ще правя? Колко е странна човешката психика - искаш нещо толкова много , бориш се непрестанно , но когато си помислиш , че реално това нещо наистина може да го имаш изпадаш в див страх от неизвестното.

[Слънце]

Оказа се , че бебе искам повече от всичко друго , но си мислех , че явно желанието ми не е толкова силно. Обаче , когато видя , че ми идва М сякаш всичко се сгромолясва , а само до преди няколко часа да кажем съм потрепервала от притеснение - ами ако сега наистина ми закъснее и съм бременна какво ще правя? Колко е странна човешката психика - искаш нещо толкова много , бориш се непрестанно , но когато си помислиш , че реално това нещо наистина може да го имаш изпадаш в див страх от неизвестното.

Желанието (а покрай него и вманиячаването) сякаш многократно се засилва заради несбъдването на мечтата за дете. Колкото повече се бориш и не става, сякаш толкова по-важно става за теб. Аз затова все повтарям, че е важно човек да не си ограничава живота само до тази цел. Знам, че е лесно да се говори. Аз по абсолютно същия начин съм абсолютизирала желанието си и на моменти съм смятала, че нищо друго няма значение. Важното обаче е да си оценяваме живота и да не подценяваме останалите аспекти в него.

Ние май сме доста  и може би някой модератор трябва да премести последните постове в темата за емоциите.

[luce]

изчитайки написаното в темата, не мога да се въздържа да не споделя своето мнение тук.

Получих предложението за брак през 2008. Решихме докато подготвяма сватбата, да започнем "работа" и по бебеправенето, ей така, да не се губи време Мислехме, че ще стане бързо. След няколко месеца отидхоме на лекар и след направена лапароскопия, диагнозата ми беше две напълно запушени тръби. И започна нашата борба с инвитро опитите. Вече имам четири неуспешни. Сменени две клиники. Направени абсолютни всички изследвания, просто няма какво повече. Само да вметна, че след година ми направиха цветна снимка и се оказа, че тръбите са проходими. Няма да споменавам сумата пари, която сме похарчили до момента за да не стряскам много. Разбира се, сватбата остана някъде на мнооого заден план (а бяхме намерили и ресторант и щяхме да го капарираме). Това лято взехме решение да отидем на преглед в Турция, но за там искат брачно свидетелство. И така, тази година довършихме започнатото преди 3 години  Междувременно напълнях с 30 кг и от фина и стройна жена, сега съм един голям едрон  Както и да е. Докторите тук все казваха - няма проблем, сега ще стане, обаче все не ставаше. Познати, приятели, роднини все споменаваха, че може би трябва да се успокоим и то щяло да си стане. А аз твърдях, че ако беше така, децата вече ще са пораснали.
Е, оказа се, че има проблем, който откриха при прегледа в Турция - хидросалпингс (течност в една от тръбите). Сега ми предстои операция за премахване на тръбата и живот и здраве, предстои нов опит.

И накрая само да напиша, че през цялото време сме имали много, много трудни моменти, но и за миг не ни е минавало през ума да се откажем. И ако не беше пълната подкрепа на съпруга ми, не знам как щях да издържа.

Истината е, че няма несбъднати мечти, има изоставени и неосъществени.

[kala]

Момичета, тези от вас които са пробвали или добре запознати с АРТ, искам да попитам за инсеменация задължитено ли трябва ЦС преди това? Днес съм на доки за да насрочим за следващия цикъл цветна снимка, но това означава че ще пия противозачатъчни и декември месец го пишем 'дъждовен' 
А някак ми се иска  да направим инсеминация вместо това изследване. Имаме финансовата възможност и дори и да не успем няма да ме е яд за парите, които ще дадем. А като знам че може да получим  за коледа....
п.п. До сега имам доказана овулация чрез фоликуметрия и спермограма, която е в общи линии добра.

[магито]

Задължително е да се направи проверка на проходимоста на тръбите, ако някой лекар подходи към инсе без да има ЦС значи просто иска да ви вземе парите.Първо цветната снимка се прави дали има проходимост т.е. има ли нужда от инсеминация или направо да се преминава към ин витро, второ от  нея се виждат правилноста на тръбита, дали са нагънати, дали нямат джобове с течност и т.н. така че да изследването не е маловажно и без него не се стартират никакви процедури.

Какво значи сравнително добра спермограма и в клиника по репродуктивно здраве ли е правена.

Кала, ще стане и при вас, просто трябва да намерите защо не се получава.

[luce]

абсолютно подкрепям написаното от магито

Цветната снимка е едно от първите и основни неща, които трябва да се направят. ОСвен проходимосто на тръбите, може да се види и дали има и течност (хидросалпингс), която, ако е налична прави невъзможно забременяването по никакъв начин - нито по естествен, нито инсеминации, нито инвитро.

Успех, Кала

[plesure]

Привет момичета, да се отчета. След случката в началото на месеца отидох на ендокринолог. До биопсия не се стигна, явно са им били достатъчни кръвните изследвания. Това, което ще пише утре в епикризата е Хроничен лимфоцитен тиреоидит на Хашимото. Още не са ми назначили лечение за вкарване на антителата в норма, но до колкото разбрах най-вероятно ще трябва да се пие метизол, което значи - никакво бебеправене за известно време. Специализантката, което ме следеше каза че има някакъв вариант за пиене на някакво друго лекарство, което не пречело на забременяването и силно се надявам лекуващата лекарка да ми го назначи. Наистина много искам да си имаме бебок и не ми се чака. Но от друга страна, ако се налага .. всичко е в името на здравето, и моето и на бебето..

luce,red_roses, Галатея желая ви много успех и късмет! Стискам ви палци да се махнете по-скоро от тази тема. Желая го на всички ни!

[kala]

Мерси за бързите отговори момичета - трябва си някой да ме сваля на земята от време на време, че като литна из облаците.... Моята доки още в началото като се оплаках че не става, веднага предложи ЦС, така че предполагам тя също ще e на вашето мнение, че без нея да не минаваме към инсе.
Иначе спермограмата е в инвитро клиника и казвам сравнително добра, понеже е леко под нормата относно подвижността (сперматозоиди с нормокинеза 45% при норма 50%), дургото е в граници. Освен това мъжа не пожела да спазва всички предписания и си пийва биричка в тези 4-5 дена преди изследването, което малко или много влияе на този фактор. Сега поне се убеди, че трябва да се спазват предписанията, а не да се разчита на това, че практиката показва, че бебета стават при всякакви условия 

[магито]

Kala, а морфология пуснахте ли че то там е по-важното.Подвижноста се влияе и може да се подобри, морфологията е важна.

[kala]

Магито, пуснахме да - 14% е при норма 14%.

[kala]

Цветната снимка е едно от първите и основни неща, които трябва да се направят. ОСвен проходимосто на тръбите, може да се види и дали има и течност (хидросалпингс), която, ако е налична прави невъзможно забременяването по никакъв начин - нито по естествен, нито инсеминации, нито инвитро.

Luce, сигурно ми е глупав въпроса но ако има подобни проблеми с тръбите, защо не става инвитро, заради това че хормоните които се отделят не стигат до оплодената яйцеклетка ли /опростено казано/? т.е. нали при инвитро се поставя оплодената вече яйцеклетка и не знам тръбите тогава какви функций имат..

[luce]

kala, при наличие на хидросалпингс, течността от тръбите се "излива" в матката, което прави невъзможна имплантацията. Самата течност е токсична за ембриона и го убива. Затова е добре тръбата направо да се махне, а не да се клампира (прекъсне) защото след време може да се получи ново пропускане. Лошото е, че тръбата кръвоснабдява яйчника и предполагам, може би няма да функиционира, както когато тръбата е налична, но има бременсти и с един яйчник и една тръба и изобщо различни случаи.

Pleasure, благодаря много за пожеланията  .

[Галатея]

Какава е цената на цветната снимка и болезнена ли е, имали упойка?