Благодаря на всички ви за милите повелания! Беяе наистина един незабравим ден.

Сега ще ви разкажа как протече Големият ден....
Вечерта в петък заспах нормално, към 12 часа и така сладко спинках до .... 5 суринта. И като отворих очи в 5 и до 9 се опитвах да си доспя, но уви....тамън се унеса и след 10 мин сън пак будна (въление, какво да говорим). Станах , взех си един душ, мама направи по едно кафе и седнах да ви се отчета и така в сладки приказки и вълнение стана време да отида на прическа. Като седнах на стола и сърчицето ми щеше да изхвръкне... а фризьорката не ми помагаше , само ми разказваше за нейните вълнения и моето растеше още повече. В 1без 20 вече бях готова и дойдоха да ме приберат, за да не се разхойдам с воал по улицата

Прибрах се, а у нас вече беше напрежение...дойде една прителка да ме гримира и докато свърши около мен вече имаше много хора. Тогава дойде момента, в който започнах да вдигам кръвно от вълнение и казах на баща ми да ми сипе една ракийка ,при което той ме гледаше

(знае, че такова нещо не пия, но това ми беше единственото спасение на момента) и след тая глътка не само кръвното ми се оправи,ами и бях най-спокойната булка вече..и докато си правехме снимкки вкъщи чух клаксоните - идваха да ме вземат- нямах търпение вратата на стаята да се отвори и да прегърна своя любим... малко се забави, ефтино ме бяха дали , дори и "охраната" на моята врата не го спря. Като го видях и очите ми грейнаха, в този момент бяхме само двамата, не виждах никой друг, беше страхотен момент....кумата ми даде букета, поздравихме се и с кума и за изненада на милото бях боса, не беше подготвен да търси обувка и обиколи половината етаж, та трябваше да подсказвам, обаче като я намери и ми я обу, беше забравил другата с парите у брат ми

, дадоха му я и вече готова, отидохме в хола да закичвам родата....на излизане от къщата се смаях, цялата улица беше пълна с хора, всички гости и шсички съседи и познати,бяха дошли да ни гледат, поснимахме се малко и тръгнахме към ритуалната. Там имаше и друга сватба и ме криха за една врата с огледала (все едно не ме бяха скрили )и там падна голям смях, с кумовете говорим глупости, фотографа умира от смях и така дойде времето да си кажем ДА.. опитвах се да слушам внимателно какво говори дамата,която ни венча, но не успявах, мислех си само колко много обичам този човек....и такааа попита ме жената дали съм съгласна...казах силно и ясно да,пита обаче милото, той млъкна за 2 секунди (това бяха най-дългите 2 секунди в живота ми и цялата зала беше притайла дъх), а нашия с една ехидна усмивка каза едно силно ДА , после се подписвам аз и навръщане чувам кумата :"сега е момента" и загрях, милото се подписа ,обръща се и кума: 'пази се"...е да, първия път не успях и той се успокои, но го издебнах и му го върнах за мълчанието ... ще командвам аз
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
,минаха поздравленията, изнесе ме на ръце от залата и тръгнахме към черквата,обче не беше свършила службата и докато чакаме, фотографа ни юрна за една бърза фотосесиика и стана време да влизаме в черквата.... беше толкова тържествено, на вратата ни чакаха двама свещеници, които ни побазикаха малко и ни предразположиха, извършиха обручението, а самото венчание извъряи чичото на милото,защото е по-главния свещеник в храма.....беше много хубаво, не усетих как минаха 40мин там....като излязохме гостите тръгнаха към ресторанта, а ние с кумовете останахме за фотосесията...беше много забавно.... и така неусетно стигнахме до ресторанта, там обичайния купон, чувствената реч на кума, луди танци и най-забашното беше ритането на менчето....егати голамото менче ми бяха сложили.... ритнах го веднъж- не се обърна, отидох до нго ,ритнах го пак- пак нищо, на третия път кума ми помогна, обърнах го ,ама излезе смо вода и диджея заяви, че ще са близнаци

и така...... ако съм пропуснала нещо, ще се реванширам, а снимки още няма , но като ги получим обезатлно ще кача
